Начало > Европейски съд по правата на човека, Забрана за изтезания, Нови решения, Право на личен живот > Пореден случай на полицейско насилие,довел до осъдително решение на Европейския съд

Пореден случай на полицейско насилие,довел до осъдително решение на Европейския съд

policiaНа 16 февруари Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото Govedarski c. Bulgarie ((Requête no 34957/12), в което установи неправомерно поведение от страна на полицията при извършване на претърсване и изземване в частен дом и констатира нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.

Фактите по случая

Жалбоподатели са четирима български граждани –  съпрузи и двете им деца, които към датата на събитията са на 4 и 8 години. През юли 2011 г. полицията в Пловдив получава сигнали, че първият жалбоподател се занимава с лихварство и срещу дадените от него заеми  взема като залог движими и недвижими вещи и записва всички свои длъжници в специална тетрадка. За да бъде открита тя и други доказателства, свързани с тази незаконна дейност, е планирана полицейска операция, която на 18 ноември е одобрена от прокуратурата. В ранната сутрин на 21 ноември 2011 г. няколко тежко въоръжени  и маскирани полицаи нахлуват в жилището на жалбоподателите, които още спят. В една от стаите те намират първия жалбоподател, когото заобикалят и го държат разсъблечен по бельо в продължение на час преди да му бъдат поставени белезници. Съпругата и двете деца, са събудени от силния шум . Децата започват да плачат, а в първия момент втората жалбоподателка изпада в безсъзнание, след което се свестява, но получава силно главоболие и хипертонична криза.

В продължение на около два часа е извършено претърсване и изземване в дома на жалбоподателите, след което първият от тях е отведен с белезници пред погледите на насъбрали се съседи пред дома му  в гр. Раковски. По-късно същия ден протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия. Жалбоподателят остава задържан под стража до 24 ноември 2011 г., когато мярката му за неотклонение е изменена в парична гаранция. Производството е прекратено от прокуратурата на 22 март 2012 г.

Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.

Преценката на Съда

Съдът отхвърля всички възражения на Правителсвото за недопустимост на жалбата.

Той констатира, че начинът на осъществяване на полицейската операция никога не е бил обект на  анализ от страна на националните юрисдикции.

Европейският съд отбелязва, че няма спор между страните, че нахлуването в дома на жалбоподателите е извършено от специализирано полицейско поделение на 21 ноември 2011 г., но е спорен часът – дали това е  8.00  или 6.40 сутринта. Анализът на извършените следствени действия и записът на часа на задържане на първия жалбоподател в протокола доказват, че проникването в дома е извършено преди 8 часа.

Съдът отбелязва, че полицейската операция е преследвала легитимна цел и безспорно може да се приеме, че е била в интерес на обществото. Обаче макар и жалбоподателите  да не са били физически наранени, тя е включвала известно насилие, изразяващо се в изкъртване на входната врата и нахлуване вътре в къщата, в която освен жалбоподателите в момента са се намирали майката и сестрата на първия жалбоподател. Освен това от документите по делото се установява, че следствието е дапочнало няколко месеца по-рано и въпросите  относно неправомерните действия на жалбоподателя не са били ясно установени. Що се отнася до неговата личност, нищо не позволява да се стигне до заключението, че  предшестващото му поведение е било засрашаващо и той е представлявал опасност, която да обосновава поведението на полицията за нахлуване в дома му. Съдът взема под внимание и факта, че на първия жалбоподател са били поставени белезници и в този вид той е бил изведен от дома си пред погледите на неговите съграждани. Той отбелязва и обстоятелството, че полицията въобще не е взела под внимание обстоятелството за евентуалното присъствие на съпругата и двете деца при самото планиране на операцията. Европейският съд упреква полицията за това, че тя не е планирала други способи да изпълни своята операция, като избере по-късен час за извършването й или да преразпредели участниците в нея.

Отчитането на легитимните интереси на съпругата и на децата е било още повече наложително с оглед на това, че тя не е била заподозряна в извършването на никакво престъпление, а децата са били твърде малки.

Съдът упраква властите и за липсата на предварителен съдебен  контрол  относно необходимостта и законността на извършеното претърсване, което е било предоставено на дискрецията на полицията и на органите, натоварени с досъдебното производство. Той е на мнение, че един предварителен контрол би могъл да гарантира преценката за пропорционалност между законните интереси на останалите трима жалбоподатели и интересите на обществото да бъде задържано едно лице, заподозряно в извършването на престъпление.

Що се отнася до психологическия ефект от полицеското нахлуване в дома на жалбоподателите Съдът напомня, че тези операции неминуемо засягат по един негативен начин емоционалното състояние на засегнатите лица. В случая обаче има елементи, неоспорени и от Правителството, които доказват, че жалбоподателите са били твърде силно разтърсени от събитията . Втората жалбоподателка дълго време е страдала от криза на безпокойство, безсъние и депресия, приемала е лекарства и е получила хипертония. Децата са били силно разтърсени от събитията, в резултат на което по-голямото момче е започнало да проявява агресия в училище, а по-малкото е изпитвало непрекъснат страх и е разпитвало майка си дали полицията няма пак да нахлуе в дома им.

Съдът взема под внимание и ранния утринен час, в който започва полицейската операция

От маскирани и тежко въоръжени полицаи, поради което за него е несъмнено, че тези действия следва да бъдат квалифицирани като акт на унизително отношение.

Комплексната преценка на всички изброени фактори мотивира Европейския съд да достигне до заключението си, че е било допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съдът наред с това установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл 3, както и на чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 8.

Той намира, че е била налице намеса в правото на жалбоподателите за неприкосновеност на тяхното жилище поради това, че къщата им е била претърсена и отговорните лица са иззели редица документи, намерени там. Ето защо  той подлага на преценка дали тази намеса е била оправдана в светлината на чл. 8§2 от Конвенцията – т.е. дали е била предвидена от закона и оправдана в едно демократично общество.

Съдът  констатира, че претърсването е било извършено без разрешението на съдия, макар че чл. 161, ал. 2 от НПК предвижда това само при бързи и неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Редакцията на нормата на практика оставя твърде голяма свобода на действие на властите както относно преценката за необходимостта, така и до обема на претърсването и изземването. Съдът специално отбелязва, че макар и върху протокола да не е било отбелязано само  „разрешавам“, както това е било направено по делото Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, решение от 15 oктомври 2013), в настоящия случай съдът не е изложил никакви аргументи относно необходимостта от извършването на подобни действия и не е осъществил ефективен съдебен контрол върху законността и необходимостта от тези следствени действия. А този контрол е бил още повече необходим, тъй като жалбоподателите въобще не са били уведомени относно предмета на воденото разследване и какво точно е предмет на претърсването и изземването.Европейският съд взема под внимание, че досъдебното производство е започнало още през юли 2011 г., докато конкретните действия са били одобрени на 18 ноември 2011 г., поради което се поставя въпросът дали не е могло да се поиска предварително разрешение от съд.

Въз основа на извършения анализ Съдът достига до заключението, че макар и съответните действия да са имали законово основание във вътрешното право, националното законодателство не е предоставило на жалбоподателите достатъчни гаранции срещу произвол както преди, така и след претърсването. Поради това те са били лишени от защита срещу произволното отнасяне, гарантирано им от принципа на върховенството на закона в едно демократично общество. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 8§2 от Конвменцията, както и на чл. 13 във вр. с чл. 8.

Съдът установява наред с това нарушени и на чл. 3 , като и на чл. 13 във вр. с чл. 3.

На жалбоподателите е присъдено обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Това е поредния случай, в който Европейският съд установява неправомерна операция на полицията без предварително разрешение от страна на националния съд и формално дадено такова след извършената операция. Делото е разгледано с приоритет и твърде бързо с оглед голямата претовареност на ЕСПЧ – за по-малко от 4 години. Трудно е обаче да се прогнозира дали органите на МВР и прокуратурата ще променят практиката си. Дали и българският съд ще се научи да преценява не формално , а по същество исканите разрешения за извършване на претърсване и изземване. Докато не се стигне до лична отговорност и ангажирането им за заплатените от българските данъкоплатци обезщетения заради безпардонното неглижиране на законодателството, едва ли можем да очакваме промени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks