КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 1998 г.
ЧЛЕН 3 – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание
чл.3 (забрана за малтретиране – процесуални аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита)+чл.5§3(право на задържаното лице да бъде изправено незабавно пред съд и делото му да бъде разгледано в разумен срок)+чл. 5§4 (право на периодичен съдебен контрол)+чл.25 (право на индивидуална жалба)
Case of Assenov and others v. Bulgaria (Application no 24760/94), 28 October 1998
На 19.09.1992 г. по повод организирана хазартна игра в близост до автогарата в Шумен жалбоподателят бил задържан и отведен с белезници в полицейското управление, където той твърди, че е бил бит. По време на тези събития той е на 14 години и затова родителите му депозирали жалби първоначално пред началника на полицията, а впоследствие пред различните инстанции на военната прокуратура, включително и до Главния прокурор. Всички проверки завършили със заключението, че не е налице употреба на полицейско насилие по отношение на жалбоподателя. В своята жалба той повдигнал оплакване, че не е било проведено никакво ефективно разследване относно това – дали бил малтретиран или не от полицаи. Съдът установява нарушения на процесуалните аспекти на чл. 3, тъй като, „когато едно лице повдига защитимо твърдение, че е било малтретирано в нарушение на чл. 3, тази разпоредба прочетена във връзка с чл. 1 , предполага и изисква задължение за ефективно официално разследване.“(§92, 102)
Доколкото жалбоподателят е имал защитимо твърдение за малтретиране от държавни служители, и националното разследване по това твърдение не е било в достатъчна степен всестранно и ефективно, Съдът намира, че е налице и нарушение на чл. 13, тъй като той не е разполагал с ефикасен достъп до разследването, както и с възможността да претендира заплащането на обезщетение, когато това е уместно.(§ 117)
Съдът намира наред с това нарушения на чл. 5§3 и 5§4 във връзка със събития, които се случват през 1995 г. и нарушение на чл. 25 по повод регистрираната жалба пред Европейската комисия на правата на човека през 1993 г.
………………………………
ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност
чл.5§3 (право на задържаното лице да бъде изправено незабавно пред съд и делото му да бъде разгледано в разумен срок)+чл. 5§4 (право на периодичен съдебен контрол)+ чл.3 (забрана за малтретиране – процесуални аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита) +чл.25 (право на индивидуална жалба)
Case of Assenov and others v. Bulgaria (Application no 24760/94), 28 October 1998
На 19.09.1992 г. по повод организирана хазартна игра в близост до автогарата в Шумен жалбоподателят бил задържан и отведен с белезници в полицейското управление, където той твърди, че е бил бит. След два часа бил освободен. На 27 юли 1995 г. жалбоподателят бил задържан от полицията. На следващия ден в присъствието на неговия адвокат и на прокурор му било повдигнато обвинение за извършени серия от кражби и шест грабежа в периода 1994-1995 г. Следователят му наложил мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била потвърдена от прокурор. Впоследствие обвинението за извършените кражби било отделено, но към датата на постановяване на решението на Съда, все още не бил изготвен обвнителния акт.
До юли 1997 г., когато бил осъден за извършването на 4 улични грабежа на 30 месеца лишаване от свобода, жалбоподателят двукратно депозирал молби до съда, неколкократно – до прокуратурата, за изменение на мярката му за неотклонение, но неизменно получавал откази. Съгласно действалия към онзи момент НПК, мярката за неотклонение „задържане под стража“ можела да се разглежда от съда в закрито заседание без участието на страните. Според практиката на ВКС жалба срещу наложената мярка за неотклонение можело да се депозира само веднъж, а периодичният контрол на мярката бил допустим само в съдебната фаза.
Европейският съд констатира нарушение на чл. 5§3, тъй като макар и лишаването от свобода на жалбоподателя да е било поне в началото си законно по смисъла на чл. 5§1, той не е бил своевременно изправен пред съд. „Съдът отбелязва, че според българското право следователите нямат правомощие да постановяват обвързващо решение за задържането или освобождаването на заподозрения. Вместо това, всяко решение на следовател може да бъде отменено от прокурора, който също така може да изземе едно дело от следователя, ако е недоволен от неговия подход (… ). Ето защо следователят не е достатъчно независим, че да може в действителност да бъде описан като „длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции“ по смисъла на чл. 5, т. 3.“(§147)
Съдът установява и второ нарушение на чл. 5§3 поради това, че жалбоподателят е бил задържан в хода на цялото предварителното производство до осъждането му в продължение на повече от двадесет и три месеца. Независимо от опасността, която реално е съществувала да извърши нови престъпления, той отбелязва, че властите са били длъжни да проявят особено старание в разследването тъй като жалбоподателят е бил непълнолетен и задържането под стража е допустимо само по изключение. Вместо това в продължение на повече от 1 година не са били извършени никакви следствени действия. Така жалбоподателят е бил лишен от правото на гледане на неговото дело в разумен срок.
Доколкото според българското право задържаното през време на предварителното производство лице има право да иска от съда да преразгледа законността на мярката му за неотклонение само еднократно, както и че жалбата се е разглеждала в закрито заседание, Съдът установява нарушение и на чл. 5§4.
Съдът намира наред с това нарушения и на чл. 3 и чл. 25 по повод регистрираната жалба пред Европейската комисия на правата на човека през 1993 г.
……………………………..
Case of Ivan Nankov v. Bulgaria (Application no 28882/95)25 May 1998
чл.5§3(прекомерна п родължителност на задържането под стража)+ чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)
/доклад на Комисията в пленарен състав по основателността на жалбата/
През март 1992 г. жалбоподателят е задържан в поделението на МВР – Троян, а два дни по-късно е транспортиран в Окръжната следствена служба в гр. Ловеч, където му е повдигнато обвинение за извършени кражби при условията на опасен рецидив и му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“. В следващите пет години делото все още продължава в съдебната си фаза, а мярката за неотклонение на жалбоподателя не е променяна нито от прокуратурата, нито от съда с мотива, че с оглед повдигнатото му обвинение за извършено престъпление при условията на опасен рецидив по отношение на него не е допустимо определянето на друга мярка.
Комисията напомня, че лишаването от свобода на жалбоподателя е започнало на 7 април 1993 г. и по последна информация, представена от страните през март 1998 г., това състояние все още продължава. Комисията по-нататък напомня констатациите си по отношение задържането на жалбоподателя между 28 март 1994 г. и 13 юни 1995 г., а именно, че задържането е съобразено с изискванията на чл. 5, § 1″а“ от Конвенцията и затова този период от време не може да бъде взет предвид при оценката на продължителността на задържането. Ето защо периодът, който се взема предвид, включва последните три години и единадесет месеца, през които продължава задържането. Комисията отдава специално значение на факта, че чл. 152 от Наказателно-процесуалния кодекс, в сила между юни 1995 г. и август 1997 г., изключва всякаква възможност за освобождаване на жалбоподателя под гаранция, с единственото основание, че е рецидивист, без да бъдат преценени каквито и да било други основания. Още повече, че Ловешкият окръжен съд на 16 октомври 1995 г., Върховният съд на 27 ноември 1995 г., Председателят на Троянския районен съд на 5 юни 1997 г. и Троянският районен съд на 17 юли 1997 г. намират, че криминалната активност на жалбоподателя като рецидивист е достатъчно основание за продължаването на неговото задържане. Комисията заключава в светлината на практиката на Съда, че този подход е в противоречие с чл. 5§3 от Конвенцията.
Наред с това е установено нарушение и на чл.6§1 относно неразумната продължителност на наказателня процес.
…………………………………..
