Начало > Европейски съд по правата на човека, Научни статии > Кога започва 6-месечният срок при спряно наказателно производство като условие за допустимост

Кога започва 6-месечният срок при спряно наказателно производство като условие за допустимост


срок за депозиане на жалбаЗа началото на 6-месечния срок при хипотезите на спиране на досъдебното производство в светлината на решението по допустимост по делото Илинови

При спряно наказателно производство не е необходимо да се изчаква настъпването на абсолютната давност, за да се депозира жалба пред Европейския съд. Вярно е, че не е налице окончателен съдебен акт, но се отчита поведението на жалбоподателите – дали те са предприемали междувременно някакви действия – обжалвали ли са постановлението за спиране, искали ли са събирането на нови доказателства, проявявали ли са интерес към делото и др.п.  Шестмесечният срок започва да тече не от датата на постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство поради настъпване на абсолютната давност, нито от датата на съответния съдебен акт, с който се оставя в сила постановлението, особено ако в периода между спирането на досъдебното производство и окончателното му прекратяване е изминало значително време и жалбоподателите не са предприели никакви действия.

Жалбата на съпрузите Илинови е по повод липсата на ефективно разследване относно виновните лица, които са станали причина за смъртта на техния 13-годишен син,   поразен от електрически ток. Произшествието се случило на  22 април 1995 г., когато синът на жалбоподателите – Марин и още едно момче влизат в намиращата се в близост до селото постройка – трафопост, в която е имало електрически силов трансформатор. Първо  излиза навън другото дете, след което то чува взрив. Обръщайки се назад,  вижда, че Марин лежи на земята, като че ли ударен от ток с високо напрежение. То изтичва до селото и извиква  баща на пострадалото дете. Скоро след това пристига линейка, която го откарва в болница. Два дни по-късно синът на жалбоподателите умира.

Същия ден е образувано  досъдебно производство срещу неизвестен извършител за причинена смърт по непредпазливост и е извършен оглед на местопроизшествието. Установено е, че  е липсвала входна врата за трафопоста. В него е имало две помещения – с ниско и с високо напрежение, съединяващи се с врата, която е била заключена и на нея е имало предупредителен надпис. Но в стената е имало дупка, през която момчето се е промъкнало в помещението с високо напрежение. В хода на разследването е установено дружеството – собственик на трафопоста, разпитани са десетки свидетели, назначени са експертизи, самите родители проявяват активност като подават молби и правят различни искания.  Последното действие от тяхна страна е молба от 2000 г. да бъде определен нов следовател по делото след смъртта на магистрата, работил дотогава. След неговото назначаване жалбоподателите не предприемат никакви действия. Изглежда, че и разследването, без да е било спряно, на практика е било „замразено“ и не са извършвани никакви следствени действия.  На 10 април 2006 г. прокурор в Окръжната прокуратура прекратява наказателното производство поради изтичането на абсолютната давност. С окончателно решение от 28 април 2006 г. Пазарджишкият окръжен съд оставя в сила постановлението на прокуратурата.

Жалбоподателите не търсят обезщетение от компанията M. – собственик на трафопоста, във връзка със смъртта на сина им.

На 30 май 2006 г.  те изпращат жалба до Европейския съд по правата на човека и повдигат оплаквания по чл. 2, 6 и 13. Жалбоподателите твърдят, че държавата не е  положила усилия, за да запази живота на сина им и не е провела адекватно разследване по повод неговата смърт. Според тях, трафопостът е изглеждал  изоставен, не е имало никакви предупредителни знаци и това вероятно е събудило любопитството на децата. Безспорно е било установено, че проверка на съоръжението не е била извършвана и контролните органи не са изпълнили задълженията си. Колкото до възможността да ангажират граждански иск срещу дружеството, според жалбоподателите подобно производство би било спряно до приключването на наказателното дело, а вероятно след това би се погасила по давност и възможността им да получат обезвреда .Според жалбоподателите, наказателното производство е било най-ефективния способ за събиране на доказателства и за евентуалното установяване на виновните лица за причинената смърт на сина им.

Съдът  намира, че следва да разгледа оплакванията само в светлината на чл. 2. Той отбелязва, че след смъртта на сина на жалбоподателите образуваното досъдебното производство   по неизвестни причини „остава в мъртва точка“ през 2001 г. Няма обаче и никакви данни, които да сочат за някаква активност от страна на самите жалбоподатели, които остават пасивни.

От друга страна, те не са потърсили  и никакви други вътрешноправни средства за защита, за да ангажират деликтната отговорност на държавата (доколкото  правят оплакване, че не е бил осъществяван никакъв контрол от съответните власти за изправността на съоръжението) или на дружеството – собственик на трафопоста (по чл. 50 от ЗЗД).

Съдът изразява съмнение относно това – дали позитивните задължения на държавата се простират  дотам, че да се търси наказателна отговорност за инцидента. Така или иначе, в подобни случаи Съдът  е приемал, че когато е  започнало досъдебно производство по случая, от родителите и близките се очаква да проявяват активност и да се интересуват от хода на производството, да настояват за своевременно извършване на различни следствени действия, да подават молби и др.п. Той се позовава на практиката си по делата Bulut and Yavuz v. Turkey (dec.), no. 73065/01, 28 May 2002; Bayram and Yıldırım v. Turkey (dec.), no. 38587/97, ECHR 2002‑III;  Deari and Others v. “the Former Yugoslav Republic of Macedonia” (dec.), no. 54415/09, 6 March 2012.

Съдът изразява становище, че по отношение на наказателното производство, предвид пълната липса на каквито и да било действия след 2001 г., жалбоподателите е трябвало да си дадат сметка, че тази процедура не би могла да им осигури ефективно вътрешноправно средство за защита.(§38)

Като взема предвид и обстоятелството, че жалбоподателите явно не са имали намерение да търсят алтернативни възможности за обезщетение, Съдът намира, че тяхната жалба, депозирана едва на 30 май 2006 г. (около месец след определението на окръжния съд за оставяне в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство) е твърде закъсняла и те не са представили никакво разумно обяснение за неспособността им да действат с необходимата добросъвестност.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks