Обобщение на практиката на Европейския съд във връзка с приложението на новия критерий за допустимост
Наскоро на сайта на Европейския съд по правата на човека бе публикуван анализ – обобщение на неговата практика за двегодишния период от влизането в сила на новия Протокол 14.[1]
Следва да се напомни, че този протокол бе изготвен от Съвета на министрите на 13 май 2004 г. Той беше насочен към подобряване ефективността на Европейския съд и ограничаване неговата натовареност, за да му се даде възможност да насочи усилията си към най-значимите проблеми в областта на човешките права и тяхната защита. Протоколът бе подписан и ратифициран в следващите две години от почти всички държави, но едва след като и последната от тях (Русия) направи това през февруари 2010 г., шест месеца по-късно той влезе в сила. Така от 1 юни 2010 г. Европейският съд по правата на човека получи още един инструмент, чрез който да оптимизира дейността си.
В чл. 35 бе включено ново условие за допустимост със следната редакция:
„3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете че:
b) жалбоподателят не е претърпял значителна вреда, освен когато зачитането на правата на човека защитени в Конвенцията и Протоколите към нея изисква разглеждане на жалбата по същество, като никое дело не може да бъде отхвърлено на това основание, ако не е било надлежно разгледано от национален съд.“
Съобразно чл. 20 от Протокол 14, в първите две години новото изискване за допустимост можеше да бъде прилагано само от отделенията на Съда и Голямото отделение, а комитетите от трима съдии и едноличните съдии нямаха подобни правомощия. Целта беше през този период да се апробира приложението на новата разпоредба и да се установят по-точни стандарти за приложението й.
Анализът на практиката по приложението на новия критерий е изготвен от изследователския отдел на Европейския съд, но въпреки това е направена изричната уговорка, че изводите му не обвързват самия Съд.
Докладът е ценен преди всичко с това, че представя цялостна и изчерпателна картина на всички оплаквания, по които Европейският съд е намерил за необходимо да обсъди наличието или отсъствието на предпоставките на чл. 35, § 3 b, за да обяви оплакването като допустимо или недопустимо. Важно е да се има предвид, че той е компетентен служебно да направи преценката си за допустимост по всички критерии на чл. 35 от Конвенцията, а не само при наличие на искане от страна на заинтересованото правителство. Общо за двугодишния период Европейският съд се е произнесъл 42 пъти във връзка с новия критерий. В 26 случая, свързани с оплаквания по чл. 6§1, чл. 13 и чл. 1 от Протокол 1, той ги е анализирал и от гледна точка на значимостта на защитения интерес. В 16 други случая, макар и да е предвидил да обсъди жалбата и с оглед този критерий, той е отказал произнасянето си по § 3 b.
В доклада се припомнят препоръките на двете конференции на високо равнище, посветени на бъдещето на Европейския съд – планът за действие, приет на конференцията в Интерлакен на 19 февруари 2010 г. и препоръките от конференцията в Измир от 26-27 април 2011 г. Подчертано е, че целта на новия критерий за допустимост е да се намери по-пълно и реално приложение максимата на римските юристи de minimus non curat praetor.[2]
Анализът в доклада е насочен към това как трите предпоставки за приложимост, залегнали в чл. 35, § 3 b, са били интерпретирани от Съда. Основните насоки за тълкуването им са зададени в Обяснителния доклад към приемането на Протокол 14.[3] Главният елемент на новия критерий за допустимост е свързан с установяване наличието на „значителна вреда“ за жалбоподателя. Вторият елемент изисква от Съда да продължи разглеждането на жалбата дори ако жалбоподателят не е претърпял значителни вреди, ако зачитането на правата, гарантирани от Конвенцията и нейните протоколи, го налага.[4] Третият елемент, включен в цитирания текст, не дава право на Съда да обяви една жалба за недопустима, ако тя не е била надлежно разгледана от националния съд.[5] Редакцията на самата норма предполага, че съдът последователно трябва да анализира всяко едно оплакване в светлината и на трите критерий, съдържащи се в т. т. 3 b.
Според обобщението на практиката, в големия брой случаи Съдът се е придържал към тази своеобразна йерархия, установена от самите създатели на текста, като най-напред е пристъпвал към преценката на значимия интерес за жалбоподателя. По начало това понятие, както и много други юридически термини, принадлежи към т.н. „гъвкави“ понятия, които се съдържат във всяко едно законодателство, а така също и в Конвенцията. Те позволяват на съда да упражни свободата си на преценка при решаването на всеки конкретен случай и съобразно неговите особености . В § 80 от обяснителния доклад се изтъква посочената особеност на редакцията на текста и се дава препоръка Съдът в своята практика по прилагането му да разработи обективни критерии въз основа на все по-широкото му прилагане. В решението си по допустимост от 01.07.2010 г. по делото Korolev c. Russie (жалба № 25551/05) Съдът изтъква, че тежестта на нарушението трябва да бъде преценявана, като се държи сметка едновременно както за субективното възприятие на жалбоподателя, така и за обективното наличие на такова в конкретната жалба. Той отбелязва, че оплакванията на жалбоподателя са свързани с ненавременното изплащане на присъдената му сума в размер на по-малко от 1 евро. Понякога дори и незначителни имуществени вреди могат да имат специфично значение с оглед конкретната личност и икононическата ситуация. В конкретния случай обаче залогът за жалбоподателя очевидно е бил незначителен с оглед малкия размер на самата сума.[6]
Въпреки очакванията, че за първите две години отделенията и Голямото отделение ще изработят по-ясно очертани принципи, които да улеснят едноличните съдии и комитетите от трима съдии при прилагането на този нов критерий, това очевидно не се случи.От обобщения анализ на съдебната практика по приложението му единствената яснота е относно случаите, за които може да се установи незначителен материален интерес. Другият извод или по-скоро – предположение, което би могло да се направи, е, че въвеждането на новия – четвърти критерии с нищо не допринесе за облекчаване работата на Съда, нито му помага в кой знае каква степен да ограничи броя на явно недопустимите жалби.
Във всеки случай анализът, подготвен от юристите на Европейския съд, е изключително полезен преди всичко с обобщението на практиката за приложение на новия критерий, поради което препоръчвам на тези, които работят в областта на правата на човека, да я имат предвид.
[1] http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/2245B8DC-3C8F-40CB-BFDC-854C2D7570F8/0/RAPPORT_RECHERCHE_New_admissibility_cirterion_FR.pdf . Преводът на този доклад може да бъде прочетен в сп. „Адвокатски преглед“, кн.9 от тази година.
[2] Виж Action Plan adopted by the High Level Conference on the Future of the European Court of Human Rights, Interlaken, 19 February 2010, § 9(c)) – http://www.eda.admin.ch/etc/medialib/downloads/edazen/topics/europa/euroc.Par.0132.File.tmp/final_fr.pdf
[4] Виж § 81 от обяснителния доклад
[5] Виж § 82 от обяснителния доклад
[6] По жалба на г-н Корольов до съда поради забава в издаването на поспорт от регионалната дирекция на вътрешните работи със съдебното решение последната била задължена да му предостави достъп до цялата документация във връзка с издаването на паспорта му, както и да заплати разноски в размер на 22 рубли. Въз основа на издадения изпълнителен лист той образувал изпълнително дело, по което в продължение на 10 месеца не били извършени никакви действия. Затова жалбоподателят сезирпал местния съд с оплакване срещу бездействието на съдебния изпълнител. Производството приключило на две инстанции без да бъде уважена неговата жалба. Съдът не я разгледал по същество, тъй като приел, че г-н Корольов не е изпълнил дадените му указания. Жалбоподателят повдигнал пред Европейския съд оплаквания по чл. 6§1, свързани с неизпълнението на съдебно решение, както и с отказа на съдилищата да разгледат по същество оплакванията му срещу бездействието на съдия изпълнителя, а така също и по чл. 1 от Протокол 1. Европейският съд подлага на анализ оплакванията, съобразно критериите, съдържащи се в подготвителния доклад – §§78-82 и достига до извода, че жалбата е недопустима.Основният му аргумент е свързан с това, че цялото второ производство е по повод неизплатените 22 рубли, чиято равностойност е по-малка от 1 евро.
