Ново решение на ЕСПЧ, свързано със земеделската реституция

zemed.zamiaНа 2 юни Европейският съд постанови поредното си решение, свързано с проблемите на земеделската реституцияCase of Nedyalkov and Others v. Bulgaria (Application no.44103/05)

Фактите по случая

Жалбата е по повод спор във връзка със земеделска земя, принадлежала на наследодателя на жалбоподателите, която през 1945 г. е била национализирана. През 1991 г., след приемането на ЗСПЗЗ те правят искане да им бъдат възсановени 15 000 кв.м.  земеделски земи в района на гр. Балчик. Поземлената комисия уважава искането им частично, но го отхвърля за имоти с обща площ от 9 210 кв.м, тъй като част от тях били предназначени за благоустройствени мероприятия, а част били предоставени на други лица. Този отказ впоследствие е отменен от съда в Балчик, тъй като мероприятието не е било реализирано върху едната част от земите, а върху другата новите собственици не са построили нищо. Той разпорежда да бъде възстановена изцяло собствеността на жалбоподателите върху претендирания терен, след което с ново решение през 1996 г.  поземлената комисия  им възстановява наред с дугото и   един терен в реални граници, който фигурира в кадастралната карта на с. Кранево от 1950 г. Въз основа на това решение и издадена скица жалбоподателите се снабдяват с констативен нотариален акт.

Както ще се окаже малко по-късно, този парцел  през 1972 г. е бил прехвърлен от местното ТКЗС на частно лице вместо друг негов имот. То от своя страна през 1996 г. продава част от него на двама души. През 1997 г. жалбоподателите предявяват ревандикационен иск срещу трите лица, като  твърдят, че нито прехвърлянето на имота им през 1972 г., нито последващата сделка не могат да им се противопоставят на техните собственически права. Делото приключва с решение на ВКС, който приема, че има право да осъществи косвен съдебен кнотрол върху производството, което е приключило пред районния съд в Балчик. Касационната инстанция установява, че не съществува нито имот с посочения номер, който е възстановен на жалбоподателите, а още по-малко – кадастрален план на Кранево от 1950 г. Освен това съдът установява, че тримата ответници са придобили имота съвсем законно.   Жалбоподателите не отправят искане за обезщетение вместо реално възстановяване на собствеността, каквато възможност е предвидена в ЗСПЗЗ.

Оплакванията на жалбоподателите

Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 относно това, че не са могли да реституират имота, който е принадлежал на техния праводател, а наред с това и че правото им на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1 е било нарушено, както и че самата реституционна процедура е била твърде продължителна и не са имали ефективно вътрешноправно средстов за защита – нарушения на чл. 13 във връзка с чл. 6§1.

Преценката на Съда

Относно оплакването за лишаване от собственост

Европейският съд отбелязва, че през 1996 г., когато поземлената комисия им е възстановила спорния терен след решението на районния съд жалбоподателите не може да не са били наясно, че и други лица могат да имат претенции към него, още повече че е имало добре установена практика гражданските съдилища да преразглеждат админисративните актове и съдебните решения по повод оспорването им пред районните съдилища.Този административен акт не е стабилизирал техните права, защото е могъл да бъде предмет на последващи съдебни спорове. Ето защо Съдът, прилагайки стандарта по делото Kopecký v. Slovakia ([GC], no. 44912/98, § 35, 2004‑IX, както и практиката си по сходни български случаи (Sivova and Koleva v. Bulgaria (no. 30383/03, §§ 29-44, 15 November 2011) and Karaivanova and Mileva v. Bulgaria (no. 37857/05, §§ 28-35, 17 June 2014) , не приема, че жалбоподателите са имали легитимно очакване да получат собственост. Същевременно ЕСПЧ  констатира, че те не са направили никакъв опит да получат обезщетение, макар че такова е предвидено в ЗСПЗЗ и по принцип то не е в несъответствие с Пратокол 1 на Конвенцията . Затова Съдът намира, че тази част от оплакването е явно необоснована.

Относно продължителността на реституционната процедура

Във връзка с твърдението за твърде продължителния процес на реституция ЕСПЧ отбелязва, че легитимните очаквания на жалбоподателите за реституция датират от 1995 г., когато е постановено решението на районния съд. След него е водена още една серия от дела, чиято продължителност е повече от 8 години. Съдът отбелязва, че те са били поставени в състояние на несигурност в течение на почти 10 години. Той посочва, че вече нееднократно е констатирал нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради големите закъснения на процеса на реституция на земеделски земи в решенията си Sivova and Koleva, §§ 115‑19, Nedelcheva and Others, §§ 71‑84, and Karaivanova and Mileva, §§ 79-82, all cited above; see also Mutishev and Others v. Bulgaria, no. 18967/03, §§ 139-45, 3 December 2009; Lyubomir Popov v. Bulgaria, no. 69855/01, §§ 119‑24, 7 January 2010; and Vasilev and Doycheva v. Bulgaria, no. 14966/04, §§ 47-53, 31 May 2012 . Закъсненията до голяма степен се дължат на подхода, възприет от българския законодател, който не допуска участието на трети лица в първоначалните производства по реституция, което биха позволили на техните конкурентни претенции към същата земя да се разгледат на по-ранен етап. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и на жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Относно оплакванията по чл. 6§1 и чл. 13 във вр. с чл. 6§1

Жалбоподателите отбелязват, че те по никакъв начин не биха могли да повлияят върху процедурата за изготвяне и приемане на кадастралният план от 1950 на с. Кранево, който се оказва, че действително е бил изработен, но не и приет.

Съдът отбелязва, че, с оглед на аргументите, изтъкнати от жалбоподателите, не може наистина да има съмнения относно това дали националните съдилища са били прави, когато са стигнали до извода, че поземлената комисия е възстановила   „несъществуващ парцел по несъществуващ план „.

Той отбелязва, че не е призован да се справя с фактически или правни грешки,  извършени от национална юрисдикция, тъй като той не е съд от четвъртоинстанционно естество. В този смисъл ЕСПЧ се позовава на утвърдената си практика в други свои решения – García Ruiz v. Spain [GC], no. 30544/96, § 28, ECHR 1999 I, и Khodorkovskiy and Lebedev v. Russia, nos. 11082/06 and 13772/05, §§ 803-4, 25 July 2013.Освен това Съдът винаги преценява дали производството като цяло е отговаряло на изискванията за справедлив процес. В настоящия случай искът на жалбоподателите е бил отхвърлен не само защото им е бил възстановен несъществуващ имот по неприет кадастрален план, а и поради това, че ответниците по втория съдебен процес са успели да докажат, че притежават валиден титул за собственост в резултат на извършената замяна на земи през 1972 г. и скрючения договор за продажба през 1996 г.. Поради това и Съдът намира, че лишаването от собственост на жалбоподателите не е било произволно или неоснователно. От това следва и заключението, че съдебното производство не може да бъде определено като несправедливо.

Така Европейският съд достига до извода, че оплакването по чл. 6§1 следва да бъде отхвърлено на основание чл. 35§§ 3 (а) и 4 от Конвенцията като необосновано.

Колкото до оплакването на основание чл. 6§1, че в производството по чл. 108 ЗС  националните съдилища са пренебрегнали обвързващата сила на съдебното решение на районния съд в Балчик, Съдът намира, че в тази си част жалбата е явно необоснована.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks