В своето решение, постановено на 9 юни 2016 г. по делото Popovi c. Bulgarie (Requête no 39651/11) Европейският съд по правата на човека установи 5 основни и още толкова допълнителни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това е поредният случай, в който шумно афишираните полицейски акции за „разгрома“ на поредната „мафиотска структура“ и успеха в борбата с корупцията бяха развенчани и то (а може би благодарение на) от такава авторитетна международна институция, като Европейския съд по правата на човека.
Фактите
Жалбата е свързана със задържането на г-н Попов, бивш главен секретар на Министерството на финансите, в рамките на полицейска операция, проведен на 01.04.2010 г.
Жалбоподателите са съпрузи. През 2009 г. прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител поради недобро управление и разходване на публични средства в рамките на Министерството на отбраната. Разследването е свързано по-конкретно относно финансови параметри на важен договор от времето, когато министър на отбраната е Николай Цонев.
Следователят, на когото е възложено разследването, сигнализира полицията, че г-н Попов и неговият девер (братът на съпругата му), съдията в СГС П.С. са му предложили пари, за да му въздействат върху хода на разследването, което да приключи благоприятно за Н. Цонев. Полицията предприема операция по наблюдение на двамата и подготвя задържането им. Арестът на г-н Попов е извършен на 01.04.2010 г. в нотариалната кантора на съпругата му, от маскирани въоръжени лица, които нахлуват в офиса на г-жа Попова, разпореждайки им да легнат на земята и да си вдигнат ръцете. Нито служителките, нито жалбоподателят първоначално осъзнават, че това е полицейска операция и макар че не оказват никаква съпротива, един от полицаите блъска силно главата на жалбоподателя в рамката на вратата, поваля го на пода, след което са му поставени белезници зад гърба, като междувременно той е ритан и настъпван по ръцете. Всички действия са заснети от камерата в нотариалната кантора и са предоставени на ЕСПЧ. Операцията по задържането на жалбоподателя е филмирана от специално осигурен от МВР операторски екип. Същия ден подбрани кадри са качени на сайта на МВР и разпространени от всички медии като изключителна новина. На тях е показан жалбоподателят, легнал по очи на пода, с белезници на ръцете.
Съпругата на г-н Попов пристига в своята кантора, когато полицейският екип вече е там. Тя намира цивилни и униформени полицаи и следователка от следствието. На въпроса й дали имат разрешение за извършване на претърсване, получава отговор, че такова не е нужно, тъй като се касае за извършването на неотложни следствени действия. Жалбоподателката е поискала да разбере какво търсят, за да окаже съдействие. Отговорът е, че търсят пари и ценности. Г-жа Попова отваря сейфа в кантората и показва съдържащото се в него – пари, монети с нумизматична стойност и предмети, принадлежащи на съпруга й, но отказва да ги предаде на полицията, както и мобилния си телефон. Въпреки всичко разследващите изземват два телефона на жалбоподателя. Няколко дни по-късно жалбоподателката установява с помощта на компютърен специалист, че на два от нейните компютри е качена програма, която тя не е инсталирала.
На 2 април 2004 г. много национални медии цитират изявлението на министъра на вътрешните работи, дадено в деня на задържането на жалбоподателя. В него той заявява, че очевидно става дума за един план, чиято цел е да се повлияе на благоприятния изход на наказателното производство срещу Николай Цонев и че парите са били предназначени за следователя именно с тази цел.
Същия ден жалбоподателят е задържан и му е повдигнато обвинение за активен подкуп на осн. чл. 304а НК за това, че е предложил 30 000 евро и 20 000 лв на следователя, който провежда разследването срещу бившия министър на отбраната. При освидетелстването му в следствения арест лекар установява наличието на наранявания по тялото и лицето на жалбоподателя. На 29.10.2012 г. СГС постановява оправдателна присъда по отношение на жалбоподателя и двамата му съучастници, която е оставена в сила от следващите две инстанции.
В хода на наказателното производство пред СГС записите от видеокамерата на нотариалната кантора и от служителите на МВР са прожектирани в съдебното заседание от 27.04.2011 г. След прожекцията зам.-градският прокурор разпорежда изпращането им на районната прокуратура с указания дали са налице данни по повод оплакването на жалбоподателя за прекомерна употреба на сила и има ли основание за образуване на досъдебно производство. На 09.05.2011 г. е образувано досъдебно производство във връзка със събитията около задържането на жалбоподателя. На 6 юли 2011 г. районната прокуратура отказва да повдигне обвинение срещу полицаите, които са задържали жалбоподателя, тъй като липсвали достатъчно данни,че полицаите са извършили престъпление. По отношение на полицая, причинил хематом на жалбоподателя и рана на челото, който го е блъснал на земята, прокуратурата приема, че той е действал в рамките на неизбежната отбрана, тъй като последният се бил затичал към входната врата, размахвайки ръце. Във всеки случай прокуратурата намира, че блъскането на главата на жалбоподателя във вратата било чисто случайно обстоятелство, което не може да ангажира отговорността на полицая. Постановлението е обжалвано и е отменено през март 2012 г. Образувано е производство срещу неизвестен извършител за нанесени телесни повреди на жалбоподателя на осн. чл. 131, ал. 2 НК. Назначен е експерт, който да установи дали лицето, което е обиздвижило жалбоподателя може да бъде разпознато и по-специално дали това е полицаят В.С. Той не дава категоричен отговор. Разпитани са служителки от нотариалната кантора, присъствали на полицейската акция, жалбоподателя и полицаите, които са били включени в операцията. През юни 2013 г. разследващият полицай изпраща делото на прокуратурата с мнение за прекратяване на досъдебното производство поради липса на доказателства, че полицаят В.С. умишлено е наранил жалбоподателя. Районният прокурор спира производството поради това, че извършителят е неизвестен. Постановлението е отменено от СРС и връща делото за доразследване. С постановление от 21 март 2014 г. производството е прекратено поради настъпване на абсолютната давност (три години от извършването на деянието – т.е. на 1 април 2013 г.
Оплаквания по чл. 3
Европейският съд намира, че използваните средства от полицаите и начинът на техните действия в хода на самата операция не са били необходими с оглед специфичните обстоятелства на случая. Самата техника за обездвижване на жалбоподателя не е била съобразена със ситуацията, нито пък използваната сила от полицията е била необходима с оглед поведението на жалбоподателя. С оглед анализа на всички данни Съдът достига до извода, че жалбоподателят е бил подложен на унизително третиране, поради което намира нарушение на чл. 3 в неговия материален аспект.
Що се отнася до разследването по повод събитията около задържането на жалбоподателя ЕСПЧ констатира, че е било образувано досъдебно производство, което се е развило в периода 09.05.2011 г. – 21.03.2014 г. Като отчита обстоятелставта по случая, той намира, че този пхериод е твърде дълъг, тъй като делото не е било сложно, имало е достатъчно свидетели, записи от две видеокамери, медицински документи. Необходимо е било само да се идентифицира полицаят, обездвижил жалбоподателя, да се разпитат свидетелите-очевидци и да се използват записите от видеозаснемането на полицейската операция. Съдът констатира, че производството е било прекратено поради настъпилата абсолютна давност и така разследването не е позволило да се установят фактите и да се изясни отговорността на полицейските служители, участвали в операцията. Затова той достига до извода, че разследването не е било достатъчно бързо и не е било водено с необходимото усърдие. Поради това е установено нарушение и на процесуалните аспекти на чл. 3. Доколкото във връзка с нарушенията на чл. 3 не са налице никакви вътрешноправни средстав за защита, е намерено нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 3.
Оплакване по чл. 6§2
Европейският съд отбелязва, че медиите са публикували изявлението на министъра на вътрешните работи, дадено в деня на задържането на жалбоподателя (то дословно е цитирано в решението – §86). Според Съда думите му са надхвърлили границите на обикновената информация по поод протичането на досъдебното производство. Те са внушили идеята, че жалбоподателят е играл ролята на посредник в дело за корупция преди още наказателните съдилища да са имали възможност да се произнесат по основателността на повдигнатото обвинение срещу него. Съдът не подминава факта, че в крайна сметка жалбоподателят и неговите „съучастници“ са оправдани от всички инстанции. Поради това Европейският съд установява нарушение на чл. 6§2, както и на чл. 13 във вр. с чл. 6§2. Колкото до изявленията на градския прокурор и на министър председателя по повод полицейската операция, Съдът не установява нарушение на чл. 6§2.
Оплаквания по чл. 8
Повдигнати са две самостоятелни оплаквания по чл. 8 от всеки един от жалбоподателите, които Съдът разглежда самостоятелно.
По оплакването на жалбоподателя, че неговото задържане е било филмирано от служители на МВР и разпространено по медиите без негово съгласие Съдът установява намеса в правото на изображение, което е интегрална част от понятието „личен живот“ (Von Hannover c. Allemagne, no 59320/00, § 50, CEDH 2004‑VI). За да бъде оправдана такава намеса, тя трябва да е предвидена в закона. Съдът отбелязва, че въпросът не е толкова в закона, колкото до една практика на органите на министерството на вътрешните работи, когато става въпросза плицейски операции, които предизвикват голям обществен интерес. Показателен е случаят с неотдавна приключилото дело Slavov et autres c. Bulgarie (no 58500/10, § 37, 10 novembre 2015). Съдът отбелязва, че макар и в НПК да е предвидена възможността за видеозаснемане, то това доказателствено средство е свързано с предмета на самото досъдебно производство, докато в случая е филмирано единствено задържането на жалбоподателя. Поради това то не е било предвидено в закона. Тази констатация е достатъчна, за да бъде установено нарушение на чл. 8 по повод медийното отразяване на задържането на г-н Попов.
По повод оплакването за незаконност на извършеното претърсване на нотариалната кантора на г-жа Попова Съдът намира, че е налице намеса в правото й на личен живот, защото професионалните помещения на жалбоподателката са били претърсени и разследващите са иззели предмети, принадлежащи на жалбоподателя. Поради това ЕСПЧ преценява оправдаността на намесата в светлината на чл. 8§2 от Конвенцията – дали тя е била предвидена в закона, преследвала ли е легитимни цели и била ли е „необходима“ „в едно демократично общество“, позовавайки се на своята практика.( Rotaru c. Roumanie [GC], no 28341/95, § 52, CEDH 2000‑V, Liberty et autres c. Royaume-Uni, no 5)
Съдът посочва, че претърсването и изземването се основават на чл. 160 и 161 от НПК, които изискват или предварително разрешение или последващо одобряване на тези действия от съдия. В конкретния случай такъв документ не е представен на Съда. Поради това той намира, че не е било доказано, че намесата е била предвидена в закона по смисъла на чл. 8§2 и затова установява нарушение на чл. 8 във връзка с извършеното претърсване и изземване в кантората на жалбоподателката.
Съдът установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 8
Той установява две нарушения на чл. 3 в неговите материални и процесуални аспекти, на чл. 6§2, както и на чл. 13 във вр. с чл. 3 и чл. 6§2.
Вероятно някой журналист ще си направи труда да изчисли каква е „цената“ на медийните изяви на министъра на вътрешните работи, като се върне назад от първото подобно дело, това на Гуцанови. Че на „виновника“ за всички тези срамни осъдителни решения срещу България нищо няма да се случи, е повече от ясно. Лошото е, че тези примери на неоправдано полицейско насилие продължават да се множат и като че ли няма кой да научи полицаите да не проявяват грубост и сила по отношение на лица, от които няма как да се очаква съпротива, а същевременно да са мили и беззъби по отношение на субекти, които всяват страх само с външния си вид и с „визитките“ си, които иначе са известни на същите тези полицейски органи, които уж трябва да ни пазят.