Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Право на свобода и сигурност > Незаконно полицейско задържане доведе до ново осъдително решение на ЕСПЧ

Незаконно полицейско задържане доведе до ново осъдително решение на ЕСПЧ

nasilie-2На 17 март 2016 г. Европейският съд по правата на човека за пореден път осъди България по повод незаконно задържане на лице по подозрение, че е извършило престъпление, без да са налице каквито и да било данни и доказателства, че то е участвало в осъществяването му. В делото Didov v. Bulgaria(Application no 27791/09) той намери , че са налице две нарушения на правото на свобода и сигурност.

Фактите по случая

Около 6  часа сутринта на 11.07.2007 г. полицейски служители посещават дома на жалбоподателя в гр. Бургас и връчват призовка на съпругата му, тъй като той по това време не е у дома, да се яви в полицейското управление в гр. Поморие като свидетел по повод провеждано разследване. Съпругата му позвънила по телефона и около 07.00 той се явил в сградата на РПУ в гр. Поморие. Там той е информиран, че е задържан на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, като в заповедта за задържане било посочено, че е заподозрян в извършването на кражба. След задържането му той е транспортиран до ОД на МВР в гр. Бургас, след което е върнат обратно в Поморие. Там са му снети пръстови отпечатъци. Около 12.00 на жалбоподателя е разрешено да се срещне с адвокат, който междувременно е упълномощен от съпругата му. След отправено искане от адвоката жалбоподателят е освободен около 13.30 часа.

Веднага след това жалбоподателят обжалва заповедта за задържане. В рамките на съдебното производство полицията представя заповед от 10.07.2007 г. на разследващ полицай, в която било записано, че  в един хотел в гр.  Поморие е извършена кражба от неизвестен извършител и било възложено на полицията да предприеме необходимите издирвателни мероприятия. В самата преписка не се съдържали никакви други документи

С решение от 21.12.2007 г. Бургаският административен съд намира, че задържането на жалбоподателя е било законосъобразно и в съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Той приема, че не е било необходимо полицията да разполага с безспорни доказателства, че лицето е извършило престъпление. Достатъчно било, че „е налице обосновано подозрение, че лицето е извършило престъпление“. В решението е отбелязано наред с това, че полицията разполага със свобода на преценка в хипотезата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Това решение е оставено в сила от Върховния административен съд.

Преценката на Съда

Европейският съд намира, че оплакванията по чл. 5§2 и 5§4 са подадени извън 6-месечния срок, който започва да тече за тях от датата на извършване на самото нарушение – 11 юли 2007 г., поради което ги обявява за недопустими.

Той разглежда другите две повдигнати оплаквания – по чл. 5§1 и чл. 5§5

Съдът припомня основните предпоставки, които следва да са налице, за да отговаря задържането на изискванията на чл. 5§1, които подробно са обсъдени от него в решението му по делото Petkov and Profirov v. Bulgaria (№№ 50027/08 and 50781/09, §§ 25-29, 24 юни 2014). Той намира, че всички съображения относно незаконосъобразността на задържането на двамата жалбоподатели, както и от несъвършенствата на самата норма на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, са относими и към настоящия случай. В самата заповед за задържане единствено е била посочена правната квалификация на извършеното престъпление, без да бъдат посочени каквито и да било други факти и обстоятелства. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се направи изводът, че лишаването от свобода на жалбоподателя е несъвместимо с принципа на защита от произвол. Единственият документ, съдържащ се в преписката, представена в хода на съдебното производство, е заповедта , в която има информация за извършена кражба от неизвестен извършител без да бъде посочено името на жалбоподателя или наличието на някакви данни доказателства срещу него. Европейският съд отбелязва, че чл. 5§1 (с) не изисква в такъв ранен стадий на досъдебното производство полицията да разполага с всички необходими доказателства, за да бъде повдигнато обвинение, но все пак събраната информация трябва да са достатъчно, за да бъде  задоволен един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило конкретното престъпление. Съдът не е убеден , че настоящият случай е такъв, тъй като не е доказано, че жалбоподателят е бил задържан поради „обосновано подозрение, че е извършил престъпление“, каквото изискване е поставено в чл. 5§1 (с). За него лишаването от свобода е било произволно.  Поради това е установено нарушение на чл. 5§1.

По повод оплакването за неефективността на съдебния контрол във връзка с жалбата срещу заповедта за задържането му Съдът не приема възражението на правителството, че жалбоподателят е могъл да предяви иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Той отбелязва, че тази процедура би била успешна единствено, ако заповедта за задържане бе отменена от съд. Правото на обездщетение по чл. 5§5 предполага, че е било нарушено на една от предходните алинеи. Доколкото Съдът установява нарушение на чл. 5§1, то Съдът намира, че в настоящия случай е било допуснато нарушение и на чл. 5§5.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks