На 4 и 5 юни в Страсбург се състоя годишната работна конференция на Програмата HELP.
В своето слово Председателят на Европейския съд по правата г-н Дийн Шпилман на човека очерта няколко основни нправления, в които следва да бъде насочено вниманието на професионалистите. Той подчерта значимостта на подписаната Декларация в Брюксел от министрите на правосъдието на държавите-членки на Съвета на Европа относно споделената отговорност между отделните държави и Съда във връзка с изпълнението на неговите решения (състояла се на 26-27 март). Той отбеляза значимостта на различните експерти, които подпомагат работата на съда и тяхната важна роля в изясняването на фактите и вземането на правилни решения не само при прилагането на чл. 6, но също така и редица други текстове от Конвенцията . Например, не би могло да се вземе правилно решение във връзка с взаимоотношенията , попадащи в обхвата на чл. 8 без съответната психологическа експертиза. Навлизането на новите технологии поставя нови и неповдигани до този момент въпроси и предизвикателства от областта на биоетиката и в този смисъл особено важно е да се спомене Конвенцията от Овиедо (Конвенция за защита на правата и достойнството на човека и биомедицината, приета на 4 април 1997 г. и влязла в сила за България на 1 август 2003 г., обн.ДВ,бр. 32 от 12 април 2005 г.)
Същевременно председателят на Европейския съд акцентира и върху друг сериозен проблем, пред който са изправени държавите в Европа и който рефлектира и върху работата на Съда – този за мигрантите, условията, в които те са задържани, рисковете при експулсиране и др.п.
Г-н Шпилман подчерта необходимостта от сътрудничество между юристите и различните групи специалисти, като не пренебрегна и журналистите. Той акцентира на важността да се запази тънката граница между свободата на словото, правото на обществото да бъде информирано – от една страна и същевременно неприкосновеността на личния живот – от друга. Председателят на ЕСПЧ изтъкна, че интердисциплинарността е едно голямо предизвикателство, но и необходимост.
На пленарната сесия при откриването на конференцията приветствено слово произнесе Генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд. Позовавайки се на проведената среща на високо равнище в Брюксел, той подчерта важността и необходимостта да се съдейства с помощта на платформата за обучение да се повишат знанията на всички професионалисти, работещи в сферата на правата на човека.
Г-н Режис Брия, изпълнителен секретар на Европейската социална харта,постави своя акцент в словото си върху това, че правата, включени в този документ, засягат всеки един от нас. Тук са включени хора с различни професии и тяхното съвместно обучение за едно с юристите според него е важно, поради което той насочи вниманието към интегриран подход в тази сфера.
Тази година основният акцент в работата на конференцията бе поставен върху необходимостта от съвместното обучение на юристите и другите специалисти, които работят заедно с тях – журналисти, психолози, социални работници и др.
Деловата работа протече в четири работни групи, на които бяха обсъдени следните теми: „юристи и здраве“ (включително биоетиката), „юристи и медии“, „юристи и лица, търсещи убежище и бежанци“ и „юристи и борбата срещу малтретирането „. В края на конференцията всяка една от работните групи представи своите заключения, препоръки и насоки за методологията на обучението на човешките права по дискутираните въпроси.
Преди закриването на конференцията завеждащият департамента по политика и сътрудничество в областта на правата на човека в Съвета на Европа г-н Михаил Лобов направи заключително изказване, в което подчерта значимостта на подобряване на качеството на обучението по правата на човека. Той информира участниците, че в настоящия момент се работи за актуализирането на Препоръка № 4 от 2004 г. (R4/2004) на Съвета на Европа за интегрирането на Конвенциятао в обучението във висшите учебни заведения. Г-н Лобов подчерта, че е назряла необходимостта да се обнови подходът на Съвета на Европа към университетското обучение и ще се работи по въпроса как да се отстрани границата и трудностите, които съществуват между университетското образование и професионалното обучение. В тази връзка се разчита на представителите на отделните държави, които да подпомогнат за подобряването на интеграцията на двете сфери, защото не е възможно да се постигнат успехи без да има напредък в този процес.
