Начало > Европейски съд по правата на човека, Забрана за изтезания, Нови решения > Ново осъдително решение на Европейския съд по повод полицейско насилие

Ново осъдително решение на Европейския съд по повод полицейско насилие

На 19 май 2015 г. Европейския съд за правата на човека постанови решение по жалбата на българските граждани Петков и Пърнаров[1], в което установи нарушение на чл. 3 (забрана за изтезание, нечовешко и унизително третиране) във връзка с неправомерната употреба на сила и липсата на ефективно разследване.

Фактите по случая

През нощта на 3 срещу 4 юли 2009 г. жалбоподателите, излизат от бар в центъра на София и преминавайки  през близкия парк, стават свидетели на нападение от страна на четирима младежи срещу две девойки. Първият от жалбоподателите се опитва да ги защити и е ударен по главата, блъснат на земята и ритан от нападателите. Вторият   успява да ги прогони  с дървен прът, намерен в парка. В този момент наблизо минава полицейски патрул с двама полицаи.  Първият жалбоподател, който е наранен и кърви в главата,  обяснява   какво се е случило и подканва полицаите да  открият нападателите и да ги задържат. Единият от полицаите го нагрубява с думите: „Кои сте вие, че да ни казвате какво да правим! Елате бързо тук“. Младежите питат каква е причината за подобно отношение от страна на полицаите и искат   двамата служители на реда да се легитимират. Това провокира повалянето им на земята, поставянето на белезници и нанасянето на удари върху тях от страна на двамата полицаи. Пристигналите с още три полицейски коли 12 полицаи не предприемат никакви действия, за да възпрат колегите си, а наблюдават побоя, който продължава около 15 минути. След това младежите са отведени в близкия полицейски участък с белезници и въпреки молбата на единия жалбоподател те да му бъдат свалени в автомобила, защото му причиняват болка, това не е сторено. В 2.20 часа сутринта жалбоподателите са задържани с мотива, че грубо са нарушили обществения ред. В 15.00 часа те са изправени пред прокурор, който им повдига обвинение в извършването на хулиганство, тъй като те са  обиждали двамата полицаи, отказали са да изпълнят заповедта им да легнат на земята и са ударили единия полицай с дърво в гърба. С прокурорско постановление от същия ден, издадено на осн. чл. 64 (1) НПК   е разпоредено да бъдат задържани под стража докато бъдат изправени пред съдия. На 7 юли, преди да изтекат 72 часа от задържането им, прокурорът променя мярката на парична гаранция и разпорежда освобождаването им.

nasilie-2Жалбоподателите депозират жалба срещу   72-часовото им задържане под стража и с решение от 13.11.2009 г. Софийският градски съд установява незаконността на постановлението, тъй като задържането им не е било мотивирано и оправдано.

На 22.12.2009 г. първоначалното обвинение срещу жалбоподателите е променено в  друго – за обида по отношение на полицай от страна на първия жалбоподател и за нанасяне на удари по тялото и гърба   и обиди от страна на втория жалбоподател. С влязла в сила присъда от 24 юли 2010 г. жалбоподателите са оправдани по повдигнатите им обвинения.

След освобождаването им от полицейското управление те са освидетелствани от съдебен медик. Той установява наличието на множество наранявания, които биха могли да бъдат получени по описания от тях начин. На 22 юли 2009 г.  те депозират жалба в прокуратурата по повод нанесените им наранявания, в която искат да бъдат идентифицирани полицаите, взели участие в инцидента, както и да се изземе камерата на близкия магазин, за да се установят събитията. Образувано е досъдебно производство, в хода на което жалбоподателите твърдят, че единственото, за което са разпитвани, е дали поддържат написаното в жалбата. Нито един полицай не е разпитан. Никакъв окончателен акт не е постановен. Наблюдаващият прокурор преценява обаче, че са налице данни за набедяване от страна на самите жалбоподатели. В хода на това производство са разпитани двамата полицаи, които отричат да са нанасяли удари върху първия жалбоподател. На 15.04.2010 г. им  е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2 от НК. Софийският районен съд ги оправдава по повдигнатото обвинение, а присъдата му е оставена в сила от СГС с решение от 07.11.2011 г.

Жалбоподателите предявяват искове по чл. 2 от ЗОДОВ. Исковата претенция на втория жалбоподател е уважена частично, а делото на първия все още е висящо.

Преценката на Съда

Европейският съд отхвърля всички възражения на Правителството за недопустимост на депозираната жалба (поради не изчерпване на вътрешните средства за защита, пропускане на 6-месечния срок и необоснованост).

Съдът припомня своята практика относно основните принципи за приложимост на чл. 3 във връзка с оплаквания за нехуманно третиране и употребата на сила от страна на полицията. Той посочва, че жалбоподателите са представили медицински документи, неоспорени от Правителството, в които са установени нанесените им наранявания. По своето естество те са достатъчно сериозни и Съдът намира, че чл. 3 намира приложение в настоящия случай. Той констатира наред с това, че не е оспорен фактът на употребената сила от страна на двамата полицаи. Затова за него основният въпрос в настоящия случай е свързан с установяване необходимостта от употребата на сила и нейната пропорционалност. В тези случаи Съдът приема, че тежестта на доказване е на Правителството. Негово е задължението  да докаже, че употребата на сила е била необходима и пропорционална (Rehbock c. Slovénie, no 29462/95, §§ 72-76, CEDH 2000‑XII, Ivan Vassilev c. Bulgarie, no 48130/99, § 79, 12 avril 2007).

Съдът отбелязва, че макар и обстоятелствата по случая да са били установени от националния съд в хода на наказателното производство срещу жалбоподателите по повод повдигнатото обвинение за набедяване, това производство не е имало за цел да изследва и да установи дали употребената сила е била оправдана и пропорционална на поведението на двете лица. Нещо повече, националните власти въобще не са се произнесли по жалбите им във връзка с упражненото срещу тях насилие. Всъщност Правителството поддържа пред Съда, че жалбоподателите са били задържани, тъй като са злоупотребили с алкохол и са отказали да се подчинят на разпорежданията на полицията. Съдът отбелязва обаче, че не са му представяни никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, а нараняванията на жалбоподателите и представените от тях медицински документи не са оспорени. Няма данни и че са извършвани медицински изследвания на жалбоподателите, нито че са им взети проби за употреба на алкохол.

При така установените факти Европейският съд установява нарушение на материалните аспекти на чл. 3 от Конвенцията поради това, че не е била доказана необходимостта от употреба на сила и нейната пропорционалност с оглед поведението на жалбоподателите.

Във връзка с повдигнатото оплакване за липса на ефективно разследване по повод жалбите във връзка с полицейското насилие  Съдът отбелязва, че жалбоподателите са сезирали властите със защитими оплаквания. Прокуратурата обаче е взела решение да започне наказателно преследване срещу жалбоподателите и цялото разследване е било насочено в тази посока. Дори и разпитаните полицаи са давали обяснения в хода на производството срещу двамата младежи единствено само по повод повдигнатите им обвинения. В нито един момент, даже и след оправдателните им присъди – както по повод обвинението в хулиганство, така и по обвинението за набедяване, властите не са счели за необходимо да проведат разследване във връзка с техните оплаквания за упражненото насилие. Не изглежда да е бил постановяван и какъвто и да било   прокурорски акт по повод жалбите на двамата младежи, за да имат те след това възможността да го обжалват пред висшестоящия прокурор. В светлината на тези констатации Европейският съд приема, че властите не са изпълнили своите задължения да проведат ефективно разследване по повод оплакванията за осъщественото срещу тях насилие. Поради това е установено нарушение на чл. 3 и в неговия процедурен аспект.

Решението на Европейския съд за пореден път  констатира неправомерно полицейско поведение  и прекомерна употреба на сила. Въпросът, който буди тревога, е как са обучавани  служителите в институция, която е призвана по Конституция да брани правата на гражданите. Дали след всяко едно осъдително решение полицаите биват информирани, прави ли се анализ на тези неприемливи полицейски практики или всичко остава затворено в конкретното дело. Въпросът опира както до качеството, така и до честотата на провежданите   обучения, но не само. Униформата е дадена не  за да направи хората, които я носят недосегаеми за правосъдието и закона. Тя трябва внушава доверие и да създава у  гражданите спокойствие, че ако възникне опасност да станат жертва на престъпление, полицията ще ги защити. Поведение, като това на полицаите по настоящия случай, може само да увеличи пропастта между обществото и полицията и да задълбочи недоверието на хората към нея.

 

 

 

 

[1] Petkov et Parnarov  c. Bulgarie (requête no 59273/10)р решение от 19 май 2015 г.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks