Съвети за претенциите за имуществени и неимуществени вреди и разноски в процедурата пред Европейския съд
(практически указания за юристи)
Настоящият материал не е статия. Бих искала да споделя някои свои мисли и да дам практически съвети на колегите, които все още не са подготвяли жалби до Европейския съд по правата на човека.
І. Формулиране на претенциите при подготвяне на първоначалната жалба
Ако прегледате внимателно формуляра на жалба, ще видите, че раздел V е озаглавен „Изложение целта на жалбата”. В т. 19 с няколко изречения трябва да опишете какво очаквате от Съда. Имайте предвид, че не можете да напишете как искате да бъде отменено решение на български съд. Това е недопустимо, защото Европейският съд по правата на човека не е четвърта инстанция и би прозвучало изключително непрофесионално подобно искане. Аз практикувам по следния начин. Подреждам исканията си в отделни точки, като започвам най-напред с това, че очаквам Съдът да констатира, че е допуснато нарушение на чл. … от Конвенцията (нали в предходното изложение всъщност сме аргументирали какви нарушения конкретно са допуснати от българските власти ?). На второ място посочвам дали имам очаквания самото решение на Съда да доведе до преразглеждане на делото в България (ако имам подобни надежди и очаквания). След това най-общо пиша, че жалбоподателят претендира да му бъде присъдено обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, чийто размер ще уточни допълнително . Накрая соча, че имаме претенции и за присъждане на разноските по настоящата жалба и евентуално и по вътрешно-правните процедури /без да конкретизирам размера им/.
На този етап не се налага да се представят никакви доказателства за размера на претенциите, защото дори и да го направите, впоследствие отново ще трябва да се представят всички доказателства.
От момента, в който започнете да работите по жалбата, събирайте и всички разписки за направените разходи и договорите с клиента, които подписвате. Това ще ви е необходимо в следващата фаза на процедурата, когато ще се наложи да формулирате претенциите си по чл. 41 от Конвенцията.
ІІ. Формулиране на претенциите след получаване отговора на правителството
Когато Съдът комуникира вашата жалба на правителството, той ви изпраща писмо, в което ви информира за това и сочи, че отговорът ще ви бъде препратен за коментар, и освен това ще ви се даде срок да депозирате претенциите за имуществени и неимуществени вреди и разноски. Внимание – срокът е преклузивен, поради което трябва да се спазва стриктно. В същото писмо Съдът ще ви информира, че оттук нататък процедурата продължава на един от двата официални езика на Съвета на Европа и че ще трябва да изпращате всичко в три екземпляра. Ще имате възможността да изпратите отговора си по становището на правителството първо на български език, а в едномесечен срок – в превод.
Претенциите по чл. 41 от Конвенцията подготвям в самостоятелен документ, който носи точно такова заглавие: „Претенции по чл. 41 от Конвенцията по жалба №…” С подзаглавия обособявам самостоятелни рубрики – „Неимуществени вреди”, „Имуществени вреди”, „Разноски” . В тази последна част самостоятелно соча: разноски за вътрешните процедури (ако преценя, че имам основание да ги претендирам), разноски за процедурите по Конвенцията; разноски за превод, за експертизи, за пощенски разходи, за моето възнаграждение (посочва се часова ставка и брой часове – прилагате договор и файла „работа”)..
Как доказвам неимуществените вреди, ако имам подобна претенция? Между другото, Съдът има практика, че такива вреди може да претендира и юридическото лице. Най-често правя това с писмени декларации от страна на лица, близки на жалбоподателя, които могат да свидетелстват за неговите претиснения и причинените му неудобства. Не е необходимо те да са нотариално заверени. Никой не допуска, че жалбоподателят ще прояви недобросъвестност, за да се постави под съмнение истинността на тези документи.Когато претендирам вреди за юридическото лице, се позовавам на практиката на самия съд (“Affaire Comingersoll S.A. c. Portugal, arrêt du 6 avril 2000, & 35 ; affaire № 48553/99, Sovtransavto Holding с. Ukraine, arret (satisfaction équitable) arrêt du 2 octobre 2003,&& 79-82 ; Velted-98 AD, requête no 15239/02, решение от 11 декември 2008.
Възможно е да се представи медицинска или психолого-психиатрична експертиза (зависи какво е естеството на оплакването), за да се обоснове наличието на морални вреди.
Имуществените вреди се доказват с експертизи, които възлагам по частен път на вещи лица или такива, които са изготвени в хода на съдебен процес. По делото на 42-мата работници на „Плама”, за да докажа, че високата инфлация от 2000 г. до 2008 г. е стопила вземанията на работниците, поръчахме изготвянето на 2 експертни оценки – за социално-икономическото положение на българското население за периода 2000 – 2007 г. и за цените на жилищата в гр. Плевен, в периода 1999-2000 г. Съдът дори основа някои от констатациите си на тези експертизи, а сумите бяха признати като разход (беше приложена фактурата, издадена от експерта). Ако вещото лице няма фирма, изготвя се обикновен договор за поръчка с разписка към него и това също служи като доказателство.
По реституционните дела, за да докажем пазарната стойност на отнетите имоти твърде ниския размер на присъжданото обезщетение в жилищни компенсаторни записи, поръчваме експертиза на лицензирани оценители (те обикновено са с инженерно образование), които е подготвят.
Забавеното плащане и претенциите за лихви не е необходимо да се удостоверяват непременно от вещо лице, след като е възможно сами да изчислите размера им с помощта на програма в Интернет. Посочете просто линка – http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna
Всички разноски се удостоверяват с копия на съответните разходо-оправдателни документи, които се прилагат към изготвения документ за претенции. Затова би било добре те да се фотокопират към момента на изготвянето/получаването им, тъй като някои от тях са на химизирана хартия и избледняват с времето/. Имайте предвид, че ако не приложите договор с жалбоподателя и отчет за свършената работа, а разчитате, че това се доказва от само себе си с подготвените и изпратените от вас становища и отговори, съдът няма да ви присъди никакви разноски за адвокатско възнаграждение. Това се наблюдава нерядко в решенията на Европейския съд по български дела, дори и в съвсем скорошни. Ето защо не пропускайте своевременно да подготвите необходимите документи.
Едновременно с това жалбоподателят е поканен да изложи становището си за приятелско уреждане на спора. С други думи, той при желание може да посочи при какви условия би се съгласил на спогодба с Правителството. Това е предложение по чл. 38, § 1b от Конвенцията. То се подготвя като самостоятелен документ. Тъй като секретарят на отделението отбелязва, че документът трябва да е отделен от другите материали и че се ползва с конфиденциалност, аз дори го поставям в отделен плик вътре в папката и го надписвам така: „Предложение по чл. 38”.
Ако Правителството си е направило труда и е изразило становище по Вашия случай, но започва с думите “жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”, въобще не правете предложение за споразумение, а напишете на Съда писмо (той и без това ще Ви покани да го информирате по този въпрос преди да сте изпратили в срок станвището си), в което го уведомете, че с оглед позицията на Правителството няма никаква база за споразумение.
Напоследък Съдът изпраща по някои от делата (особено ако оплакването е свързано с нарушаване на разумния срок) бланки на декларации, в които се предлага споразумение с правителството при изплащане на някаква сума от порядъка на 2000 до 5 000 евро. Ако адвокатът подпише декларацията, Съдът уведомява правителството, което обикновено също подписва . Това означава, че страните са постигнали спогодба, а държавата – ответник поема ангажимент да изплати сумата в определен срок, след което делото се прекратява.
Възможно е обаче, жалбоподателят, респ. неговият адвокат, да не желаят да приемат подобно предложение (тъй като сумата е твърде малка). Те са длъжни да информират Съда за това в посочения в писмото срок, като отбележат, че ще изложат аргументите си в определен от Съда срок. Понякога така и става – получавате пак писмо и Съдът Ви кани да докажете защо смятате, че е налице претендираното нарушение и не желаете споразумение.
Възможно е да получите едностранно подписана декларация от Правителството. Това означава, че макар и да не сте съгласни с предложението на Съда, Правителството го приема и е готово да заплати определената сума като обезщетение, т.е. мълчаливо признава наличието на нарушение. Но заедно с това то прави и искане пред Съда да заличи жалбата – т.е. да прекрати производството. На практика процедурата може да приключи дотук, ако вие не възразите и не отговорите навреме. Това означава, че след няколко месеца ще Ви информират, че Съдът е прекратил производството поради декларацията на правителството и в тримесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, имате право да си получите определеното обезщетение. Никоя институция няма да бъде информирана за това, че подобна жалба е била регистрирана, че е имало признание за допуснати нарушение на правата на отделен индивид и пр.
Наскоро получих подобна едностранна декларация от правителството и Съдът ми даде срок за отговор по нея около две седмици. Аз подготвих моето становище, в което най-напред отбелязах, че Правителството не е спазило процедурата, защото то е било длъжно да изрази становището си още през август миналата година (ето защо четете внимателно кореспонденцията, получавана от Съда и обръщайте внимание дори и на сроковете, които не засягат вас, а противната страна). Изложих разбира се и аргументи по съществото на спора и как нищо не би се променило у нас, ако процедурата бъде прекратена. Наред с това, предлаганата сума трябва да покрие не само обезщетението, но и всички направени разходи, което обременява жалбоподателя допълнително. Не зная какво ще бъде продължението на тази история, но поне опитах.
Невинаги обаче неприемането на предложението на Правителството има ефект като този, описан по-горе. Твърде често след изпращането на едностранна декларация Съдът постановява решение, с което прекратява производството и въобще не се съобразява със становището на жалбоподателя. По правило, при оплаквания за нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок най-често процедурата приключва именно по този начин. Нещо повече, с оглед огромната претовареност на Съда на конференцията в Интерлакен една от препоръките бе именно в посока на стимулиране на страните към подобни съглашения и на Правителствата да се съгласяват по-често и да подготвят едностранни декларации при безспорни нарушения.
Затова, ако бъдете изправени пред подобна ситуация, ви съветвам да изразите съгласие за споразумение, но да поставите условие, че освен сумата за морални/материални вреди, в него бъдат включени и разноските, направени от жалбоподателя, защото всичко това ще трябва да го изпратите и в превод, а невинаги са налице условия да поискате финансова помощ от Съда. Освен това, когато става дума за нарушение на чл. 6§1, отнасящо се до неразумната продължителност на процеса, такава помощ не се отпуска, така че разходите ще са изцяло в тежест на жалбоподателя.
