Начало > Европейски съд по правата на човека, Забрана за дискриминация, Нови решения, Право на образование > Отказът да бъде допуснато момиче да учи в консерватория поради това, че е незрящо, нарушава Европейската конвенция за правата на човека

Отказът да бъде допуснато момиче да учи в консерватория поради това, че е незрящо, нарушава Европейската конвенция за правата на човека

baglama

До това заключение достига Европейският съд по правата на човека в решението  Çam c. Turquie (жалба № 51500/08), постановено на 23 февруари 2016 г. Той установява, че със своите действия турските власти са нарушили забраната за дискриминация, прогласена в чл. 14,  във връзка с правото на достъп до образование, защитено от чл. 2 на Протокол 1 от Европейската конвенция.

Фактите по случая

Жалбоподателката Сейда Чам, която е незряща, през 2004 г. кандидатства в националната музикална консерватория към техническия университет в Истанбул. Тя е допусната до участие и на 21 и 31 август с.г. преминава успешно двата кръга на обявения конкурс за приемане на нови ученици за учебната 2014/2015 г.  на инструмента баглама (национален струнен инструмент, подобен на тамбура). На 7 септември  е изнесен списъкът на кандидатите, които са приети да учат в консерваторията. Измежду тях е и жалбоподателката. Съгласно изискванията за записване в консерваторията тя преминава пред съответните медицински прегледи. Университетската болница в Бакиркьой издава медицинско заключение, че Сейда Чам може да бъде обучавана  в тези секции на консерваторията, където зрението не е проблем. Непосредствено след депозирането на този документ ръководството на консерваторията изпраща писмо до директора на същата болница, в което декларира, че в нито една от секциите  на това учебно заведение  няма условия за обучения на незрящи ученици. В него е отправено искане за издаване на нов медицински доклад, в който да се уточни дали момичето е способно или не да учи в консерваторията при наличието на тази нова информация.

На неопределена дата консерваторията отказва да запише жалбоподателката. Родителите й депозират жалба от нейно име в административния съд в Истанбул на 24 септември 2004 г. срещу това решение. Жалбата е съпроводена едновременно с това и с искане за спиране изпълнението на обжалвания отказ. Адвокатът на жалбоподателката посочва в жалбата, че неговата клиентка е била допусната от жури от 8 души след първия кръг на проведеното изслушване на 21 август и е била аплодирана от жури от 20 души, които са участвали във втория кръг на конкурса на 31 август. Условията за прием в консерваторията са били : кандидатът да не е навършил 15 години към датата на конкурса; да е завършил основното си образование; да притежава специфични физически данни, за да свири на избрания инструмент; да няма такова физическо увреждане, което да му пречи да бъде обучаван в съответната музикална секция и да е спечелил конкурса за млади таланти. Адвокатът заключава, че жалбоподателката е отговаряла на абсолютно всички изисквания за прием и единствената причина за отказ е, че тя е незряща, което е нарушение на принципа за равенство, съгласно чл. 42 от Конституцията и редица текстове на Закона за националното образовани  и на декрета за специализирано образование. Той посочва наред с това имената на  бивши незрящи ученици на консерваторията, които успешно са се дипломирали.

В отговор на тези аргументи ректоратът на консерваторията излага редица аргументи както от процесуално естество (обвинявайки в недобросъвестност родителите, че са укрили факта на слепота на момичето, както и че са представили медицинския документ извън срока), така и по същество, пояснявайки, че не разполагат с преподаватели, които да владеят Брайловата азбука и няма как да осъществяват обучението на момичето.

Националните съдебни институции оставят без уважение както искането за спиране изпълнението на заповедта за отказ да бъде записана жалбоподателката като ученичка в консерваторията, така и жалбата й по същество. Междувременно университетската болница, издала първоначално медицинския документ, че момичето е способно да се обучава в консерваторията, след полученото писмо от ректората издава повторно медицинско заключение на 29 ноември 2004 г., в което този път е отбелязано, че тя не може да бъде обучавана там. С окончателното си решение от 19 февруари 2008 г. Държавният съвет (играещ ролята на Върховен административен съд) оставя в сила решението на предходните инстанции. В становището по жалбата главният прокурор при Държавния съвет, обосновава тезата, че жалбата е основателна и отказът да бъде записана жалбоподателката като ученичка в консерваторията е в противоречие с нормите на националното законодателство, поради което той трябва да бъде отменен.  Съдията докладчик по делото подписва решението с  особено мнение, произнасяйки се в полза на жалбоподателката.

След неуспешно приключилите съдебни производства жалбоподателката продължава обучението си в обикновено училище, след което става студентка в  департамента по музика на факултета за изящни изкуства в Мармара.

Оплакванията

На 22 октомври Сейда Чам депозира жалба пред Европейския съд по правата на човека, в която повдига оплакване, че е било нарушено правото й на образвание. В тази връзка тя оспорва факта, че е необходимо да бъдеш зрящ, за да можеш да се запишеш в консерваторията и че подобно изискване е в противоречие с правото на образование. Жалбоподателката твърди, че държавата в продължение на дълъг период от време (1974 г., когато с върешен регламент на консерваторията е уредено, че поради липса на съответната инфраструктура и обучители няма да бъдат приемани лица с увреждания и до 2004 г.) не е изпълнила своите позитивни задължения да предостави на хората с увреждания същите възможности, както на всяко друго лице и повдига оплакване по чл. 2 на Протокол 1.   Наред с това тя се позовава и на нарушение на чл. 14 от Конвенцията, тъй като намира, че е била подложена на дискриминационно третиране поради своята слепота.

Правителството излага съображения за недопустимост на жалбата, тъй като училището, в което жалбоподателката е искала да се запише, е учебно заведение с по-висок статут, с четиригодишен курс на обучение и няколко  самостоятелни факултета, а консерваторията само е прикрепена към него, поради което  чл. 2 от Протокол 1 не намира приложение в конкретния случай.

Преценката на Съда

По допустимостта на жалбата Съдът отбелязва, че  чл. 2 на Протокол 1 не   задължава  държавата да субсидира частните училища. Но една държава, която е създала такива учебни заведения, има задължението да предостави ефективен достъп до тях без значение дали става въпрос за основно, средно или висше образование. Така че достъпът до образователни институции, които съществуват в даден период от време в дадена страна, е неразделна част от правото, уредено в чл. 2 на Протокол 1 от Конвенцията. Фактът, че съответното училище осигурява преди всичко други профили на образование, а не художествено такова, не изключва приложимостта на чл. 2 от Протокол 1, поради което оплакването попада именно в приложното поле на тази норма.

По съществото на оплакването Съдът го разглежда в светлината на чл. 14 във връзка с чл. 2 от Протокол 1, тъй като намира, че това е сърцевината на спора.

Той констатира, че националното законодателство съответства на международните норми на Европейската социална харта и на Конвенцията на ООН за лица с увреждания . Според него източникът на неравното третиране и недопускането  на жалбоподателката до обучение е  в приетите правила на самата консерватория, в които се изисква представянето на медицинско заключение за физическата способност на кандидата да бъде обучаван в това учебно заведение. Макар и правилникът да не изключва изрично незрящите и че всички кандидати са били длъжни да представят такива медицински документи, няма как да бъде игнориран ефектът от подобно изискване върху лицата, страдащи от различни физически увреждания. Съдът взема под внимание факта, че жалбоподателката е представила такъв медицински документ, съдържащ известни резерви по повод нейната слепота, но консерваторията не само е отказала да я запише, а е отишла отвъд това, изисквайки поправка на самия медицински  доклад. Всички последващи действия на консерваторията да докаже недобросъвестността на жалбоподателката и родителите й, поради непредставянето на необходимите медицински документи или късното им представяне не разколебават Европейския съд да достигне до извода, че единствената причина за отказ да бъде записана тя да учи в консерваторията, е нейната слепота, както и че всичко е зависело от свободата на преценка на ръководството на консерваторията.Той отбелязва, че самият факт, че госпожица Чам е успяла да се класира в такъв конкурс, доказва несъмнено, че тя е притежавала всички качества, за да  учи там. Националните инстанции обаче не са пожелали да идентифицират нуждите на жалбоподателката и не са уточнили до каква степен нейната слепота би могла да представлява пречка за музикалното й образование.

Съдът си дава сметка, че всяко дете има специфични потребности от обучение, особено що се отнася до децата с увреждания. Той признава, че в областта на образованието разумните промени могат да имат различен характер – материален и нематериален;  да включват както промени в архитектурната среда, свързани с достъп до училище, така и да осигуряват подходящи учители, програми за обучение, съответно оборудване. Тези въпроси обаче са оставени на преценката на съответните национални власти и не е негова работа да дефинира пътищата, по които държавата следва да удовлетворява нуждите на лицата с увеждания. Все пак за него  е важно да анализира дали държавите подхождат с особено внимание към избора от мерки по отношение на тази група деца, които са особено уязвими и това обстоятелство не трябва да бъде игнорирано. Именно поради това липсата на разумно приспособяване на околната среда би било квалифицирано като форма на дискриминация.

В конкретния случай, с оглед на доказателствата, Съдът отбелязва, че компетентните национални органи по никакъв начин не са пожелали да се идентифицират нуждите на жалбоподателката, нито са конкретизирали как слепота й може да бъде пречка за достъпа  до музикално образование. Те не са се опитали да помислят какви промени могат да бъдат препоръчани, за да се удовлетворят  специалните образователни потребности на момичето с оглед нейната слепота.  Съдът констатира, че от 1976 г. насам, консераторията не е предприела никакви действия, за да  адаптира своето обучение, така, че то  да стане достъпно за незрящи деца.

С оглед на направения анализ Съдът отбелязва, че отказът да бъде записана в консерваторията госпожица Чам  се е основавал единствено на факта, че тя е била незряща, и че националните органи не са   счели за необходимо да изследват  възможността за разумно приспособяване на средата, за да  бъде достъпно   образованието й в тази институция. Съответно, Съдът достига до извода, че на жалбоподателката е била отказана възможността да учи в музикалната консерватория без обективно и разумно оправдание, единствено поради проблеми със зрението. Поради това е установено нарушение на член 14 във връзка с член 2 от Протокол № 1.

Решението е квалифицирано във втора категория по важност.(скалата е низходяща – от 1 до 7)

Цитирана практика:

Catan et autres c. République de Moldova et Russie [GC], nos 43370/048252/05 et 18454/06, CEDH 2012 (extraits)

D.H. et autres c. République tchèque [GC], no 57325/00, § 175, CEDH 2007 IV

Del Río Prada c. Espagne [GC], no 42750/09, § 88, CEDH 2013

Dvorski c. Croatie [GC], no 25703/11, § 82, 20 octobre 2015

Fabris c. France [GC], no 16574/08, § 56, CEDH 2013 (extraits)

Glor c. Suisse, no 13444/04, § 80, CEDH 2009

Konstantin Markin c. Russie [GC], no 30078/06, § 126, CEDH 2012 (extraits)

Leyla Şahin c. Turquie [GC], no 44774/98, §§ 134-136, CEDH 2005 XI

McIntyre c. Royaume-Uni, no 29046/95, décision de la Commission du 21 octobre 1998

Oršuš et autres c. Croatie [GC], no 15766/03, CEDH 2010

 

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks