Начало > Европейски съд по правата на човека, Научни статии > Относно същността и предназначението на привременните мерки, постановявани от Европейския съд за правата на човека

Относно същността и предназначението на привременните мерки, постановявани от Европейския съд за правата на човека

Maksuda-2 Преди дни Министерството на правосъдието излезе с официално съобщение, че Европейският съд по правата на човека е уведомил българското правителство, че отхвърля поредното искане на жителите на Варненския квартал „Максуда“ за налагане на привременни мерки – спиране на извеждането на обитателите и разрушаване на незаконно построените жилища в района.[1]

В тази връзка е необходимо да се поясни какво представляват тези мерки, кога могат да бъдат поискани и как процедира ЕСПЧ.

На основание чл. 39 от своя правилник Съдът може да разпореди на всяка една държава да предприеме определени привременни мерки. Това са спешни мерки, които според постоянната практика на Съда се прилагат по изключение в случаи, когато жалбоподателят е изложен на сериозен риск  при отсъствието на такива мерки  да претърпи тежки и  непоправими вреди.Те могат да бъдат с продължителност до постановяване на решението на ЕСПЧ или до по-кратък период (ако държавата преустанови нарушението). В по-голямата си част това са   случаи на експулсиране или екстрадиция на лица  в страна, в която   то може да бъде изложено на смъртна опасност или на опасност от изтезания (Abdollahi c. Turquie, жалба no 23980/08; F.H. c. Suède (no 32621/06; Babar Ahmad et autres c. Royaume-Uni (nos 24027/07, 11949/08, 36742/08, 66911/09 et 67354/09; Mamatkulov et Askarov c. Turquie [GC], nos 46827/99 et 46951/99, § 104, 4 février 2005 et Paladi c. Moldova [GC], no 39806/05, §§ 86-90, 10 mars 2009).

Статистиката за последните три години сочи, че за периода 2012-2014 г. от България са били направени общо 14 искания, от които 6 са били извън приложното поле на чл. 39, 4 са били отхвърлени и 3 – уважени. За първото полугодие на 2015 г. е представена статистическа информация само относно най-честата хипотеза на искане за привременна мярка – преустановяване на прецедурата по експулсиране. Данни за България не са представени. Съдът е уважил общо 94 искания за мерки, свързани с експулсиране и е отхвърлил 324.

По изключение Съдът е допускал привременни мерки и в случаи на нарушаването на различни аспекти на правото на личен и семеен живот, защитено по чл. 8  – при заплаха от сексуална експлоатация (M. c. Royaume-Uni, жалба  no 16081/08), при наличието на  риск от семейно отмъщение (жалба H.N. c. Pays-Bas (no 20651/11). По делото Йорданова и други срещу България (жалба № 25446/06, решение от 24.04.2012) ЕСПЧ постанови такива мерки на 08.07.2008 г. по повод решението на властите да  преместят жалбоподателите от домовете им от „Баталова воденица“. След получаване на уверения от страна на българското правителство, че няма да се предприемат такива действия, на 23 юли 2008 г. Съдът отмени тези мерки.

В случая с разрушаването на постройките в кв. „Максуда“ Съдът е взел предвид  информацията, която е изискал и е получил  от българските власти  за положението на четиримата жалбоподатели и техните семейства и за предложените им алтернативни възможности за настаняване и подкрепа. Въз основа на нея той е преценил, че   не се налагат привременни мерки, които да предотвратят възможно застрашаване на правата на жалбоподателите, гарантирани от Конвенцията.

Решението на Съда да не уважи искането за постановяване на привременни мерки не подлежи на обжалване. От друга страна, то по никакъв начин не предопределя изхода  на делото, което ще се образува, въз основа на подадената жалба от страна на жалбоподателите.

В случай, че самата молба, с която е сезиран Съдът за предприемане на мерки по чл. 39 не е „облечена“ в съответния формуляр на жалба (което е допустимо), Съдът определя срок, в който жалбоподателят или неговият представител трябва да депозира такава.

В самата молба следва да се представят накратко фактите, подкрепени със съответните копия на документи и да се изложат аргументи относно необходимостта от прилагането на мерки по чл. 39 от Конвенцията.Съдът следва да бъде незабавно информиран за всяка промяна на ситуацията на жалбоподателя.

На първата страница на молбата с удебелен шрифт следва да се отбележи:

« Article 39. Urgent »
и лице за контакт (име и данни за контакт)

По дела, отнасящи се до експулсиране или екстрадиция, следва да се отбележи също и следното:

„Експулсиране/екстрадиция предвидено/а на (дата, час и дестинация): … ”

Поради изключителността на ситуацията и за разлика от начина на депозиране на редовна жалба, тук Съдът  разполага с отделна факс линия за изпращане на молби за привременни мерки: +33 (0)3 88 41 39 00. Независимо от това обаче молбата следва да бъде изпратена и по обикновената поща.

Исканията се разглеждат незабавно, освен ако попадат извън приложното поле на мярката. Процедурата е писмена, но е възможно от секретариата на Съда да се свържат с лицето или неговия адвокат и по телефона за изясняване на някои обстоятелства.Уважаването на искането може да бъде за определен период от време(до промяна на ситуацията, създаваща опасност)  или докато продължи процедурата пред ЕСПЧ до приключването й с решение.

Информация относно прилагането на привременни мерки може да бъде получена  на следната страница на ЕСПЧ: http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=applicants/bul&c=fra

………………………………..

[1] http://www.justice.government.bg/117/7443/

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks