Начало > Учебни материали > За новите методи на обучение в университета

За новите методи на обучение в университета

ЗА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБУЧЕНИЕ ИЛИ КАК ДА НАПРАВИМ СТУДЕНТИТЕ ОТ ПАСИВНИ СЛУШАТЕЛИ В АКТИВНИ УЧАСТНИЦИ В ИЗПИТНИЯ ПРОЦЕС

В едно от първите си интервюта новият министър на образованието (който ми е симпатичен отпреди, макар че не го познавам) изтъкна, че всред промените в сферата на вишето образование трябва да бъде и тази, да го направим по-модерно и конкурентно. Наред с многото идеи и препоръки  той изтъкна, че е необходимо  студентите да бъдат въвличани в образователния процес, да участват активно, обучението да бъде съпроводено с дискусия и размяна на информация.

Споделям до голяма степен тези виждания, защото моят скромен опит в преподаването през последните десетина години показва, че студентите, ако посещават лекции (а за жалост голяма част не го правят, оправдавайки се, че работят), не са склонни да участват в дискусии, а искат да се говори бавно и дори да им се диктува. Впечатлението ми е, че се държат по-скоро като пораснали ученици и очакват университетът да е продължение на средното образование като начин на преподаване. В резултат на това не са малко тези, които завършват висшето си образование без да имат дори и теоретичната подготовка по отделните дисциплини. Някак за тези 4 или 5 години  те не са се научили да мислят самостоятелно.

Моят предмет “криминология” не е сред основните в юридическия факултет и изучаването му даже не е задължително. Затова си давам сметка, че е ненужно да проявявам към студентите изисквания, които са нереалистични. Но пък криминологията дава необходимата обща култура и подпомага изучаването на другите науки от наказателно-правния цикъл.  Опитах през миналата година да стимулирам студентите, че ще бъдат освободени от част от изпитния материал, ако представят курсова работа по тема, избрана на лотариен принцип от списък, изготвен от мен. Като изключим един незначителен процент (не повече от 10%), болшинството от работите бяха просто преписани текстове, които дори си приличаха. По-точно е да употребя думата „копирани“ от материали от Интернет. Разбрах, че задаването на подобна задача не стимулира студентите към творчество. Разбира се, имаше отделни студенти (от задочно обучение), които се справиха толкова добре, че ги поканих да изнесат лекция вместо мен пред колегите си от редовното обучение. След това в продължение на няколко дни в часовете ми се обсъждаха тези лекции. Отсъствалите   съжаляваха, че  са пропуснали лекциите, защото другите им разказваха колко е било интересно.

Хубавото, което открих е, че ако се изберат интересни теми за дискусия, студентите са по-склонни да се подготвят самостоятелно и дори проявяват голяма активност. Опитът ми от миналата учебна година, когато бяха подбрани темите “За или против легализирaне на проституцията” и “Непълнолетните правонарушители – да ги наказваме или превъзпитаваме”, ме насърчи да продължа в тази насока . За новaта учебна година подготвих други теми, разделих студентите от всяка група на три части и им поставих задача да защитят определена теза – за или против (независимо от тяхното желание). Аргументът ми бе, че когато започнат да практикуват, независимо каква позиция имат те лично, ще трябва да представят пред съда теза с определена насоченост. Затова трябва да са готови да измислят аргументи в защита на определена позиция.Няколко души ще играят ролята на водещи, или както е модерно да се наричат сега, модератори. Те ще имат задачата да представят кратко дискутирания проблем без да вземат становище, а после ще водят дискусията. Същевременно на всяка дискусия ще присъства и по един студент от факултета по журналистика, който да отрази събитието в своя курсова работа, посветена на темата(това е свързано с новата дисциплина, която преподавам на студентите от ІV курс “Медии и престъпност”) Така се опитвам да включа в по-разнообразни курсови задачи студенти от различни факултети и същевременно да провокирам всички тях да мислят. Моята роля  ще бъде на обикновен слушател, който обаче ще оценява участието на всеки от студентите и това после ще  се вземе под внимание при оформянето на изпитната оценка.

Отказах се да провеждам устен изпит, защото знанието на два въпроса не доказва знание на целия материал, както и незнанието – също. Другият експеримент е , че изпитът ще премине под формата на тест с открити въпроси (но около 30), които ще обхващат почти цялата материя. Целта ми е да проверя дали студентът е запомнил основните, най-важни неща по отделните проблеми. Така или иначе подробностите ще бъдат забравени 10-15 дни след изпита и не желая да проверявам способностите на кратковременната му памет. Мисля си, че ако този подход даде добри резултати, той би се оказал по-подходящ за моята дисциплина.

Във всеки случай, определено  съм убедена, че поне в Юридическите факултети човек трябва да бъде насърчаван да разсъждава, да анализира и да умее да защитава дадена теза (дори и тя практически да е неиздържана).

Иска ми се моите студенти да посещават с удоволствие часовете ми, когато го усетя, това ме стимулира да им дам повече от себе си. Видя ли незаинтересованост и “празни” погледи, нямам желание да се старая, защото виждам, че в залата ми седят младежи, които присъстват духом другаде – показват си снимки на мобилните телефони, играят игри на лаптопите, говорят и превръщат залата в място за срещи. Тогава и аз не показвам какво мога.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. 4 май, 2010 в 23:47 | #1

    Много съм радостна да видя, че преподавателят опитва всички подходящи методи според аудиторията, за да заинтригува студентите към знанието. Болно ми е да срещам дипломирани неграмотни хора и да слушам оправдателни тези, че университетските преподаватели не са взискателни, затова студентите не полагат достатъчно усилия. Истината е, че преписването, отсъствията, липсата на концентрация и други ученически наследства не въвеждат в академичната среда. Любителите на тези безкрайно неинтелигентни маниери си остават необразовани за цял живот, говорят лошо, пишат отчайващо посредствено, проспиват години в университета, не работят качествено. Поздрави за тези, които дерзаят в науката, участват активно в интерактивното обучение и се стимулират взаимно! Таня Луис

  2. 4 май, 2010 в 23:56 | #2

    Много съм радостна да видя, че преподавателят опитва всички подходящи методи според аудиторията, за да заинтригува студентите към знанието. Болно ми е да срещам дипломирани неграмотни хора и да слушам оправдателни тези, че университетските преподаватели не са взискателни, затова студентите не полагат достатъчно усилия. Истината е, че преписването, отсъствията, липсата на концентрация и други ученически наследства не въвеждат в академичната среда. Любителите на тези безкрайно неинтелигентни маниери си остават необразовани за цял живот, говорят лошо, пишат отчайващо посредствено, проспиват години в университета, не работят качествено. Поздрави за тези, които дерзаят в науката, участват творчески в интерактивното обучение и се стимулират взаимно! Таня Луис

  1. 0 trackbacks