Начало > Европейска конвенция за защита правата на човека, Европейски съд по правата на човека, Правни съвети > Становището на жалбоподателя след като жалбата е изпратена на Правителството

Становището на жалбоподателя след като жалбата е изпратена на Правителството

Няколко съвета за втория етап на процедурата пред Европейския съд

Започвам с уговорката, че настоящият материал не е статия и е предназначен за колегите, които имат малък  практически опит/или нямат такъв/ в областта на Европейската конвенция за правата на човека. Бих искала да споделя своя опит в подготвянето на становище по становището на Правителството и формулирането на претенции на основание чл. 41 от Конвенцията. Далеч съм от мисълта да претендирам, че моята практика е своеобразен стандарт, към който всички трябва да се придържат. Напротив, вероятно другите колеги, които работят в областта, имат по-различен подход. Бих желала  да разкажа какво правя аз на този етап от процедурата.

След като редът на жалбата за разглеждане дойде и Съдът прецени, че на този етап няма  основания да я обяви за недопустима, той  изпраща копие от нея и подготвено резюме на изложението на фактите на Правителството, в края на което са формулирани конкретни въпроси  към страните. Едновременно с това до жалбоподателя се изпраща писмо, в което той се уведомява по същия повод и какъв е срокът, който е даден на Правителството за отговор. Нерядко се случва този първоначално даден срок от 4 месеца да  бъде неколкократно удължаван по искане на Правителството. Понякога (при повтарящите се нарушения най-често), Правителството не изпраща никакво становище. Тогава съдът уведомява жалбоподателя за това и го приканва той да представи своите претенции по чл. 41 и ако желае, да представи  допълнителни съображения по жалбата.

След като получа становището на Правителството, най-напред внимателно прочитам резюмето на фактите, изготвено от Съда, за да проверя дали нещо не е пропуснато или неправилно пресъздадено (това се случва понякога).Възможно е, след депозиране на жалбата да има и последващо развитие на случая, поради което ще се наложи допълване на фактите.Възможно е на Съда да не са му станали съвсем ясни някои събития, изложени в жалбата.

Подготвям самостоятелен документ, който носи заглавието „Отговор на становището на правителството по жалба № “. Може да се каже, че това е най-същественият и решаващ за изхода на жалбата документ. Сега е времето да се пояснят събития и факти и да се изложат аргументи, които са били пропуснати в първоначално изготвената жалба.

В първата част на моето становище допълвам фактологията (ако се налага) и отбелязвам дали имам възражения по изложението на фактите от Съда. Ако нямам, изрично посочвам това.

След това разглеждам по отделно възраженията на Правителството по допустимостта и по основателността на жалбата. Обикновено в неговите становища се среща фразата: „жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”. Като оставим настрани взаимната противоречивост на отделните изрази в това твърдение, налага се да го опровергаваме. Затова аз обособявам раздел относно допустимостта на жалбата, когато се налага, след което в самостоятелен раздел излагам аргументите си по основателността на жалбата. Тук са възможни няколко подхода. Понякога само опонирам на становището на правителството. В други случаи най-напред излагам своите аргументи за наличието на нарушения на съответния текст от Конвенцията. Всъщност, дори и да сте го направили в основната жалба, не е зле синтезирано отново да повторите най-важните си доводи, защото именно това становище се чете, то се представя и в превод, така че е много важно какво ще е написано в него. По същество това е вашият втори шанс да защитите жалбата си (дори и ако в първоначалния си вид тя  не е била особено добра). Затова не го пропускайте. Имате и още едно предимство – знаете аргументите на Правителството и пишете след него!

Вашето становище заедно с претенциите се изпраща на Првителството за сведение, като на него му се дава възможност да изложи мнението си по претенциите по чл. 41. Понякога то реагира едва на този етап от процедурата – т.е. не представя никакво становище по самата жалба, а след това, под формата на възражение по претенциите излага и доводи по основателността на жалбата. Не оставяйте такива писания без отговор и правете процедурни възражения! Макар и в Правилата на Съда да няма “процедура” какво става след размяната на становища, никой няма да върне Вашите допълнения, писма, становища, ако ги направите в отговор на материал, подготвен от Правителството.

Понякога може да се окаже, че времето, определено Ви от съда (6 седмици), не Ви е достатъчно, за да подготвите становището си, защото може да се налага възлагането на експертизи или жалбоподателите да са повече от един, или просто да ви се е събрала и друга работа. Можете да изпратите писмо до Съда с искане за удължаване на първоначално определения ви срок за представяне на вашето становище. Но това не означава, че такова писмо може да бъде написано един ден преди изтичане на срока. Изпратете го своевременно, като ви съветвам да го пуснете по факс или електронната поща и едновременно с това – по пощата (все пак класическият начин е общоприет като най-достоверен). Посочете в писмото си конкретна дата, до която искате удължаване или пък с колко седмици – това също е прието. Не бъдете обаче нахални. Искане за удължаване от 2-3 седмици е разумно и обикновено се уважава. Понякога соча мотивите, поради които ми се налага това, а в други случаи просто искам отсрочване без обяснения. След като Правителството редовно “практикува” по този начин, няма основания и на другата страна да не й разрешат с оглед равнопоставеността.

И не забравяйте – четете внимателно резюмето на Съда и неговите въпроси – те могат да ви подскажат в каква посока ще се развие делото и във вашата власт е да промените нещата, ако имате опасения. Доказвайте тезата си с практика на самия Съд, защото така го улеснявате и в изготвяне на неговото решение. Дори и на този етап не е късно да представите практиката на националния съд и тълкуванията, дадени от доктрината, ако това е в полза на каузата Ви.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. 11 ноември, 2010 в 02:10 | #1

    от2004г водя дело с АД толиво. сега сме 2010г. Във созопол сме собственици с нотариален Акт №79 том 7 №7488 нот. дело 1137 земята се ползува както склад от ад толиво и не желаят да я освободят, делото е за неплатени наеми и освобождаване на терена.Реализрани са печалби с голяма стойност.В резултат е нашето обедняване…..В Конституцията на НРБ е записано. Частната собдтвеност е непрекосновенна!Вярно ли е това за България! Колкото се бави съдът,недоверието към власт имеещите се губи.Става въпрос за корупция засягща съдът или лоби от страна на изпълнителните директори. Ще ни стине ли един живот да чакаме правосъдие,или да накажем виновните!

  1. 0 trackbacks