КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2005 г.
ЧЛЕН 2 – право на живот
чл. 2(материално-правни аспекти)+ чл. 2 (процесуално-правни аспекти)+ чл. 14 (във връзка с процесуалните аспекти на чл. 2)
Аffaire Natcova et autres c. Bulgarie (Requêtes nos 43577/98 et 43579/98) 6 juillet 2005.
Решение на Голямото отделение
Предмет на жалбите е причинената смърт от страна на военна полиция при задържане на двама младежи от ромски произход, избягали от казармата през юли 1996 г., които са били застреляни в гръб. Първо отделение на Съда в решението си от 26.02.2004 г. установява нарушения както на материално-правните , така и на процесуалните аспекти на чл. 2, поради неоправданото и непропорционално използване на сила и поради неефективността на проведеното разследване във връзка с употребата на огнестрелно оръжие от страна на единия полицай. Съдът не намира за необходимо да изследва самостоятелно оплакването за липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита(чл. 13), но констатира нарушение на чл. 14 във връзка с двата аспекта на чл. 2. По искане на българското Правителство, допуснато до разглеждане, по това дело се произнася Голямото отделение, което в своето решение от 6 юли 2007 г. намира нарушение на чл. 14 само във връзка с това, че властите не са провели ефективно разследване дали убийството не е било извършено поради расистки подбуди, а с мнозинство от 11 на 6 гласа приема, че няма достатъчно убедителни доказателства за нарушение на чл. 14 във връзка с материално-правните аспекти на чл. 2.
……………………………………….
ЧЛЕН 3 – забрана за изтезания и нечовешко третиране
чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти) + чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)
Case of Kehayov v. Bulgaria (Application no. 41035/98), 18 January 2005
Съдът приема, че кумулативните последици от необосновано строгия режим, на който жалбоподателят е бил подложен, материалните условия в килията и прекараното в нея време, надвишават неизбежното равнище, свързано със задържането, и намира, че причиненото в резултат на това страдание надхвърля необходимите предели съгласно член 3 от Конвенцията.Той констатира нарушения и на чл. 5§3 и чл. 5§4 .
……………………………………..
чл. 3(забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл. 5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§3 ((право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)
Case of I.I. v. Bulgaria (Application no. 44082/98), 9 June 2005
Предмет на жалбата са оплаквания по повод условията на задържане в следствен арест и законността на самото задържане.Отчитайки кумулативния ефект на прекомерно строгия режим, на който жалбоподателят е бил подложен, материалните условия, в които е бил държан и конкретното въздействие на тези условия и режим върху здравето на жалбоподателя, Съдът счита, че условията на задържането му представляват нечовешко и унизително отношение, противоречащо на член 3 от Конвенцията („Съдът е поразен от факта, че не му е било разрешено – без да бъде изтъкната нито една законна причина – да прилага лекарството си срещу псориазис толкова често, колкото е имал нужда.”(§77); «Липсата на ресурси не може принципно да оправдае условия на задържане, които са толкова лоши, че да се доближат до прага на жестокост, противоречащ на член 3»(§78).
Съдът установява нарушения и на чл. 5§1, чл. 5§3 и чл. 5§4.
…………………………………
чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти) + чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§5 (липса на обезщетение за незаконното задържане)
Affaire Georgiev c. Bulgarie (Requête no 47823/99) 15 décembre 2005
Съдът намира оплакването по чл. 3 във връзка с лошите условия в следствения арест в гр. Пазарджик за допустимо, но неоснователно. Решението за липса на нарушение е взето с 4 на 3 гласа и е подписано с няколко особени мнения.Съдът установява нарушения на чл. 5§3 и чл. 5§5.
………………………………..
ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност
чл. 5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§3 ((право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)+ чл. 3(забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)
Case of I.I. v. Bulgaria (Application no. 44082/98), 9 June 2005
Съдът заключава, че между 23.55 часа на 31 януари и 15.30 часа на 2 февруари 1998 г. (когато е постановено 24-часово задържане) жалбоподателят е бил лишен от свободата си по смисъла на член 5§1 без законово основание и в нарушение на националното законодателство, поради което е налице нарушение на чл. 5§1. Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друг служител, оторизиран от закона да упражнява съдебна власт по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията. Той намира наред с това, че вътрешният съд не е осигурил съдебен контрол върху предварителното задържане на жалбоподателя в обхват, отговарящ на изискванията на член 5 § 4 от Конвенцията.
…………………………
чл.5§3 ((право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)
Case of Kehayov v. Bulgaria (Application no. 41035/98), 18 January 2005
Съдът намира нарушение на чл. 5§3, тъй като след задържането му жалбоподателят е бил изправен пред следовател, който не е бил упълномощен да се произнася относно задържането му под стража. Във всеки случай, нито следователят, нито потвърдилият задържането прокурор са били достатъчно независими и безпристрастни за целите на член 5§ 3, с оглед тяхната практическа роля на обвинители и евентуалното им участие като страна в наказателното производство. Съдът намира, че е налице нарушение и на чл. 5§4, тъй като на 19 и 21 януари и 21 май 1998 на адвоката на жалбоподателя е бил отказан достъп до делото, а на 23 януари 1998 е бил възпрепятстван да представлява подзащитния си.
……………….
чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)
Case of Kolev v. Bulgaria(Application no. 50326/99) 28 April 2005
Съдът приема, че продължителното лишаване на жалбоподателя от свобода (приблизително пет години), с изключение на периодите, през които е бил задържан поради неявяване в съда, не е било базирано на релевантни и достатъчни основания, тъй като властите не са се позовали на конкретни факти и са разчитали изключително на законовата презумпция, основаваща се на сериозността на обвиненията. По отношение на вътрешното право и установената практика, прокуратурата има привилегията да се обръща към съдиите с аргументи, които не се съобщават на жалбоподателя. Следователно, производството не е било равнопоставено. Съдът отбелязва по-нататък, че в някои случаи разглеждането на жалби на жалбоподателя срещу задържането му е било забавено, поради което също е било в нарушение на чл. 5§4. Съдът установява нарушение и на правото на справедлив процес в разумен срок.
. ……………………………………
чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано), 5§4 (липса на възможност за обжалване на задържането)+5§5 (липса на обезщетение за незаконното задържане)
Case of Stoichkov v. Bulgaria(Application no. 9808/02) 24 March 2005
Съдът установява, че наказателното производство срещу жалбоподателя от 1988-1989 г. – водено в отсъствие на подсъдимия и чието възобновяване е отказано през 2001 – е в „явно нарушение на разпоредбите на чл. 6 или принципите, закрепени в него“.Последвалото лишаване от свобода на жалбоподателя с цел изтърпяване на наложеното в това производство наказание не може да се счита за оправдано съгласно чл. 5§1, б. „а”.Съдът установява още, че жалбоподателят е трябвало да разполага с възможността съд да разреши въпросния спор (дали е изтекла давността за изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда преди 10 г. или не) в съответствие с изискванията по чл. 5§4. По българското право обаче всички въпроси относно законосъобразността на изпълнението на наказание лишаване от свобода са били поверени на компетентния прокурор. Не съществува изрична разпоредба, която да въвежда съдебен контрол по тези въпроси и няма обща процедура за habeas corpus, която да се отнася за всички видове лишаване от свобода. Съдът установява, че българското законодателство не предоставя на жалбоподателя изпълняемо право на обезщетение според изискванията на чл. 5§5 от Конвенцията.
……………………………………………
чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)+чл.5§1(незаконно лишаване от свобода) чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)
Affaire Asenov c. Bulgarie(Requête no 42026/98,)15 juillet 2005
Съдът установява 4 нарушения на чл. 5:
1. Нарушение на член 5§3 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не бил изправен пред съдия или друг магистрат в момента на неговото задържане;
2. Нарушение на член 5§3 от Конвенцията що се отнася до продължителността на задържането под стража;
3. Нарушение на член 5§4 от Конвенцията що се отнася до правото на съдебно обжалване на задържането.
4. Нарушение на член 5§1 Конвенцията що се отнася до задържането на жалбоподателя между 9 февруари и 13 април 1998 г. – Софийският районен съд е разпоредил освобождаването на жалбоподателя на 9 февруари 1998 г. След тази дата задържането на заинтересования не попада повече в обхвата на член 5 алинея 1 c). Жалбоподателят е пуснат на свобода на 13 април 1998 г., или 63 дни по-късно.(«По конкретния случай, изглежда трудно да бъде оправдано закъснение от 63 дни с необходимостта, посочена от Правителството, да се провери дали жалбоподателят не трябва да бъде задържан по друга причина или поради извършването на други административни формалности.”(§85). Съдът установява нарушение на член 6§1 от Конвенцията що се отнася до продължителността на наказателните производства
…………………………………………….
чл. 5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му и неразумна продължителност на задържането)+ 5§4 (неравнопоставеност на жалбоподателя при обжалване на задържането) + 6§1 (прекомерна продължителност на наказателния процес)
Case of E.M.K. v. Bulgaria(Application no. 43231/98) 18 January 2005
Съдът установява 3 нарушения на чл. 5:
1.Нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията по отношение на това, че жалбоподателят не е изправен незабавно пред съдия или друг, упълномощен от закона да упражнява съдебни функции;
2.Нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията по отношение на това, че задържането на жалбоподателя е неправомерно и извънредно продължително, поради което е накърнено правото на жалбпоподателя на разглеждане на мярката му в разумен срок или освобождаване до процеса, което е гарантирано от член 5 § 3 на Конвенцията.
3. Нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията, тъй като молбите му за освобождаване са разгледани от Софийския градски съд на закрити заседания и от Върховния съд на закрито заседание, но в присъствието на прокурор в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните. В светлината на констатираните нарушения съдът не намира за необходимо да се произнася и по оплакването, че не му е било разрешено периодично преразглеждане на задържането през разумни интервали.
4. Констатира нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради неразумната продължителност на наказателния процес
………………………………………………………….
чл. 5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му и неразумна продължителност на задържането)+ 5§4 (неравнопоставеност на жалбоподателя при обжалване на задържането)
Case of Emil Hristov v. Bulgaria (Application no. 52389/99), 20 October 2005
Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друго лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията (разпоредено е от следовател и потвърдено от прокурор, т.к. е преди измененията в НПК от 2000 г.). Съдът констатира и че вътрешното право не взема предвид аргументите на жалбоподателя относно твърдяната липса на опасност той да се укрие или да извърши нови престъпления, наличието ан постоянен адрес и няма предишни осъждания. Според него „властите не са успели да осигурят съдебен контрол на задържането на жалбоподателя до събиране на нови доказателства в обхвата, изискван от член 5 § 4 от Конвенцията. Съответно съществува нарушение на тази разпоредба.”(§59)
……………………………….
чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)
Affaire Roumen Todorov c. Bulgarie (Requête no 50411/99), 20 octobre 2005
Съдът установява нарушение на чл. 5§3 поради прекомерна продължителност на предварителното задържане – повече от 2 години. Той констатира наред с това, че жалбоподателят е бил лишен от възможността лично да се яви пред съда и да поддържа жалбите си срещу предварителното задържане, както и че националният съд е забавил разглеждането им своевмременно, поради което намира нарушение и на чл. 5§4.
………………………………………
чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)
Аffaire Nedyalkov c. Bulgarie (Requête no 44241/98) 3 novembre 2005
Съдът установява две нарушения на чл. 5§3: а) правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, не е било спазено, в нарушение на член 5§3 от Конвенцията; б) съдът приема, че националните власти не са обосновали с достатъчни и относими доводи оставането на жалбоподателя в ареста след изтичането на определен период от време и че държавните органи не са действали с необходимата бързина предвид обстоятелството, че жалбоподателят бил задържан (от 17 юни 1997 до 24 февруари 1999).
Съдът установява две нарушения и на чл. 5§4: а) той намира, че доколкото националният съд не е обсъдил, дори накратко, наведените конкретни аргументи от жалбоподателя при обжалване на мярката за неотклонение, осъщественият съдебен контрол с оглед естеството и обхвата му не отговарят на изискванията на член 5§ 4 от Конвенцията;б) отказът на СГС да разгледа конкретна молба по повод изтекъл пределен срок за задържане под стража с аргумента, че това е в прерогативите на прокурора и произнасянето на прокурор по този повод, който очевидно не притежавал качествата на « съд » по смисъла на член 5§ 4, води до второ нарушение на този текст. Съдът констатира нарушение и на чл. 6§1.
…………………………………………..
чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)
Affaire Kostov c. Bulgarie (Requête no 45980/99), 3 novembre 2005
Съдът намира нарушение на член 5§3 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не бил изправен пред съдия в момента на неговото задържане.
Той приема и че е налице нарушение на член 5§4 от Конвенцията поради това, че „(…)Заинтересованият (…) не е могъл да предвиди колко време трябва да остане задържан, за да получи достъп до съдебен контрол на неговото задържане, което, в момента на разглеждането на въпросната жалба, вече е продължавало четири месеца и при все това не е било контролирано от независим съдия, поради пропуските в системата за задържане под стража, която е в сила през този период”(§34)
………………………………………….
чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)+чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Affaire Popov c. Bulgarie (Requête no 48137/99), 1er décembre 2005
Съдът установява нарушение на чл. 5§1 по повод продължаването на задържането на жалбоподателя след датата 28 август 1998 г., което е било извършено при незачитане на сроковете, предвидени във вътрешното право. Съдът приема, че задържане под стража в продължение на 1 г. и 21 дни е било прекомерно и че „националните власти не са привели в своите решения достатъчно и относими причини, които да обосноват продължаването на задържането на жалбоподателя под стража след изтичането на определен период от време. При тези обстоятелства е безполезно да се разглежда въпросът дали производството е било водено с дължимото усърдие”(§49).На това основание той установява нарушение на чл. 5§3. Наред с това са установени две нарушения на чл. 5§4, тъй като националният съд не е осъществил контрола, който е необходим, за да прецени основателността на задържането под стража и не е разгледал своевременно няколко молби на жалбоподателя, че е изтекъл максималният срок от 1 година за задържането. Съдът установява и нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок, както и на чл. 13.
………………………….
чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му)+чл. 5§5 (липса на обезщетение за незаконното задържане)+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)
Affaire Georgiev c. Bulgarie (Requête no 47823/99) 15 décembre 2005
Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друго лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията ( т.к. е преди измененията в НПК от 2000 г.).Съдът констатира, че доколкото по националното право задържането, разпоредено не от съдия не е в нарушение на закона, то не е предвидена и законова възможност за обезщетение, поради което е налице нарушение и на чл. 5§5.
Съдът намира оплакването по чл. 3 във връзка с лошите условия в следствения арест в гр. Пазарджик за допустимо, но неоснователно.
……………………………………….
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес(наказателно-правни аспекти)
чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)+ чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)+чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)
Affaire Asenov c. Bulgarie(Requête no 42026/98,)15 juillet 2005
Съдът установява нарушение на чл. 6§1 по отношение на всяко едно от двете наказателни производства срещу жалбоподателя. Изследвайки внимателно причините за забавянията, той установява, че те са били по вина на властите. Съдът констатира и четири самостоятелни нарушения на чл. 5.
……………………………………….
чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателния процес)+ (чл. 5§3 (право на лицето да бъде изправено пред съд след задържането му и неразумна продължителност на задържането)+ 5§4 (неравнопоставеност на жалбоподателя при обжалване на задържането)
Case of E.M.K. v. Bulgaria(Application no. 43231/98) 18 January 2005
Съдът установява нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради неразумната продължителност на наказателния процес – от 8 май 1996, когато жалбоподателят се предава на властите, до 11 февруари 2002, когато решението на Софийския апелативен съд става окончателно. Следователно, продължителността е пет години и девет месеца. Съдът отбелязва, че на 11 март 1999 Софийският апелативен съд отменя оправдаването на жалбоподателя въз основа на единственото основание, че при производстото, предшестващо това оправдаване жалбоподателят не е бил правомерно обвинен и така не било ясно дали той е разбрал естеството и причината за отправеното му обвинение . Европейският съд намира това решение за странно, защото при постановяването му Софийският апелативен съд не е взел предвид факта, че оправдаването ефективно е поправило всички предишни нарушения на правата на защита на жалбпоподателя.
…………………………………………………………………….
чл. 6.1. (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)
Case of Sidjimov v. Bulgaria (Application no. 55057/00) 27 January 2005
Съдът установява нарушение по повод наказателно производство, започнало през август 1993, което към ноември 2004 все още било висящо на фаза досъдебно производство. „(…)Властите били виновни за забавяне от приблизително две години, а именно от юни 1994 до юли 1996, в който период делото многократно било връщано на етапа на разследване. След юни 1996 във връзка с производството не са били извършвани никакви следствени действия.”(§34)»(…)Съдът счита, че твърдяната сложост на делото не може да оправдае пълния неуспех на държавните органи да извършат разследване. Tози неуспех е особено сериозен с оглед обстоятелството, че е повдигнато обвинение за многократно изнасилване на непълнолетно лице, отвличане и склоняване към проституция.”(§35) Съдът установява нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита на нарушеното право на справедлив процес в разумен срок.
……………………………………………….
чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+ чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)
Case of Kolev v. Bulgaria(Application no. 50326/99) 28 April 2005
Съдът отбелязва, че от датата на задържането му – 11 май 1994 г. и към времето на последната информация от страните – февруари 2005, производството все още е било висящо на етапа на съдебния процес, така че въпросният период е продължил най-малко десет години и девет месеца. Макар че Софийският градски съд е потърсил полицейско съдействие, за да осигури присъствието на лицата, призовани за разглежданията, тези мерки очевидно са били неефективни на практика. («Не е работа на Съда да предложи на българското правителство средствата за справяне с проблема. За целите на настоящото дело, Съдът отбелязва, че властите не са прибегнали до подходящите процесуални или други средства да сведат забавите до минимум.»,§96). Отделно от това вследствие оттеглянето на председателстващия съдия се е наложило процесът да започне отначало, тъй като още от началото не е бил назначен втори съдия. Последващото забавяне също е по вина на властите, поради което е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок.
…………………….
чл.6§1(право на справедлив процес в разумен срок)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)
Affaire Nedyalkov c. Bulgarie (Requête no 44241/98) 3 novembre 2005
Съдът констатира нарушение на чл. 6§1 по повод прекомерната продължителност на наказателното производство (като начален момент се приема датата на задържане в изпълнение на издадената срещу жалбоподателя международна заповед за задържане на 20 август 1996, а присъдата е от 15 септември 2004), като установява пропуски както в работата на органите на досъдебното производство, така и на националния съд.Той констатира наред с това по две нарушения на чл. 5§3 и чл. 5§4
……………………………………………………………………….
чл.6§1(право на справедлив процес в разумен срок)+чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд).
Affaire Popov c. Bulgarie (Requête no 48137/99), 1er décembre 2005
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок, тъй като продължителността от 5 години само за стадия на досъдебното производство, след което делото е прекратено, е прекомерна и неоправдана. Доколкото в националното право не е предвидена обезвреда в случаи като този, е констатирано и нарушение на чл. 13.Съдът установява и няколко нарушения на чл. 5.
………………………………………………………………………………..
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (гражданскоправни аспекти)
чл. 6§1( право на справедлив процес –достъп до съд)
Case of Mihailov v. Bulgaria(Application no. 52367/99), 21 July 2005
Съдът отбелязва, че Върховният административен съд изрично е отказал да разгледа жалбата на жалбоподателя срещу решението на ЦТЕЛК от 18 юни 1998 (спор по повод отказ за определяне на първа група инвалидност), мотивирайки се с разпоредбите на няколко нормативни акта, които очевидно изключват съдебен преглед на такива решения по действалото към онзи момент законодателство.
……………………………………………….
чл. 6§1 ( право на справедлив процес- достъп до съд)
Case of I.D. v. Bulgaria (Application no. 43578/98) 28 April 2005
Съдът констатира,че вътрешните съдилища, които са разглеждали иска на жалбоподателката (за причинени вреди в резултат на професионално заболяване по чл. 200 КТ), не са преценили самостоятелно факта, който е бил от решаващо значение за решаване на случая и вместо това са избрали да спазят заключенията на административния орган (специализираните експертни лекарски комисии). Така те сами са се лишили от юрисдикцията да разгледат всички въпроси по съществото и правото, релевантни към спора, заведен при тях съгласно изискванията на член 6 § 1.Ето защо той установява, че е допуснато нарушение на чл. 6§1
…………………………………………………..
чл. 6§1 (справедлив процес – равенство на средствата и право на достъп до съд)+ чл. 1 от Протокол 1 (незаконно лишаване от собственост)
Affaire Capital Bank AD c. Bulgarie(Requête no 49429/99), 24 novembre 2005
Съдът намира, че решението на съдилищата да приемат констатацията на БНБ за обявяването на банката в неплатежоспособност без да я подложат на някаква критика или обсъждане, съчетано с липсата на каквито и да било средства за надзор (като назначаване на експерти, например) върху тази констатация в производство по пряк съдебен контрол, не е било обосновано и е нарушило принципа за равенство на средствата в процеса. Второто нарушение се заключава в това, че банката е била представлявана от лица, зависими от другата страна по делото (синдикът, който се назначава от БНБ, а именно БНБ е поискала обявяването на банката в несъстоятелност). Така банката жалбоподател не е могла, особено при разглеждане на делото от Върховния касационен съд, да изложи по подходящ начин гледната си точка в хода на процеса и да защити интересите си.Съдът установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1.
………………………………….
чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+ чл.13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Case of Todorov v. Bulgaria (Application no. 39832/98) 18 January 2005
Съдът намира нарушение по повод прекомерната продължителност на граждански процес по ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от Митническата администрация в Пловдив, издала разпореждане за конфискация на автомобил (отменено по съдебен ред) и задържала същия за период от 11 месеца. Производството продължава повече от 10 години.
………………………………………….
чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)
Case of Kiurkchian v. Bulgaria (Application no. 44626/98) 24 March 2005
Съдът установява две самостоятелни нарушения по повод двете отделни съдебни производства, водени от жалбоподателите – по повод незаконността на даденото разрешение за строителство на съседите им (по ЗТСУ) и на основание чл. 109 от Закона за собствеността. По първото относимият период е пет години, шест месеца и двадесет и три дни, включващи процедурата пред общинските органи и две съдебни инстанции. Макар и производството само по себе си да не изглежда толкова продължително, в решението е отбелязано, че доколкото то „се отнасяло до законността на строеж, който сериозно възпрепятствал ползването от жалбоподателите на жилището им, Съдът е на мнение, че държавните органи е следвало да проявят повече усърдие при разглеждане на техния случай”(§60). Второто производство започва на 28 април 1993 и към 15 март 2004, датата на последните сведения от страните, то все още било висящо пред Пловдивския окръжен съд. Към този момент производството вече продължавало десет години, десет месеца и седемнадесет дни и било разглеждано от четири съдилища.
…………………………………………..
ЧЛ.11 – право на събранията и сдружаването
чл. 11 (свобода на митингите и демонстрациите)
Case of United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v.Bulgaria,(Application no. 44079/98), 20 October 2005
Жалбоподателите твърдят, че в редица случаи членовете и последователите на ОМО“Илинден” са били възпрепятствани да провеждат мирни събрания в периода 1998‑2003. Съдът напомня, че истинската и ефективна свобода на мирни събрания не може да се сведе единствено до задължение на държавата за ненамеса; Договарящите държави са длъжни да вземат разумни и подходящи мерки за осигуряване мирното протичане на законни демонстрации. Доколкото властите не са изпълнили тези свои ангажименти, Съдът намира нарушение на чл. 11.
………………………….
чл. 11 (право на сдружаване)
Case of United Macedonian Organisation Ilinden-Pirin qnd Others v. Bulgaria (Application no. 59489/00), 20 October 2005
ОМО „Илинден – ПИРИН“ е политическа партия, учредена на 28 февруари 1998 със седалище в югозападната част на България. Тя обявена за противоконституционна от Конституционния съд на 29 февруари 2000, в резултат от което е прекратена. Съдът счита, че не е съществувала неотложна обществена потребност от постановяване прекратяването на партията-жалбоподател, поради което то не се явява необходимо в условията на демократично общество по смисъла на чл. 11 от Конвенцията.
…………………………………..
чл. 11 (свобода на митингите и демонстрациите)+чл. 13
Case of Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 46336/99) 24 November 2005
Съдът намира нарушение по повод отказа на властите да разрешат провеждането на два митинга на различни дати през 1998 г. в гр. София от страна на група лица, които се определят като членове на ОМО „Илинден-Пирин”.
……………………………………..
Чл. 14 – забрана на дискриминацията
Чл. 14 във връзка с чл. 2
Аffaire Natcova et autres c. Bulgarie (Requêtes nos 43577/98 et 43579/98) 6 juillet 2005
Предмет на жалбите е неоправданото използване на сила от страна на военна полиция за задържани на две момчета от ромски произход, избягали от казармата през юли 1996 г., които са били застреляни в гръб. Съдът намира, че са допуснати две нарушения на чл. 2 – както на материалните, така и на процесуалните му аспекти. По въпроса за допуснати нарушение на чл. 14 с мнозинство 11 на 6 гласа и няколко особени мнения той намира, че няма данни убийството на момчетата да е по раситки подбуди, и затова чл. 14 във връзка с материалните аспекти на чл. 14 не е нарушен, но с единодушие констатира нарушение на чл. 14 във връзка с това, че властите не са провели ефективно разследване дали убийството не е било извършено поради расистки мотиви.
………………………………………………………….
ПРОТОКОЛ 1- право на собственост
чл.1 от Протокол 1 (нарушаване правото на собственост)
Case of Kirilova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02) 9 June 2005
Решението обединява група жалби на лица, чиито имоти са отчуждени през 1983, 1985, 1988 и 1990 по силата на различни благоустройствени закони, като общината е била длъжна да ги обезщети с конкретно определени жилища в точно определени жилищни сгради. Дори и към датата на постановяване на решението (т.е. в период от 15 до 22 г. за отделните случаи) жалбоподателите са останали без дължимото им съгласно вътрешното законодателство обезщетение Съдът намира, че въпреки усилията им, жалбоподателите в продължение на много години не са успели да принудят органите да изпълнят задълженията си спрямо тях или да им възстановят по друг начин причинените вреди. Макар да не отричат задължението си да построят и предоставят процесните апартаменти, властите не само отказват да сътрудничат на жалбоподателите, но години наред упорито се противопоставят на различните техни опити за получаване на обезщетение. Съдът заключава, че този подход не може да се счита за съвместим с позитивните задълженията на държавата съгласно член 1 от Протокол № 1.
………………………………………..
чл. 1 от Протокол 1 (незаконно лишаване от собственост)+чл. 6§1 (право на справедлив процес)
Affaire Capital Bank AD c. Bulgarie(Requête no 49429/99), 24 novembre 2005
Съдът достига до извода, че посегателството върху собствеността на банката жалбоподател не е било придружено от достатъчно гаранции срещу произволни действия и поради това е било незаконно по смисъла на член 1 от Протокол № 1. Поради това си заключение съдът не намира за необходимо да изследва въпроса относно пропорционалността на наложената мярка.Той констатира нарушение и на чл. 6§1.
………………………………..