Ново решение срещу България

Rules of the curt-2

Ограничаване свободата на изразяване на мнение

Case of Cholakov  v. Bulgaria(Application no.  20147/2006)  

В решението си от 1 октомври 2013 г. по горепосоченото дело Европейският съд по правата на човека прие, че българските власти са наложили санкция по Указа за борба с дребното хулиганство поради публичната критика от страна на жалбоподателя, отправена срещу властите в хода на избирателна кампания за местни избори.

Жалбоподателят има двойно гражданство – българско и шведско, но прекарва голяма част от времето си в България, където   се включва активно в обществено-политическия живот на страната. На 1 ноември 2007 г., в хода на предизборната кампания за местни избори на централния площад на гр. Враца жалбоподателят  се оковава към метална колона в центъра на града и по мегафон призовава да не се гласува за сегашния кмет, който е „мафиот“.Той употребява същата дума и други подобни обидни изрази и по отношение на прокурора. Полиция го приканва да се освободи от веригата, но след като той отказва, полицаите я откачат от стълба. Те изготвят  протокол за извършено дребно хулиганство. В документа е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил обществения ред в района, като е употребявал неприлични думи по високоговорителя, което предизвикало възмущението на живеещите и преминаващите през района граждани. Протоколът е подписан от жалбоподателя, който представя  писмено възражение, че не е направил нищо лошо.

Той е задържан от полицаите и отведен незабавно пред районен съдия, където срещу него е образувано наказателно дело от частен характер по УБДХ. Същия ден е проведено съдебно заседание, на което са изслушани свидетели. Полицаите, осъществили задържането, свидетелстват, че са били възмутени от казаното от жалбоподателя , а подобно отношение изразили и присъствалите на площада хора. От своя страна свидетелите на жалбоподателя  изтъкват, че жалбоподателят е изразил своето политическо мнение и това не е оказало негативно влияние върху присъствалите хора. Адвокатът на жалбоподателя посочва, че жалбоподателят е изразил  гражданската си позиция и че е упражнил своето конституционно право да изрази свободно мнението си, поради което неговото поведение не може да бъде квалифицирано като административно нарушение.

Районният съд приема,че жалбоподателят умишлено е нарушил реда и общественото спокойствие със своето поведение чрез неприлични изказвания, направени на публично място пред много хора по смисъла на чл.1 от УБДХ. Съдът приема като утежняващо обстоятелство това, че обидните изрази са били изречени публично, с високоговорител, в центъра на града, макар че няколко дни по-рано жалбоподателят е бил предупреден за подобно поведение, когато му бил съставен и предупредителен протокол. На жалбоподателя е наложена санкция задържане за 10 дни. Решението влиза в сила веднага и жалбоподателят остава задържан в  полицейското управление във Враца до 11 ноември 2007 година.

Жалбоподателят твърди, че е бил задържан с цел да му се попречи да критикува властите във Враца и да  провежда кампании в подкрепа на един от кандидатите на предстоящите местни избори. Той оспорва наред с това качеството на „закон“ на Указа за борба с дребното хулиганство.

Правителството поддържа тезата, че не е бил нарушен чл. 10 от Конвенцията, тъй като изявленията на жалбоподателя са надвишили приемливостта на изразяване от гледна точка на морала и че властите са предприели действия не поради критиките към управляващите, а поради  неприличния и нецензуриран език, който е бил използван  в централната част на града и в присъствието на възрастни и деца. Без да предостави конкретна информация, правителството посочва, че жалбоподателят вече използвал подобен “ неприличен “ език в  медиите и в Интернет.

Съдът приема, че намесата в свободата на изразяване има своето основание във вътрешното законодателство, поради което не е произволна. Той напомня, че вече е е имал повод да се произнесе по въпроса относно   Указа за борба с дребното хулиганство  и че той не е лишен от качеството му на „закон“ по смисъла на Конвенцията (Zhelyazkov v. Bulgaria (no. 11332/04, § 31, 9 October 2012). Съдът отбелязва и обстоятелството, че тази намеса в свободата на изразяване е преследвала легитимна цел – опазване на обществения ред, правата и интересите на другите и авторитета на съдебната власт. Основният въпрос, на  който следва да се даде отговор е дали тази намеса е била „необходима в едно демократично общество“ – т.е. дали такава намеса съответства на една належаща обществена нужда, независимо дали е била пропорционална на преследваната легитимна цел и дали причините дадена от националните органи са релевантни и достатъчни. Съдът   припомня, че чл. 10§2 от Конвенцията  е приложим не само към „информация“ и „идеи“ , които се възприемат добре, смятани са като безобидни или  безразлични , но също така и към тези, които обиждат , шокират или смущават. Що се отнася до границите на приемливата критика , те са по-широки по отношение на държавните служители , отколкото по отношение на частно лице . Държавните служители със сигурност имат право на защита на репутацията си,  но изискванията на тази защита трябва да бъдат съпоставени с интересите на открита дискусия по политически и социални проблеми , тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват ограничително. В конкретния случай жалбоподателят е осъден на десет дни арест за това, че изрекъл на публично място  лозунгите              „Всички те са престъпници“ , “ Прокурорът е мафиот „, “ Кметът е мафиот“, “ Политически проститутки“  и  други подобни изрази, насочени към органите на прокуратурата и полицията във Враца .  Съдът отбелязва, че твърденията на жалбоподателя са били част от това, което изглежда е било опит  да допринесе за обществения дебат по начина, по който е бил управляван град Враца  в навечерието на местните избори. Такива изявления, засягат въпроси от обществен интерес и   изискват по принцип висока степен на защита по силата на член 10. Органите по този начин са задължени да представят особено важни и достатъчно основателни причини, за да докажат , че намесата в правата на жалбоподателя е била пропорционална на преследваните законни цели .

Съдът изтъква, че не е убеден , че тези причини са били доказани в случая на жалбоподателя. Според него Врачанският районен съд е наложил санкцията автоматично, без да подложи на преценка тежестта на предполагаемото поведение и съответствието й със свободата на изразяване на мнение. Той не е успял да представи достатъчно убедителни мотиви относно необходимостта от налагане наказание на жалбоподателя. Не е направен опит да се вземе под внимание факта , че оспорените изявления са целяли да допринесат за обсъждането на важни за обществения интерес въпроси и че критиката на жалбоподателя  е отправена срещу публичните органи и длъжностни лица , по отношение на които границите на приемлива критика трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частни лица . Съдът  констатира, че националните власти не са приложили стандартите, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10.

Той отбелязва, че, въпреки че до известна степен изказванията да са били провокативни, но те  не са били особено скандални, шокиращи или клеветнически. Поведението на жалбоподателя при пускането в обръщение на листовки, а така също,  оковаването и използването на  високоговорител, според съда не изглежда тревожно или шокиращо и е било ясно, че то е израз на „политическа “ позиция.

Съдът приема, че осъждането на жалбоподателя за акт на дребно хулиганство на 10 дни задържане   е непропорционално.Той  приема, че намесата в правото му на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели и по този начин не е „необходима в едно демократично общество“ , съгласно изискванията на член 10 от Конвенцията .

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks