Методически указания за подготвяне на теоретичен модел на програма за превенция на престъпността
(в помощ на студентите по дисциплината “Организация на превенцията на престъпността“)
І. Относно избора на тема и наименованието
Тъй като очевидно на студентите повече им харесва да употребяват думата “стратегия” вместо програма, бих желала да започна с понятийния апарат.
Думата означава обща, предварително начертана насока в ръководенето на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край. Теорията за управление разбира под стратегия способи за достигане на целите.В различните етапи на развитие на човешката цивилизация са били прилагани различни стратегии за противодействие на престъпността, като до средата на ХІХ века водещи са били тези, насочени най-вече към налагане на различни по вид и тежест наказателни санкции за извършените престъпления. В края на ХІХ и в първата половина на ХХ век в арсенала на стратегиите са били включени и различните медицински и психиатрични способи, свързани с лечение, кастрация и стерилизация на извършителите на престъпления. От втората половина на миналия век стратегиите са насочени не само и не толкова към използването на наказателно-правни и медицински мерки, които са насочени към извършителите на престъпления (т.е. към превенция на последиците), колкото към търсенето на такива способи, чрез които да се предотврати или доколкото е възможно, да се ограничат размерите на престъпността.
В този смисъл ми се струва, че по-точно в терминологично отношение е използването на думата “програма” в съответната курсова задача.
Не е задължително това да е непременно програма от национален характер, нито да обхваща престъпността като цяло. Може да се подготви програма за превенция на даден вид престъпления или противообществени прояви в рамките на едно училище или на територията на един град.Общият й обем следва да бъде около 8-10 страници, но не на шрифт 14 и повече, а на стандартния – 12.
Много добри идеи, както от методически характер, така и за самите програми, се съдържат в препоръката на Съвета на Европа за партньорството в превенцията на престъпността, поради което тя е качена в моя блог.
ІІ. За увода
Тъй като задачата на курсовия проект е разработването на програма, а не криминологичен анализ на даден вид престъпност, необходимо е да се има предвид, че уводната част трябва да е много кратка. Не се приемат разработки по дадена криминологична тема, защото е извън възложената конкретна задача. Това означава, че ако сте избрали да подготвите програма за правенция на правонарушенията на малолетните и непълнолетните, не е нужно да “започвате от Адам и Ева” и да разказвате за наличието на две възрастови групи, за особеностите в психиката и пр. Дайте анализ на съвременните тенденции на проблема, евентуално малко за причините и условията за разрастване на явлението и толкова. И не пишете , моля ви, за „детска престъпност“! Това е ненаучно и невярно, макар че има немалко специалисти, които говорят и пишат по този начин. Замислете се какво включва понятието „дете“ и ще видите колко е неточно да се използва подобен термин.
ІІІ. За целите и задачите на програмата
Всяка една програма следва да съдържа цели и задачи. Какво означава това?
1.Целите на управленските програми представляват предварително определяеми програмирани резултати, към чието достигане е насочена програмата.Обикновено те са 2-3, понякога в практиката се посочва една главна и няколко оперативни цели, като терминологично има голямо разнообразие и освен целите, се изброяват и приоритети (така е в Единната национална стратегия от 2002 г.). Някъде ще срещнете освен цели и „подцели“, което звучи доста странно, но съществуват и такива програми.Имайте предвид обаче, че в сферата на борбата с престъпността не могат да бъдат поставяни цели за достигане на някакви цифрови показатели, които характеризират това социално явление.
2. За достигането на набелязаните цели се формулират конкретно определени задачи.
Ако целите представляват желания резултат на програмата, то задачите са решенията, действията и мерките, които се набелязва да бъдат осъществени към определен момент за реализиране на програмата.
Конкретните задачи в теоретичния модел представляват по същество ядрото на програмата и заедно с предложенията за възможните решения трябва да съставят нейната същина.Някои от задачите могат да бъдат реализирани чрез предприемането на по-конкретни стъпки (мерки) в краткосрочен план и други – в дългосрочен план. В този смисъл в самия проект на програма те могат да бъдат също разграничени (вижте подобен подход в Единната национална стратегия от 2002 г.)
Под предложения, подлежащи на неотложна реализация (или задачи и мерки в краткосрочен план) в теоретичния модел се имат предвид тези от тях, които следва да бъдат реализирани в най-близко време. Под решения в перспектива се имат предвид такива, които подлежат на реализация в оставащия период или такива, които по своето естество изискват по-голям период за реализация.
Често допускана грешка от студентите е да дават обяснения в самата програма защо се предлага една или група задачи. Вероятно та заимствали този подход от някои програми, където е налице смесване между програмата като документ, очертаващ основните насоки за превенция и мотивировката за създаването й (нейната уводна част). Така че, дори и да попаднете на такъв тип програма, моля, избягвайте подобен род обяснения вътре в текста при формулиране на задачите.
ІV. За субектите на програмата
Това са органите и структурите – държавни и на гражданското общество, които ще бъдат ангажирани с реализацията на програмата. Те могат да бъдат обособени в самостоятелен раздел или под всяка отделна задача да бъдат посочени тези от тях, които са отговорни за изпълнението й. Някои студенти твърде механично сочат такива субекти, които по никакъв начин не могат да бъдат ангажирани с реализацията ан конкретната програма. Например, ако се предлага общинска програма за превенция на даден вид прояви, няма как сред субектите да бъде ангажиран орган на централната изпълнителна власт, търсете субекти на съответното общинско ниво.
В някои програми има обособени отделни блокове, насочени към различни целеви групи. Напр. в националната стратегия за предотвратяване на ПТП има самостоятелни раздели със задачи, насочени към отделните участници в пътното движение – пешеходци (уязвими групи), водачи;блокове от мерки от технически характер, за подобряване на инфраструктурата, контрола и пр.
В този раздел обикновено се проявява най-голяма небрежност и се изброяват всички възможни министерства, за които се е сетил студентът, без да се замисля доколко съответният участник реално би могъл да бъде ангажиран с някаква конкретна дейност.Другата грешка, която се допуска е, че се копират направо от съответния закон правомощията на органа или в по-мекия вариант – те се преразказват. Това е абсолютно ненужно и не е необходимо, защото е във всяко отношение безполезно (аз не гледам просто обема на програмата, а какво включва тя като съдържание, поради което подобен „пълнеж“ го отчитам по-скоро като минус).
V. За финансирането и мониторинга
Всяка една програма, за да бъде реализирана, трябва да се предвидят и съответните финансови средства. В зависимост от субектите, които ще се включат в изпълнението на конкретните задачи, както и финансовите възможности, се предвиждат източниците на финансиране.
Мониторинг означава осъществяване на наблюдение и контрол как е била реализирана програмата. Това е последния етап от процеса на превенция, който е изключително важен, защото следва да се направи преценка доколко успешно се реализира програмата, как “работи” сътрудничеството и координацията между отделните субекти, за да може своевременно да бъде извършена корекция и се набележат други насоки за работа, ако заложените в програмата не дават ефект.
VІ. Представяне на програмата
Програмата се изпраща най-късно 10 дни преди датата на изпита, за да бъде проверена и съответно – да дам съответните препоръки за доработване. Препоръчително е студентът да е готов да защити курсовата си работа не като я чете на изпит, а като представи кратко устно експозе на основните моменти от нея.
Темата може да бъде представена и чрез презентация. Приветствам всяка инициатива за провеждане на анкети или интервюта за събиране на информация по темата на програмата, както и проявата на творчество и самостоятелност.
Не е задължително програмата да бъде представена на хартиен носител в деня на изпита, ако ми е изпратена предварително на електронната поща.
Допуска се колективна разработка на подобна програма от не повече от трима души, като в такъв случай всеки трябва да вземе участие в представянето на курсовата работа, за да се установи неговият принос.
Студенти, които не са присъствали на лекциите и не са изпратили предварително курсовата си работа, няма да бъдат допускани до изпит.
VІІ.Вместо заключение
Целта на тази курсова работа не е да бъдат проверени способностите на студентите да сърфират в интернет или да осъществяват контакти с отделни институции, които на приятелска основа да им предоставят готово разработени програми или стратегии. Не препоръчвам изтеглянето на наличните програми от Интернет, тъй като съм запозната с всички тях (а някои са твърде далеч от истинските и е налице смесване на същността на проблема, с причините и последиците, така че ползването им е минус, а не плюс). Някои от наличните програми, дори и на официалните сайтове на министерствата, само носят наименованието „програма”, но по същество представляват методически указания за првенция на даден вид посегателства, насочени към уязвими групи или към конкретни субекти, осъществяващи превенцията. Не съветвам студентите да се подвеждат от заглавията.
Не съветвам студентите и да представят готово разработени от общините или училищата програми, защото готовият продукт (независимо дали е добър или лош) си личи. Поради това, че подобно плагиатство е укоримо, винаги, когато констатирам, че е налице, не проявявам снизхождение и затова пиша двойки, колкото и да ми е неприятно. По-добре е да ми представите една несъвършена програма, да ви дам указания как да поработите по нея до следващия път и да не ви напиша никаква оценка, отколкото да не ви върна, но да получите двойка в протокола. И още един практически съвет: запознайте се с действащото законодателство, което регулира материята, избрана от вас като тема за програма. Не може да ми представяте програма за превенция на домашното насилие, а да не знаете, че има Закон за домашното насилие. Същото е с непълнолетните, с трафика на хора и др.п.
Идеята ми е – моля, не идвайте на изпита като на гости! Ако се потрудите поне малко самостоятелно, ще се убедите, че не е толкова трудно да се справите – само трябва да имате желание.
СТРУКТУРА НА ПРОГРАМАТА
Наименование (тема на програмата, заглавие), срок на действие
1. Уводна част – кратък анализ на състоянието на проблема, във връзка с който се предлага разработването на програмата, какви са тенденциите, евентуално причините за съществуването му, очакванията за резултатите (възможно е и в някои програми това се прави, да се посочи какво е общественото мнение по дадения въпрос ; обем 1-2 страници)
2. Цели на програмата
3. Задачи
– в краткосрочен план/непосредствени действия
– в дългосрочен план/стратегически действия
4. Субекти, които ще изпълняват програмата
5. Източници на финансиране
6. Анализ на крайния резултат (определяне на критерии за мониторинг и оценка)
