Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Свобода на религията > Нови осъдителни решения на Европейския съд срещу България

Нови осъдителни решения на Европейския съд срещу България

На 20 март Европейският съд по правата на човека обяви четири решения по български жалби, постановени от Комитет.  Те са свързани с оплаквания, които Съдът вече е разглеждал и преди това. По всяко от тях той установи, че са допуснати нарушения на конкретни текстове от Европейската конвенция.

Две от тях са по повод лошите материални условия в Пазарджишкия и Бургаския затвори за периода преди 2017 г. (когато с измененията в ЗИНЗС бе предвидено компенсаторно вътрешноправно средство за защита) – Iliev v. Bulgaria (Application no. 63254/16) и PogosyanAhenobarb v. Bulgaria(Application no. 65417/16)Съдът установява нарушения на чл. 3 по първото дело, тъй като българските съдилища отхвърлят предявения иск по ЗОДОВ на жалбоподателя, приемайки, че макар и да не е имал самостоятелен санитарен възел, жалбоподателят е бил извеждан три пъти на ден до тоалетна и не било доказано по несъмнен начин, че бил използвал кофа за своите нужди в килията. По втората жалба е установено нарушение поради твърде ниския размер на присъденото от националния съд обезщетение във връзка със същото оплакване.

Другите две решения са по повод нарушения на чл. 9 в светлината на чл. 11 – Bulgarian Orthodox Old Calendar Church and Others v. Bulgaria(Application no. 56751/13) и Independent Orthodox Church and Zahariev v. Bulgaria(Application no. 76620/14). Съдът установява нарушение на цитираните текстове поради отказа на българските съдилища да регистрират по Закона за вероизповеданията църквите-жалбоподателки с мотива, че наименованията им били идентични с тези на БПЦ, както и че вярванията им били същите като тези на БПЦ.

Съдът отбелязва, че изискването религиозната организация да има име, което да не създава объркване и съществено да я отличава от други подобни деноминации е резонно и по принцип може да се разглежда като оправдано ограничение на правото й да избира свободно името си. Но в случая имената на църквите-жалбоподателки са били достатъчно конкретни,  за да се разграничат от БПЦ, а и няма индикации, че те са искали да се идентифицират с БПЦ. Другата – очевидно главна – причина, цитирана от българските съдилища да откажат да регистрацията, е, че няма разлика между техните вярвания и вярванията на БПЦ. Оценката обаче дали религиозните вярвания са идентични или не не е въпрос на държавните власти, а на самите религиозни общности. Нещо повече, такъв подход има за последици  разрешаването на съществуването само на една институция за всяка религиозна деноминация и принуждаването на вярващите да се обърнат към тази институция, което е трудно съвместимо с ефективното упражняване на правата, гарантирани от чл. 9 и 11 от Конвенцията. Освен това държавата няма право да принуждава религиозните общности да се обединят под едно   ръководство. Въз основа на изложените аргументи Съдът достига до извода, че отказът да бъдат регистрирани църквите – жалбоподателки не е бил „необходим в едно демократично общество“ и е довел до нарушаване на чл. 9 в светлината на чл. 11 от Конвенцията.

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks