ПРОТОКОЛ 14 ВЛЕЗЕ В СИЛА
/нередактиран вариант на статия, публикувана на 7 юни 2010 г. в брой 155/21 265 на в-к „Труд“/
На 1 юни 2010 г. влезе в сила поредният допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека, чрез който се регламентират процедурни правила, насочени към увеличаване капацитета на Съда и ускоряване на процедурата.
От създаването му преди 51 години Европейският съд, тълкувайки и прилагайки Конвенцията, защитава правата, обхванати от нея, на гражданите от почти целия европейски континент. Днес те наброяват повече от 800 милиона души на територията на 47 държави. След големите политически промени от края на 80-те години броят на жалбите, регистрирани от Европейския съд, непрекъснато расте. Ако през 1999 г. жалбите, разгледани от състав от трима съдии или отделение е бил 8 400, през 2003 г. той се увеличава повече от три пъти и вече е 27 200 (при общо 65 000 висящи жалби), а през 2009 г. техният брой вече е 57 200, като забавените жалби наброяват повече от 119 300.
Тази натовареност на Съда се дължи преди всичко на два фактора:
– повече от 90 % от разглежданите жалби са недопустими, но произнасянето по тях се осъществяваше от състав от трима съдии;
– около 60 % от всички жалби, по които се постановяват решения (по допустимост и основателност), са във връзка с т.н. “повтарящи се нарушения”, по които има добре установена практика от Съда.
Съветът на Европа дълги години търси решение на констатираните проблеми. Така първата голяма реформа бе извършена през 1998 г., когато вместо действалите до онзи момент Комисия по правата на човека и Европейски съд, бе създаден един постоянно действащ Съд. Тази реформа бе насочена и към опростяване на процедурата, която да я направи същевременно и чисто съдебна.
Въпреки това перспективата на непрекъснато нарастване на натовареността на Съда показа, че е необходима по-сериозна реформа, която обаче да запази съдебния характер на процедурата и да съхрани правото на индивидуална жалба. През май 2004 г. Съветът на министрите на Съвета на Европа подготви Протокол 14 към Конвенцията. С него се целеше да се подобри ефективността на Съда и да се редуцира неговата натовареност така, че той да се концентрира върху такива жалби, които повдигат сериозни проблеми в областта на човешките права. Тъй като влизането му в сила бе забавено прекомерно (най-вече поради това, че една държава дълго време отказваше да го ратифицира), през 2009 г. в Мадрид, на своя сесия Комитетът на министрите на съвета на Европа прие Протокол 14 бис, както и едно споразумение за предварително прилагане на някои от разпоредите на Протокол 14, относими към компетентността на самостоятелния съдия и на комитетите от трима съдии.
Протокол 14 влезе в сила на 1 юни 2010 г. и въвежда промени в три насоки:
– увеличаване на капацитета за филтриране на жалбите от Съда с оглед огромния брой такива, които са явно недопустими ;
– приемане на нов критерий за допустимост, засягащ жалби, в които жалбоподателят не е претърпял значителни вреди;
– мерки, позволяващи да се разглеждат по-ефективно повтарящите се жалби.
Основните изменения на Конвенцията са следните:
Изборът на съдии вече ще е за един мандат от 9 години, който няма да може да бъде подновяван (както е до настоящия момент). Реформата цели да увеличи независимостта на съдиите.
Компетентността на едноличния съдия ще се състои в правото му да се произнася по явно необосновани жалби, като неговото решение ще бъде окончателно. Националният съдия няма да може да се произнася по жалби, насочени срещу държавата, от която е избран.
Комитетът от трима съдии ще бъде оправомощен да се произнася по допустимостта и основателността на явно добре обосновани жалби и такива, по които съществува трайно установена практика. Сред тях няма да може да бъде съдията, когато жалбата е насочена срещу държавата, от която той е избран.Той може да бъде поканен само в специфични случаи като член на комитета (например ако жалбата засяга случаи относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита).
Решенията по допустимостта и основателността ще бъдат постановявани едновременно, за да се пести време (както вече се практикува в много случаи и към настоящия момент). Все пак, в зависимост от конкретния случай, Съдът ще има право да постановява и частични решения, но тази нова разпоредба няма да е приложима към междудържавните жалби.
Новият критерий за допустимост цели да даде възможност на Съда да се концентрира върху въпроси, които повдигат важни проблеми в областта на човешките права. Той предоставя на съда властта да обяви за недопустима жалба, когато жалбоподателят не е претърпял значителни вреди, съгласно националното право.
Приятелското уреждане на спора е специално преуредено като един от способите за намаляване натовареността на Съда. За тази цел процедурата се препоръчва на един предварителен стадий, особено в случаите на констатирани повтарящи се нарушения. Предвижда се и наблюдение на изпълнението на този тип решения от страна на Комитета на министрите.
Изпълнението на решенията на Съда е от компетентността на Комитета на министрите. Протоколът го оправомощава да реши в изключителни случаи и с мнозинство от 2/3 да сезира Голямото отделение на Съда с искане при липса на изпълнение на едно решение, да се задължи съответната държава да изпълни първоначалното решение. Като краен резултат от тази процедура Съдът ще постанови друго решение, касаещо липсата на ефективно изпълнение на решението.
Присъединяването на Европейския съюз е регламентирано с чл. 17 от Протокола, който предвижда възможността той да стане страна по Конвенцията. Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., също регламентира тази възможност. Присъединяването на ЕС би представлявало един решителен етап в процеса на създаване на европейско пространство за фундаменталните човешки права.
Дали Протокол 14 ще намери приложение към “висящите” пред Съда жалби или той ще се прилага само по отношение на тези, регистрирани след 1 юни?
Съгласно поясненията на самия съд, от датата на влизането му в сила, всички негови разпоредби ще намерят приложение веднага. Изключението е едно – по отношение на новия критерий за допустимост. Той ще намери приложение само по отношение на жалби, които са били обявени в предходен период за допустими. За период от две години от датата на влизане в сила на Протокол 14 само отделенията и Голямото отделение ще имат право да прилагат новия критерий.
Дали Протокол 14 ще разреши проблема със свръхнатовареността на Съда?
Предполага се, че той значително ще подобри ефективността на Съда, но няма да му позволи да навакса изоставането си в разглеждането на жалбите. За да се случи това, ще е необходима нова реформа на Конвенцията.
През 2006 г. т.н. “Група на мъдреците”, съставена от именити юристи, представи редица предложения на Комитета на министрите. Той препоръчва редица мерки, включително въвеждането на нов съдебен механизъм за филтриране и създаване на статут, регламентиращ определени промени във функционирането на Съда, които могат да бъдат насочени към приемането на една по-гъвкава процедура от тази, която е в момента, и която би била по-присъща за един международен договор, като Конвенцията.
Какви ще бъдат следващите етапи на реформата на Европейския съд?
На проведената международна конференция на министрите на правосъдието през февруари 2010 г. в Интерлакен (Швейцария) представителите на 47 –те държави-членки на Съвета на Европа приеха Декларация, в която се съдържа и План за действие, предвиждащ мерки в краткосрочен и средносрочен план, допълнен с календар за изпълнението им. Някои от препоръките засягат процедурите по филтриране на жалбите, наблюдението върху изпълнението на решенията и прилагането на Конвенцията на национално ниво. По последната мярка държавите-членки бяха поканени да информират Комитета на министрите преди края на 2011 г. за мерките, които ще бъдат взети.
Комитетът на министрите ще трябва да прецени между 2012 и 2015 г. в каква степен приложението на Протокол 14 и на Плана за действие е подобрило ситуацията на Съда, така че в края на 2019 г. Комитетът да излезе с решение дали се налагат по- фундаментални промени.
