Начало > Дела в Страсбург, Европейски съд по правата на човека > Налице е системен проблем относно ефективността на разследванията в България

Налице е системен проблем относно ефективността на разследванията в България

investigationДелото VASIL HRISTOV v. BULGARIA

На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, в което за пореден път отбеляза, че съществуват сериозни проблеми във връзка с неефективното разследване на нарушения по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията в случаите на причиняването на смърт или на унизително и нечовешко отношение и малтретиране.

Фактите по случая

Жалбата е по повод неефективно разследване за причинена средна телесна повреда.

На 13 юни 2002 г. жалбоподателят, неговият син и брат му са били нападнати от група лица на автобусна спирка с метални пръти и бухалки В резултат на това на г-н Христов е причинена мозъчно-черепна травма с временна опасност за живота. Приет е в болница в  безсъзнание с травматични увреждания и счупен череп, където престоява няколко дни. Досъдебното производство е образувано веднага след инцидента, разпитани са пострадалите, идентифицирани са и двама от нападателите. Срещу един от тях   е повдигнато обвинение в причиняването на средна телесна повреда, а срещу другия идентифициран нападател е постановен отказ от страна на прокуратурата през декември 2002 г.След жалба на пострадалия това постановление е отменено от районния съд в Оряхово и прокуратурата повдига обвинение и срещу това лице. През март 2003 г. прокуратурата прекратява производството срещу втория обвиняем, тъй като не било доказано неговото участие в причиняването на средната телесна повреда. Постановлението е отменено повторно от районния съд. През 2009 г. прокуратурата в гр. Оряхово повдига отново обвинение срещу втория нападател и отделя материалите по отношение на другите неидентифицирани лица.Обвинителният акт е внесен в съда, който постановява осъдителна присъда през април 2012 г. и осъжда двамата подсъдими да изплатят обезщетение за причинените неимуществени вреди на жалбоподателя в размер на 10 000 лв. След жалба от подсъдимите Врачанският окръжен съд отменя присъдата и връща делото във фазата на досъдебното производство поради допуснати многобройни нарушения на процесуалния закон.В мотивите е посочено в частност, че в обвинителния акт не са описани точно фактическите обстоятелства и ролята на всеки един от обвиняемите, още повече че другите нападатели не са били установени. Наред с това и районният съд не е обсъдил редица несъответствия и противоречия в показанията на свидетелите. През декември 2012 г. прокуратурата в Оряхово спира наказателното производство до установяване на всички лица, участвали в нанасянето на телесната повреда и разпорежда на органите на полицията да издирят нападателите. Това постановление е обжалвано от жалбоподателя, но е  оставено в сила от районния съд.  След извършените следствени действия с три писма от април и юни 2013 и март 2014 г. полицията уведомява прокуратурата, че въпреки предприетите действия нито едно лице не е било идентифицирано.

Оплакванията

Жалбоподателят, позовавайки се на чл. чл. 5, 6 и 13, повдига оплаквания, че властите   не са предприели необходимите действия за твърде дълъг период, за да идентифицират, обвинят и накажав неговите нападатели. Според него целта е била да се изчака настъпването на абсолютната давност, за да стане наказателното преследване невъзможно и той да не получи той подходящо обезщетение за причинените му вреди.

Преценката на Съда

Съдът намира, че в случая жалбата следва да бъде разгледана в светлината на чл. 3, тъй като причинените увреждания са отвъд минималния праг на сериозност. Той отбелязва, че независимо от незабавното  образуване на досъдебното производство нападателите не са били идентифицирани. Само двама от тях са били с установена самоличност, но  вторият  е бил обвинен едва след двукратното връщане на делото от районния съд.Европейскитя съд изказва сериозни съмнения относно шансовете те да бъдат разкрити и изправени пред съд с оглед продължителни япериод, изминал от датата на инцидента. Доколкото уврежданията на жалбоподателя са били квалифицирани като средна телесна повреда, абсолятната давност за тях настъпва с изтичането на 10 години. Макар и официално Европейският съд да не е бил информиран, че производството е прекратено, той подчертава, че няма никаква реалистична перспектива срещу нападателите да бъд реализирано наказателно преследване. (§40)

Той констатира, че до тази ситуация се е стигнало по вина на държавата. Макар и в началния етап на досъдебното производство да са били разпитани множество свидетели, които са присъствали на инцидента, както и самите пострадали, не е била организирана очна ставка, за да могат последните да идентифицират своите нападатели. Европейският съд намира за особено важнви констатациите на районния съд в определението му от март 2006 г. за връщане на делото, което се е основавало отчасти и на признанието на прокуратурата, че следователят, натоварен със случая, не е проявил необходимото усърдие за разкриване самоличността на всички участници в побоя. Правителството не представя никакви доказателства, от които да се установи, че в следващите години полицията е предприела действия за установяване на нападателите, поради което се е стигнало до ситуация, при която наказателното преследване  се погасява по давност. Поради това Европейският съд достига до заключението, че „властите не са провели ефективно и задълбочено разследване, което да доведе до установяване и наказване на лицатау отговорни за малтретирането на жалбоподателя“(§42)

Що се отнася до двете идентифицирани лица, участвали в причиняването на телесната повреда, ЕСПЧ отбелязва, че делото е все още висящо в досъдебна фаза, поради което той не е убеден, че властите са положили необходимите усилия да реализират наказателното преследване на двамата мъже.

За Европейския съд е съмнително, че е било оправдано връщането на делото от страна на Врачанския окръжен съд с мотива, че някои от участниците не са били идентифицирани, още повече като се вземе предвид, че междувременно е изтичала абсолютната давност. Това, както и липсата на каквито и да било усилия от страна на властите след 2012 г., за да открият останалите участници в побоя, е довело до пълен застой в  производството срещу двамата подсъдими.това дава основание на ЕСПЧ да достигне до извода, че държавата не се е съобразила с процесуалните си задължения да извърши бързо разследване на нападението срещу жалбоподателя, както го изисква чл. 3 от Конвенцията. Съдът отбелязва наред с това, че тези забавяния на наказателното производство са довели до ситуация, в която гражданският иск на жалбоподателя срещу двете лица, макар и уважен в първоинстанционното производство, все още да не бъде разгледан окончателно. Аргументът на Правителството за възможността жалбоподателят да предяви граждански иск в самостоятелно производство не е приет, тъй като пострадалият е направил своя избор да го предяви в рамките на наказателния процес (за разлика от жалбата на г.н Шопов[1], който не е предявил граждански иск в рамките на наказателното производство). Още повече, че в настоящия случай, ако той бе избрал тази възможност, гражданските съдилища не биха разгледали иска по същество докато не приключи наказателното производство, което и към настоящия момент все още е висящо, тъй като липсва изрично постановен акт за прекратяването му.

Европейският съд се позовава на своята неотдавнашна констатация по делото S.Z. срещу България[2], че е твърде голям броят на случаите, в които е установил нарушение на чл. чл. 2 и 3 от Конвенцията в техните процесуални аспекти. Според него е налице системен проблем относно ефективността на разследванията в България. Ето защо той призовава България в сътрудничество с Комитета на министрите на Съвета на Европа да набележи подходящи мерки за предотвратяване на бъдещи подобни  нарушения.(§49)

ЕСПЧ заключава, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения да осъществи ефективно разследване по повод причиненото увреждане на жалбоподателя, поради което е нарушила чл. 3.

Доколкото жалбоподателят не предявява претенции по чл. 41 от Конвенцията, Европейският съд не му присъжда обезщетение за неимуществени вреди.[3]

[1] Виж Dimitar Shopov v. Bulgaria, no. 17253/07, § 58, 16 April 2013

[2] Виж S.Z. v. Bulgaria, no. 29263/12, §§ 54-58, 3 March 2015

[3] Жалбоподателят не е бил представляван от адвокат.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks