Каталог 2023

­

­КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2023 г.

Решение  от 31 януари 2023 г. – Stefanova v. Bulgaria(Application no. 39232/17)

 ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност

Чл.5§5(право на обезщетение при незаконно задържане)

Stefanova v. Bulgaria(Application no. 39232/17), 31 January 2023

Решение на Комитет

На 24 юли 2014 г. жалбоподателката е здържана от полицията и е освободена на следващия ден след изтичането на 24 часа. Заповедта за задържането й е оспорена пред административния съд, който е отменя като незаконосъобразна, тъй като намира, че подозренията на полицията не са били скрепени с никакви фактически обстоятелства, които да оправдаят задържането. След отмяната на заповедта жалбоподателката предявява иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Административният съд уважава исковата претенция, но с окончателното си решение от 16.01.2017 г. ВАС отменя решението и отхвърля иска с мотива, че жалбоподателката не е доказала претърпените от нея неимуществени вреди. До този извод касационният съд достига на основание показаниятана полицейски служител, който посочва, че по време на ареста й тя била видимо спокойна и самоуверена. ВАС не взема под внимание показанията на адвокат, който се е срещнал с нея след освобождаването й, намирайки, че те са пристрастни. Според него жалбоподателката е била „възмутена“, „емоционална“ и „смазана“ от ареста“.

Европейският съд намира, че след като националният административен съд имплицитно е установил, че заповедта за задържането на жалбоподателката противоречи на чл. 5§1с, то и оплакването по  чл. 5§5 е допустимо(в този см.  Houtman and Meeus v. Belgium, no. 22945/07, § 46, 17 March 2009).

Съдът припомня, че в редица предходни дела  срещу България  е критикувал нивото на доказване, изисквано от националните съдилища по отношение на неимуществени вреди, произтичащи от незаконно задържане. Съгласно неговата практика задържането, извършено в нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията причинява известно психическо страдание на задържания не само докато трае, но и след това (макар че тази презумпция е оборима). Такова страдание не е задължително да достигне нивото на психологическа травма или разстройство, или да доведе до външни прояви или симптоми и затова не винаги се поддава на  доказване чрез свидетелски показания. Европейският съд приема, че автоматичният отказ за присъждане на каквото и да е обезщетение на лице, което е било незаконно задържано само защото  не е предоставило такова доказателство, е прекалено формалистичен и в нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията (напр. Danev v. Bulgaria, no. 9411/05, § 30, 2 September 2010).§§ 33-34,  Dzhabarov and Others v. Bulgaria, nos. 6095/11 and 2 others, § 84, 31 March 2016). Съдът добавя, че самият ВАС също има практика, съгласно която е достатъчен самият факт на незаконното задържане, за да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

В настоящия случай се наблюдава същия автоматичен подход, критикуван от Съда. Очевидно ВАС не се е съобразил с аргументите, изложени по-горе.  Подобен подход е лишил жалбоподателката от полагащото й се обезщетение за незаконното й задържане. Поради това Европейският съд намира, че е било допуснато нарушение на чл. 5§5 от Конвенцията.

………………………………….

ПРОТОКОЛ 1

чл. 1 от Протокол 1 – право на мирно ползване на собствеността

чл. 1 от Протокол 1(контрол върху ползването на собствеността – отнемане на незаконно придобито имущество)

Nikolaev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 48806/11 and 11138/12),12 january 2023

Решение на Комитет

Двете жалби, обединени за общо разглеждане, са по повод конфискацията на имущество по Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Жалбоподатели по първата жалба са баща и син. Първият от тях подписва споразумение с прокуратурата и се признава за виновен за извършена измама през 2000 г. в размер на 3476 лв. По втората жалба жалбоподател е синът на лице, осъдено за сводничество с влязла в сила присъда през 2007 г.  След приключването на съответните наказателни процедури на жалбоподателите са   отнети недвижими имоти на висока стойност поради това, че не са могли да докажат законния произход на средствата за придобиването им.

Те повдигат оплаквания на основание чл. 1 от Протокол 1.

Европейският съд разглежда жалбите в светлината своето водещо решение, класифицирано в първо ниво по значимост – Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others) от 13 юли 2021. В него за общо разглеждане са обединени седем самостоятелни жалби на 14 жалбоподатели. Съдът идентифицира някои потенциални недостатъци на  Закона от 2005 г. и на начина, по който е бил приложен. В това отношение той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение – по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законосъобразни“ доходи през такъв период, белязан освен това от инфлация и икономически промени, и презумпцията, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е придобит от престъпление. Позицията на Съда е, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да превърнат всяка конфискация съгласно Закона от 2005 г. като противоречаща на  член 1 от Протокол № 1, те със сигурност поставят значителна тежест върху ответниците в производствата за конфискация и могат да наклонят баланса в полза на държавата. По този начин, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, той приема, че е от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствена връзка между активите, за които се иска конфискация, и престъпното поведение на обвиняемите. Съдът изразява готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка стига тя да не е произволна или явно неразумна, доколкото това изрично е подчертано и в тълкувателното решение на ВКС от 2014 г. по повод приложението на Закона от 2005 г. и противоречивата практика на националните съдилища.(§§ 210-16 от цитираното решение). Прилагайки тези изисквания към конкретните казуси, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в онези случаи, когато националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка и са разпоредили конфискация, основавайки се само на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (§§ 217-50 от решението).

Обръщайки се към фактите по настоящия случай, Европейският съд констатира, че обстоятелствата в разгледаните две жалби са  сходни с тези в анализираното по-горе решение. По-специално, разпореждайки конфискацията на активите на жалбоподателите, националните съдилища не са се опитали да обосноват причинно-следствената връзка, изисквана от Съда (между извършените от тях престъпления и стойността на придобитото от тях имущество), като вместо това възприемат същия погрешен подход, който е критикуван от   него в делата, разгледани в Todorov and Others v. Bulgaria. Поради това Съдът не вижда причина да стигне до заключение, различно от това в цитираното по-горе дело и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Жалбоподателите не са претендирали присъждането на суми за   имуществени вреди, поради което Съдът не се произнася по този въпрос. Присъдени са им по 3000 евро за неимуществени вреди.