VASФормализмът на българския съд като основание за поредно осъждане

На 60-тия рожден ден от влизането в сила на Европейската конвенция за защита правата на човека Европейският съд постанови поредното си осъдително решение срещу страната ни по делото Case of Milen Kostov v.Bulgaria (Application no. 40026/07).  Причината за това е, че при действащ текст от закон, който е бил в противоречие с Европейската конвенция, Върховният административен съд е предпочел да приложи сляпо закона, вместо да извърши самостоятелна преценка за пропорционалността на принудителната мярка, приложена по отношение на жалбоподателя.

Фактите по случая са следните:

На 30 септември 2005 г. със заповед на Областния директор на вътрешните работи на гр. Варна било разпоредено да се изземе международния паспорт на жалбоподателя  поради това, че бил осъждан с влязла в сила присъда, но все още не бил реабилитиран (на осн. чл.76, ал. 2 от Закона за българските лични документи /отм./). По това време жалбоподателят живеел в Германия. През април 2006 г. той пристига в България, за да поднови своите лични документи и е информиран за издадената заповед. Тя била обжалвана пред Варненския съд и отменена, тъй като не била мотивирана. Съдът установил, че жалбоподателят е изтърпял присъдата си през 2003 г., след което многократно е пътувал в чужбина, имал гръцко гражданство и  разрешение за постояно пребиваване в Германия. Според съда административният орган не  е взел предвид всички посочени обстоятелстав и затова заповедта му е била незаконосъобразна. Това решение било отменено от Върховния административен съд. Той постановил, че при издаването на заповедта са били налице предпоставките на закона, а долната инстанция не е трябвало въобще да извършва преценка на личното положение на жалбоподателя.

На 2 май 2007 г. жалбоподателят подал молба за отмяна на заповедта поради настъпването на срока за реабилитация. На 11 май забраната за пътуване била вдигната.

Европейският съд отбелязва, че случаят е подобен на няколко дела, по които вече има постановени решения срещу България:  Nalbantski v. Bulgaria (no. 30943/04, §§ 25‑29, 10 February 2011), Sarkizov and Others v. Bulgaria (nos. 37981/06 et al., §§ 66‑70, 17 April 2012) and Dimitar Ivanov v. Bulgaria ([Committee], no. 19418/07, §§ 36‑38, 14 February 2012). Във всички тях става въпрос за забрана за напускане на територията на страната поради това, че лицето е било осъждано, но все още не е реабилитирано. Той посочва, че властите при вземането на решение за забрана за пътуване са се съобразили с нормата на закона сляпо и без да отчетат ондивидуалното положение на жалбоподателя, за да оценят пропорционалността на мярката. В същото време Върховният административен съд е приел, че няма право да преразгледа начина, по който органите на  полицията са упражнили правомощията си по налагане на мярката за забрана за пътуване. Този прекалено твърд и автоматичен подход, според Съда не е съвместим със задължението на държавите почл. 2 от Протокол 4, които са длъжни да създадат гаранции за свобода на придвижване на индивида. Ето защо е намерено нарушение на член 2 от Протокол № 4 от Конвенцията . Поради липсата на вътрешноправен механизъм за търсене на обезщетение Съдът установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 2 на Протокол 4.

Author

Write A Comment