Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Право на личен живот > Забраната за даряване на ембриони за научни изследвания, получени от in vitro оплождане, не противоречи на правото на зачитане на личния живот

Забраната за даряване на ембриони за научни изследвания, получени от in vitro оплождане, не противоречи на правото на зачитане на личния живот

in vitro-2

Решение на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото Parrillo c. Italie

На 27 август 2015 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови важно решение от сферата на биоетиката в медицината. За пръв път той бе призован да се произнесе дали „правото на зачитане на личния живот „може да обхване и  правото да се даряват и да се използват получените чрез in vitro процедурата ембриони за научни цели. Европейският съд постанови с 16 на един гласа, че ембрионите, получени в резултат на in vitro оплождане, съдържат генетичен материал на жалбоподателката и съответно представляват съставна част от нейната идентичност, поради което попадат в обхвата на защита на правото на личен живот. Същевременно Европейският съд   достигна до извода, че чл. 8 от Конвенцията не е нарушен от италианското законодателство, забраняващо извършването на научни изследвания с такива ембриони, ако те не са предназначени за оплождане.

Делото е прехвърлено по компетентност от отделението, на което е разпределено, на Голямото отделение, на осн. чл. 30 от Конвенцията поради това, че повдига важни въпроси, които до този момент не са разглеждани или могат да бъдат решени противоречиво от отделните отделения.

Фактите

През 2002 г. жалбоподателката  прибягва до асистирана репродукция, чрез метода на in vitro оплождане заедно със своя партньор, което е извършено в клиника в Рим. В резултат от процедурата пет ембриона са били криоконсервирани. Преди да бъде извършено имплантирането им, през ноември 2003 г. приятелят на жалбоподателката загива при атентат в Ирак докато прави репортаж за войната там. След като променя решението си за имплантиране на ембрионите, жалбоподателката прави искане те да бъдат предоставени за научни изследвания за предотвратяване и лечение на редки болести. Искането й е оставено без уважение от директора на криогенния банков център, с мотива, че експерименти с човешки ембриони, дори и за научни изследвания,  са забранени и наказуеми с лишаване от свобода от 2 до 6 години според чл. 13 от Закон № 40, приет на 19 февруари 2004 г. Ембрионите продължават да се съхраняват и към датата на разглеждането на делото от Европейския съд  в този център, където е извършено оплождането.

Жалбоподателката повдига оплаквания по чл.1 от Протокол 1, тъй като е лишена от правото си  на притежание върху ембриони, които са нейна собственост. То е отхвърлено като недопустимо ratione materiae, тъй като ембрионите не могат да бъдат приемани като „притежания“(§§ 211-216). Другото оплакване е за нарушаване на чл. 10, доколкото свободата на научните изследвания   представлявала негов фундаментален аспект и нарушавала свободата на словото. То също е обявено за недопустимо.

Основното оплакване, върху което Съдът се произнася по същество, е по повод  въведената забрана за научни изследвания върху ембрионите на жалбоподателката, която тя претендира, че представлява  нарушение на правото й на личен живот, още повече, че забраната е въведена след датата на извършената процедура in vitro.

В делото като трети страни са допуснати за участие редица неправителствени организации – Европейски център за правосъдие и права на човека, 11 италиански асоциации, поддържащи противоположни тези, както и 46 членове на Италианския парламент.

Правната рамка

Освен преглед на националното законодателство и практиката на Конституционния съд на Италия, който е бил нееднократно сезиран по повод отделни рестриктивни разпоредби на закона от 2004 г., в решението на Европейския съд са представени: относимите документи на Съвета на Европа –  Препоръка 1046 (1986) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ относно използването на човешки ембриони и фетуси за диагностични, терапевтични, научни, индустриални и търговски цели; Препоръка 1100 (1989) на ПАСЕ относно използването на човешки ембриони и фетуси в научните изследвания; на Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и биомедицината (Конвенцията от Овиедо) от 4 април 1997 г. , както и на редица други препоръки и доклади, а така също и на относимите актове на Европейския съюз, на международния комитет по биоетика към Юнеско, на относимата съдебна практика на СЕС и на Интерамериканския съд по правата на човека. (раздел III-V, §§ 54-68). Представен е и аналитичен сравнителен обзор относно относимото законодателство в тази област на 40 държави – членки на Съвета на Европа (§§69-76).

Решението на Съда

Съдът отхвърля всички възражения на италианското правителство за недопустимост на жалбата: с оглед неизчерпването на наличните вътрешни средства за защита (§§78-105), спазването на 6-месечния срок (§§106-114) и липсата на качеството „жертва“(§§115-119).

При обсъждането на централния въпрос – относно приложимостта на чл. 8 Голямото отделение достига до извода, че ембрионите, получени чрез in vitro процедурата, съдържат генетичен материал от г-жа Парилло и съответно представляват част от нейната самоличност. Независимо, че  се е отказала от семейния си проект да има дете след смъртта на своя приятел,  тя разполага с правото да упражни избор по отношение съдбата на тези ембриони и това засяга интимен аспект от личния й живот и от правото й на самоопределение. Съдът взема под внимание и значението според вътрешното право на свободата на избор на родителите по отношение съдбата на ембрионите, които не са предназначени за имплантиране. Затова Голямото отделение достига до извода, че чл. 8 в случая намира приложение. (§§149-160)

Забраната за даряване на ембриони за научни изследвания според Съда безспорно представлява намеса в правото на личен живот на жалбоподателката, още повече, че към датата, когато тези ембриони са били получени, все още законът от 2004 г. не е бил приет. Но в светлината на предвидените ограничения в §2 на чл. 8 Голямото отделение достига до извода, че Италия не е ограничила непропорционално правото на жалбоподателката на личен живот, доколкото е преследвала легитимната цел „да защити морала, както и праваат и свободите на другите“. Съдът взема предвид, че в случая въобще не става въпрос за бъдещо родителство, а правото на ползване на тези ембриони от г-жа Парилло не се отнася до ключов аспект на нейното съществуване и идентичност. Европейският съд взема под внимание, че по този деликатен въпрос относно даряването на ембриони не съществува и европейски консенсус, а има твърде разнообразни решения от отделните държави, вариращи между изцяло либерален и изключително рестриктивен и забранителен режим.

Не на последно място Съдът отчита и това, че   няма доказателства, че починалият партньор на жалбоподателката, който е имал същия интерес от ембрионите и е участвал в процедурата, би пожелал да ги дари за науката. Съдът заключава, че Италия не е превишила широката свобода на преценка  в този случай и че въпросната забрана е била „необходима в едно демократично общество“.

Решението е придружено с особени мнения на съдиите, част от които допълват становището на мнозинството, а част изразяват несъгласие с него. Съдия Пинто де Албукерк е представил съвпадащо мнение с мнозинството, което е с обема на научна студия (27 страници) и допълва аргументите на съда, докато унгарският съдия Андраш Сайо  изразява несъгласието си с мнозинството, тъй като според него е следвало да се установи нарушение на чл 8.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks