На 27 януари 2015 г. Европейският съд за правата на човека постанови осъдително решение срещу България заради непремерени изявления на един и същ бивш министър на вътрашните работи по делото Toni Kostadinov c. Bulgarie (requête no 37124/10). След делото Гуцанови срещу България(Affaire Gutsanovi c. Bulgarie (Requête no 34529/10,15 Octobre 201) това е втори случай, при който по вина на един и същ министър Съдът установява нарушение на презумпцията за невинност поради непремерени изявления на висш политик и държавник.
Жалбоподателят е бивш служител на националната полиция. На 19 декември 2009 г. той е задържан под стража заедно с още девет лица по подозрение, че принадлежи към организирана престъпна група.
На следващия ден след задържането му началникът на Областната дирекция на МВР и министърът на вътрешните работи на пресконференция съобщават на медиите името на жалбоподателя като един от задържаните участници в организирана група за извършване на взломни кражби.
Правителството оспорва допустимостта на жалбата на първо място, поради нейната преждевременност, тъй като процесът все още не е приключил и, на второ място, поради възможността жалбоподателят да започне производство за клевета. Съдът отхвърля и двете възражения, позовавайки се на аргументите си по делотоGutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10, §§ 172-180, CEDH 2013, като отбелязва, че не намира основание да се отклони от тях поради сходството на ситуацията.
Съдът напомня, че презумпцията за невинност може да бъде накърнена не само от съдия, но и от други публични органи: председател на парламент (Butkevičius c. Lituanie, nº 48297/99, §§ 49, 50, 53, CEDH 2002‑II), прокурор (виж решението Daktarasc. Lituanie, nº 42095/98, § 44) ; от министър на вътрешните работи или от полицейски служители (Allenet de Ribemont c. France, 10 février 1995, §§ 37 et 41, série A no 308).
По съществото на оплакването Съдът отбелязва, че още в началото на пресконференцията, дадена на 20.12.2009 г. началникът на Областната дирекция на полицията и министърът на вътрешните работи разкриват самоличността на жалбоподателя, подчертавайки, че той е бивш началник на полицията в Бяла Слатина, който е предоставил информация на другите участници от групата за сградата на банков офис на ЦКБв гр. Козлодей, от която са били откраднати 80 хил.лв, както и за кражби от други офиси в гр. Мизия.
Съдът отбелязва, че тази пресконференция се е провела още на следващия ден след задържането на жалбоподателя и преди той да бъде изправен пред съд, за да му бъде определена мярката за неотклонение. Той счита, че с оглед висшия пост, който е заемал, Министърът на вътрешните работи е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да не внушава на широката общественост, че жалбоподателят активно си е сътрудничил с престъпната група, извършвала банкови обири и такива от различни търговски обекти. Съдът намира, че така е било създадено впечатлението, че жалбоподателят е сред най-влиятелните членове на престъпната група, извършила няколко крупни кражби. Той припомня, че липсата на намерение за нарушаване на презумпцията за невинностпо никакъв начин не изключва установяването на нарушение на чл. 6§2.
Съдът достига до извода, че в настоящия случай думите на министъра на вътрешните работи са нарушили презумпцията за невинност на жалбоподателя.
Последиците ? Засега никакви.