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (наказателноправни аспекти)
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.5§3(прекомерна продължителност на задържането под стража)
/доклад на Комисията в пленарен състав по основателността на жалбата/
Case of Ivan Nankov v. Bulgaria (Application no 28882/95)25 May 1998
През април 1993 г. жалбоподателят е задържен в поделението на МВР-Троян, а два дни по-късно е транспортиран в Окръжната следстена служба в гр. Ловеч, където му е повдигнато обвинение за извършени кражби при условията на опасен рецидив и му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.Досъдебното производсто приключва в края на 1993 г.Съдебното производство пред окръжния съд се провежда през февруари и март 1994 г. и на 28.03.1994 е постановена осъдителна присъда срещу жалбоподателя, която е отменена частично от ВКС и делото е върнато та съде през юни 1995 г. през октомври 1995 г. се провежда заседание пред Окръжния съд. Прокуратурата оттегля обвинението за част от престъпленията, преценява, че следва да се извършат допълнителни следствени действия, но не са налице услонията на чл. 196, поради което делото е от компетентността на районната прокуратура в гр.Троян. Делото е препратено по компетентност. След внасянето на новия обвинителен акт в районния съд възниква препирня за подсъдност между районния съд в Троян и Окръжния съд в Ловеч, който е разрешен от ВКС през март 1997 г., когато делото е изпратено на районния съд и до март 1998 г. все още е било висящо.
Като взема предвид причините и броя на отлаганията на процеса, Комисията, констатира, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е проведено в „разумен срок“, по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията и установява нарушение на посочения текст.
…………………………………….
ЧЛЕН 25 (34) – право на индивидуална жалба
Case of Assenov and others v. Bulgaria (Application no 24760/94), 28 October 1998
чл. 25 (задължение на държавите да не създават пречки за подаване на жалба)+ чл.3 (забрана за малтретиране – процесуални аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита)+чл.5§3(право на задържаното лице да бъде изправено незабавно пред съд и делото му да бъде разгледано в разумен срок)+чл. 5§4 (право на периодичен съдебен контрол)
На 19.09.1992 г. по повод организирана хазартна игра в близост до автогарата в Шумен жалбоподателят бил задържан и отведен с белезници в полицейското управление, където той твърди, че е бил бит. По време на тези събития той е на 14 години и затова родителите му депозирали жалби първоначално пред началника на полицията, а впоследствие пред различните инстанции на военната прокуратура, включително и до Главния прокурор. Всички проверки завършили със заключението, че не е налице употреба на полицейско насилие по отношение на жалбоподателя. През септември 1993 г. жалбоподателят и родителите му депозирали жалба пред Европейската комисия за правата на човека. През 1995 г. родителите подписали нотариално заверени декларации относно имотното си състояние с оглед отпускането на правна помощ от Комисията. През следващите месеци в няколко ежедневника се появили статии, че комарджия от ромски произход съди България в Страсбург. По този повод били потърсени родителите на жалбоподателя, които отрекли да са депозирали жалба в Страсбург. Те били помолени от неустановени длъжностни лица (от прокуратурата или полицията) да удостоверят в нотариално заверена декларация този факт, което и сторили.
Както Комисията, така и Съдът, достигат дсо извода, че „единственото приемливо обяснение за клетвената декларация на жалбоподателите е, че те са се чувствали под натиск във връзка с жалбата им и са искали да омилостивят властите“(168), тъй като по тово време синът им е бил задържан във връзка с повдигнатите срещу него обвинения за извършени кражби и грабежи. „Съдът счита, че разпитването на г-н Иванов и г-жа Иванова от представител или представители на същите органи, които са заставили жалбоподателите да отрекат в клетвена декларация, че са подавали жалба до Комисията (вж. § 51 по-горе), представлява форма на неприемлив натиск за препятстване на упражняването на правото на индивидуална жалба.“(§171)
Съдът установява нарушение на чл. 25 от Конвенцията /отм., сегашен чл. 34/.
Наред с това са установени нарушения на чл. 3 (процесуални аспекти), чл. 5§3, чл. 5§4 и чл. 13 във вр. с чл.3.