До този извод достига Европейският съд по правата на човека в своето решение от 30 март 2021 г. по делото Ribcheva and Others v. Bulgaria, класифицирано в първо ниво по важност. То е свързано с гибелта на офицера Емил Шарков по време на полицейска операция в гр. Лясковец през 2014 г. по обезвреждане на въоръжено психично болно лице.
Фактите
В периода 2003-2009 г. г-н П.П. получава разрешения за ловно и огнестрелно оръжие и се снабдява с четири броя. През 2012 г. изтича срокът за притежаването им и полицията отправя покана към него да ги предаде, но последният отказва да допусне до дома си служителите на реда. Междувременно съседи на лицето отправят оплаквания по повод заплахи от негова страна, че ще ги убие. Прокуратурата в Горна Оряховица образува досъдебно производство за незаконно притежаване на оръжие, но постановлението за привличане не му е връчено, защото той отказва да го получи. Предходните опити на полицията лицето да бъде изведено доброволно от дома му, за да бъде освидетелствано, се оказват неуспешни. През 2013-2014 г. мъжът изпраща писма до директора на близкото училище с оплакване от поведението на учениците и отправя заплахи. В подобен дух е и писмото му, адресирано до районната прокуратура, в което са отправени закани, че може да се стигне до ситуацията като в случая Dimov and Others v. Bulgaria, no. 30086/05, §§ 8-29, 6 November 2012. В тази връзка полицията в Горна Оряховица и Велико Търново започва подготовка на операция за изземване на оръжията, като са изготвени различни планове с помощта и участието на антитерористичния отряд и на психолози. Изготвеният план за операцията на антитерористичния отряд съвместно с преставители на националната полиция е утвърден от Главния секретар на МВР, който издава заповед за реализирането й.
Проведени са няколко съвещания както в София, така и непосредствено преди операцията в Лясковец, с представители на местното полицейско подразделение, прокуратурата и следствието. Самият антитерористичен отряд изготвя и подробен план за операцията, в който са определени функциите на отделните екипи участници (четири на брой), включен е и екип от снайперисти. В ранните часове на 14 март преди самата операция за пореден път е проведена оперативка заедно с местните участници. Атаката на входната врата на апартамента се оказва неуспешна поради това, че е залостена и барикадирана отвътре. Опитите да се проникне през двете тераси са затруднени поради откритата стрелба от страна на П.П., който успява да рани двама офицери. Г-н Шарков, който ръководи втория екип, поисква и получава тежък балистичетн щит, зад който продължава стрелбата, като междувременно към П.П. се отправят заповеди да спре стрелбата и че животът му няма да бъде застрашен, ако остави оръжието. В момент на затишие г-н Шарков се надига над щита и тогава е прострелян смъртоносно над лявата вежда. Впоследствие експертизата ще докаже, че дори и незабавната медицинска помощ и наличието на реанимационен екип не биха спасили живота му. Малко по-късно след няколко разговора с полицията майката на П.П. излиза от апартамента и обяснява, че синът й е знаел, че полицията ще дойде и затова се е барикадирал, че в момента е ранен. Малко по-късно той се предава и е откаран в болница.
На 19 март в Постоянната комисия по вътрешен ред и сигурност в Праламента са изслушани зам.-министърът на вътрешните работи и Главния секретар на МВР. Последният посочва, че провалът на операцията се дължи на действията по извършения видеозапис от двама полицаи от Велико Търново, които са били забелязани от П.П. и това му е позволило да се подготви за предстоящата операция като се барикадира.
По образуваното наказателно производство П.П. е признат за виновен в извършването на предумишлено убийство на г-н Шарков и е осъден на доживотен затвор. Присъдата е оставена в сила от следващите две инстанции. ВКС в решението си специално отбелязва,че използваната сила спрямо подсъдимия е била пропорционална с оглед съзнателно създадената от него критична ситуация.
Непосредствено след приключването на операцията по залавяне на П.П. Главния секретар на МВР разпорежда вътрешна проверка по случая, при която са констатирани редица пропуски ккато в периода 2012-2014 г. по изземване на незаконно притежаваните оръжия, така и по хода на планирането и подотовката на самата операция, изразяващи се в липса на добро техническо обопрудване и на достатъчно разузнаване преди провеждането на самата операция. Изготвеният доклад обхваща четири основни пункта. Първият е относно притежаването на оръжие от страна на П.П. По този пункт заключението е, че макар и първоначално лицето да е имало разрешение, близо година и половина след изтичането на срока то е продължило да ги държи незаконно и това се дължи на пропуски на местните полицейски органи и преди всичко на техния началник, който междувременно става и началник на РДВР на В. Търново.По втория – относно прекратената операция през 2012 г. в доклада не са установени нарушения. Във връзка с третия въпрос – относно действията между 2012 и 2014 г. в доклада е констатирано, че не са положени никакви усилия нито лицето да бъде изведено от дома си, нито да бъдат иззети оръжията. Единственият служител, който е правил някакви усилия, е бил полицейският инспектор на съответния район. По този начин ръководителите на полицейските сили в Горна Оряховица и на Великотърново са пренебрегнали своите задължения и се отправя предложение да бъдат порицани и временно да не бъдат предлагани за повишение. Във връзка с четвъртия въпрос са установени няколко пропуска – липса на добро оборудване за разбиване на вратата, пропуск на отряда да извърши собствено разузнаване предвид неочакваността на самата операция и възможността да бъдат забелязани непознати лица в малък град като Лясковец, както и най-сериозният – липсата на елемента на изненада поради заснетия видеофилм. Според дадените обяснения от членовете на екипите те не са подценили ситуацията, но не са били добре технически обезпечени и са им липнвали редица утехнически уреди и приспособления, които да обезпечат сигурноста на техните действия.
Докладът е засекретен и едва през 2020 г. е предоставен на жалбоподателите, но в него имената на офицерите , участвали в операцията, са заличени с оглед опазване на тяхната сигурност. Междувременно дисциплинираните наказания на служителите са отменени от ВАС поради допуснати процесуални нарушения при налагането им.
По искане на майката и вдовицата на загиналия министърът на вътрешните работи разпорежда извършването на втора вътрешна проверка, при която са разпитани не само офицери от антитерористичния отряд, но и голямо количество цивилни, извършен е и оглед на самото жилище на П.П., проучени са значителен обем писмени доказателства.
В доклада освен констатациите от първата проверка са установени и други пропуски – не е бил извършен психологически портрет на извършителя по актуални данни; че не е бил извършен правилен психологически портрет на П.П.,тъй като е по стара, а не актуална информация; че операцията, макар и законна, не е ясно липсва яснота защо операцията е била проведена толкова спешно и че не на всички звена са били дадени достатъчно ясни задачи, освен на антитерористичния отряд (макар че в неговия план е липсвало подробно описание на цялостното оборудване и необходимото оръжие за операцията). В този доклад се критикува липсата на предварително разузнаване и е отбелязано, че между първото съвещание и проведената операция е имало седмица, при която е можело да се събере информация чрез местните полицаи. В резултат на това отрядът не беше наясно с пълния обхват на промените, които г-н П.П. е направил до апартамента си, по-специално до входната врата, с оглед да може да отблъсне атака.Констатирани са и редица други пропуски. Според доклада отговорността за всички тези грешки е на командира на отряда, който е имал цялостен контрол върху операцията. Поради това се предлага материалите да бъдат изпратени на прокуратурата за преценка дали да му бъде повдигнато обвинение за немърливо изпълнение на задълженията си, с което е причинил смъртта и нараняванията на подчинените си. Съответно в доклада се стига до заключението, че твърденията на г-жа Рибчева за грешки поради небрежност при подготовката и провеждането на операцията са основателни. Тя е информирана за изготвянето на този втори доклад, но той й е предоставен едва след декласифицирането му през 2020 г. Междувременно през декември 2014 г. МВР информира г-жа Рибчева ( съпругата), че в резултат на нейното искане е изготвен втори доклад и че във връзка с констатациите от него съответните длъжностни лица са наказани. Исканията в няколко последващи писма да научи имената на санкционираните офицери са оставени без уважение поради позоваване на класифицирана информация, но са посочени длъжностите на наказаните лица и вида на дисциплинарните наказания, които са им наложени.
През септември 2014 г. тя сезира Софийска градска прокуратура с искане Главният секретар на МВР и командирът на отряда да бъдат разследвани за причиняване на смъртта на г-н Шарков поради небрежно упражняване на опасна регламентирана дейност, противоречаща на член 123, ал 1 и чл. 387 от НК. След като са изискани всички материали по случая, вкл. и първия доклад от възложената вътрешна проверка, делото е изпратено по подсъдност в окръжната прокуратура във Велико Търново, която ги присъединява към делото срещу г-н П.П. Въпреки усилията на жалбоподателките да бъде започнато самостоятелно разследване относно посочените от тях длъжностни лица, а не само срещу г-н П.П. такова не е образувано. В крайна сметка и ВКП я информира, че разследването е направило констатации относно планирането и провеждането на операцията въз основа на вътрешните документи, интервютата с всички замесени служители и двата доклада на инспектората на МВР Оборудването на нападателя също е било идентифицирано и подложено на експертиза. Било установено, че смъртта на г-н Шарков не се дължи на липса на оборудване. Не изглежда, че са допуснати грешки при планирането или провеждането на операцията. Не са необходими допълнителни експертизи, тъй като повдигнатите от г-жа Рибчева въпроси се отнасят до спазването на приложимите разпоредби, което не е нещо, което експертите могат да изяснят. Нищо не предполага, че смъртта на г-н Шарков се дължи на небрежност при извършването на правно регламентирана дейност източник на повишена опасност. Доказателствата също така не показват, че Главният секретар на министерството или командирът на отряда са нарушили служебните си задължения (по повод доводите за престъпление по чл. 387 НК).Заключението е, че смъртта на г-н Шарков не е резултат от незаконно поведение от страна на длъжностни лица.
На различни дати през 2014 г. жалбоподателките получават дължимите им обезщетения за смъртат на техния близък, съгласно съответните норми на ЗМВР.
Жалбоподателките повдигат оплакване, че властите не са разследвали прецизно начина, по който е била планирана и проведена операцията на 14 март 2014 г., при която г-н Шарков е загубил живота си, както и че те не са направили достатъчно, за да защитят неговия живот.
Преценката на Съда
Съдът намира, че възраженията на Правителството по допустимостта на оплакванията ще бъдат разгледани едновременно с тяхната основателност, тъй като въпросите са тясно свързани.
Жалбоподателките не повдигат оплакване относно начина на провеждане на наказателното производство срещу г-н П.П. Въпросът, който се поставя, е дали властите са били длъжни да разследват има ли небрежни действия или бездействия от страна на длъжностни лица, които пряко са допринесли за смъртта на г-н Шарков и, ако е така, дали разследванията, проведени в хода на наказателното производство срещу г-н П.П., са били били достатъчни за изпълнение на това задължение.(§129)Съдът припомня, че такова разследване е наложително, когато се е стигнало до загуба на човешки живот при обстоятелства, потенциално ангажиращи отговорността на държавата поради предполагаема небрежност при изпълнението на нейните позитивни задължения по чл. 2, макар че не е задължително да се стига до осъдителна присъда. В отделни случаи граждански или дисциплинарни производства може да са достатъчни.(§129) Съдът се позовава на богатата си практика в тази насока.
Той обръща внимание, че наказателното производство срещу г-н П.П., в което жалбоподателите предявяват искове за обезщетение срещу него, не е имало за цел да разследва или компенсира твърдяното неспособност на властите да направят достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков. Макар че тези въпроси да са засегнати от националните съдилища, те самите посочват в мотивите си, че не е за тяхно задължение да проверяват дали тази операция е била правилно планирана и извършена. Обезщетението, присъдено на жалбоподателките в това производство, дължимо от г-н П.П., е имало за цел да компенсира вредата, която са претърпели поради неговото деяние, а не всяка вреда, претърпяна в резултат на действия или бездействия от властите във връзка с това. Ето защо те не са загубили статуса си на жертви и възраженията на правителството са отхвърлени.
Същевременно наказателният процес срещу г-н П.П. съвсем не освобождава Правителството от отговорност да проведе разследване по този въпрос.
По отношение на формата на разследванията Съдът няма някакви специални изисквания, които да отговарят на стандартите на чл. 2. Като първа стъпка двете вътрешни разследвания според Съда не изглежда да са били неадекватни, нито забавени или извършени от некомпетентни лица.Той обаче констатира два основни пропуска. Първият е, че второто вътрешно разследване не е започнато служебно, а след изрично искане на г-жа Рибчева (а докладът от него установява редица пропуски на първото разследване и е по-задълбочен относно това дали са допуснати грешки на всички нива при провеждането на операцията). Втората по-сериозна грешка е, че и двете разследвания са имали чисто вътрешен характер и докладите по тях остават класифицирана информация в продължение на няколко години. До тях няма достъп никой – дори и най- близките.
По повод непредявяването на иск по чл. 49 ЗЗД Съдът констатира, че жалбоподателките са получили разсекретените доклади едва през 2020 г., когато е бил изтекъл 5-годишният срок за предявяване на исковете, а без необходимата информация, съдържаща се в тях, те едва ли биха могли да проведат успешни производства по ЗЗД. Но дори и българските съдилища да бяха разпоредили оповестяването на докладите в хода на такова производство, това не би било достатъчно, тъй като при започване на производството жалбоподателките все пак щяха да бъдат задължени да формулират иска си без да са наясно с основните доказателства, с всички свързани разходи и с риска от допълнителни разходи. Поради това възражението на правителството за неизчерпване на това вътрешно средство за защита е отхвърлено.
Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията в неговите процесуални аспекти поради непровеждането на ефективно разследване доколко длъжностни лица или властите са предприели разумни мерки за защита на живота на г-н Шарков.
Относно оплакването за нарушаване на позитивните задължения на държавата да защити в достатъчна степен живота на г-н Шарков (в материалния аспект на чл. 2) Съдът подлага на анализ представените му по делото материали. Той се въздържа от категорични оценки доколко действията на властите при планирането на операцията и при нейната реализация са били адекватни. Все пак отбелязва, че общото впечатление, което те създават, е, че властите, и по-специално командването на антитерористичния отряд, неправомерно са ускорили операцията и са подценили степента, в която г-н П.П. се е подготвил да се противопостави на всеки опит на полицията да нахлуе в апартамента му. Доколкото обаче въпросът опира на предположения, Съдът се въздържа да даде оценка дали ако тези грешки не бяха допуснати, те биха позволили на властите значително да намалят риска, на който са били изложени полицаите. Фактът е, че това е била операция, изпълнена с опасност, проведена срещу тежко въоръжен и решителен мъж, добре барикадирал се в дома си. Въпреки грешките си, властите са взели предпазни мерки, които по онова време биха могли да се възприемат като разумни. Съдът подчертава, че тъй като е далеч от събитията, той следва да бъде изключително предпазлив и не може да си позволи със задна дата да дава оценка на адекватността на предприетите мерки (включително в случаите на преценка за използваната сила доколко е била абсолютно необходима, където се прилага значително по-висок стандарт). Въпреки констатацията му за някои допуснати грешки, той не намира, че българските власти не са изпълнили задължението си да предприемат разумни стъпки за защита на живота на г-н Шарков. Затова според него не е налице нарушение на член 2 от Конвенцията в материалния му аспект.
В тази своя част мотивите на Съда изглежда като че ли са вътрешно противоречиви. Макар и да установява конкретни пропуски и грешки в действията на българските власти, които имат пряка причинна връзка със смърта на жертвата, той не поема отговорността да изрази категоричната си позиция в този смисъл, позовавайки се на това, че няма как да реконструира минали събития и да спекулира какво би се случило, ако тези пропуски биха били избегнати. Но от цялостния контекст на написаното може да бъде извлечен подобен извод, който си заслужава да бъде подложен на сериозен анализ.
