Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения > За правото на достъп до интернет на затворници, които искат да учат, и умението на властите да мотивират решенията си

За правото на достъп до интернет на затворници, които искат да учат, и умението на властите да мотивират решенията си

достъп до интернетНа 17 януари 2017 г. ЕСПЧ обяви решението си по делото Jankovskis v. Lithuania (21575/08). Жалбоподателят е лишен от свобода, настанен в затворническо общежитие, който се оплаква, че не е имал достъп до конкретен уебсайт, поддържан от Министерството на образованието, който съдържал пълна информация за възможностите за дистанционно обучение в Литва.

Фактите

Г-н Янковскис вече имал висше образование, но желаел да учи право. След писмено запитване до Министерството на образованието бил насочен за повече информация към въпросния уебсайт. Той поискал от администрацията на затвора да му осигури достъп, но получил отказ, тъй като литовското законодателство не позволявало на лишените от свобода достъп до интернет. След обжалване, националните съдилища потвърдили, че законовата забрана за достъп до интернет е оправдана от съображения за сигурност и борба с престъпността.

Решението

Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква, че лишаването му от достъп до образователна информация в интернет е в нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ приема, че макар и чл. 10 ЕКПЧ да не гарантира достъп до интернет на лишените от свобода, ограничаването на достъпа до въпросния уебсайт на Министерството на образованието представлява намеса в правото на жалбоподателя на информация, тъй като литовското законодателство признава правото на достъп на всички граждани до информация, свързана с образованието.

Макар и забраната да се основава на закона и да преследва легитимна цел, според Съда тя е непропорционална. ЕСПЧ отбелязва, че желанието на жалбоподателя да повиши образованието си е от значение за поправянето му и за бъдещото му реинтегриране в обществото. При все това, вместо да разгледат аргументите му за необходимостта да има достъп до конкретен уебсайт с оглед на бъдещото си образование, властите са се фокусирали единствено върху принципната законова забрана за достъп до интернет на лишените от свобода. Макар и съображенията за сигурност да са напълно валидни, националните власти са игнорирали изцяло факта, че жалбоподателят иска достъп до уебсайт, създаден и поддържан от държавна институция, и не са изложили никакви мотиви във връзка с желанието му да учи. Те дори не са обсъдили възможността да му предоставят ограничен или контролиран достъп до конкретния сайт на министерството, което едва ли би застрашило сигурността. Съдът отбелязва, че редица международни инструменти признават обществената полза от интернет и важността му за упражняването на редица права. Интернет все повече е схващан като право, отправят се призиви за разработване на политики за универсален достъп и преодоляване на дигиталното разделение. Според ЕСПЧ, тези развития отразяват важната роля, която интернет играе в ежедневието на хората, особено в случаите, когато дадена информация е достъпна изключително онлайн. Съществуващата възможност за жалбоподателя да отправя писмени запитвания до съответните учебни заведения според Съда не е била достатъчна, защото той е трябвало първо да разполага с предварителна информация за предлаганите услуги. Поради тези съображения, Съдът не е убеден, че властите са обосновали в достатъчна степен намесата си в правото на жалбоподателя на достъп до информация. Съдът отхвърля възражението на правителството, че жалбоподателят не е претърпял значителна вреда, като отбелязва, че последиците за него не са били несъществени.

Коментар

В българското законодателство достъпът до интернет не е изрично забранен за лица, изтърпяващи ефективно присъди лишаване от свобода, но практиката е да не им  бъде предоставян такъв, макар че един от курсовете, за обучение и  квалификацията на затворниците е свързан с компютърна грамотност. Добре би било да се преосмисли мястото и ролята на интернет и осигуряването на контролиран достъп до сайтове, които са чисто информационни и образователни с оглед постигането на целта за успешна ресоциализация. Вместо това обаче затворническата администрация въвежа дори забрани и ограничения за ползването на компютрите като „пишещи машини“ и не разрешава на заторници, продължаващи своето образование, да подготвят писмените си задания на компютър и да ги копират на флашпамет. Ползването на тези права не е нито несъвместимо, нито в противоречие с целите на закона, нито с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.

Липсата на проява на гъвкавост и конкретната преценка на обстоятелсвата по отделните случаи от гледна точка на пропорционалността и на непрекъснатото развитие на технологиите и на все по-важното място, което те заемат в живота на обществото, биха довели до потенциален риск от нарушения на Конвенцията и от страна на българските власти.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks