На 21 януари 2016 г. Европейският съд за правата на човека постанови решение, в което установи три самостоятелни нарушения на чл. 3 от Конвенцията по делото Boris Kostadinov v. Bulgaria (Application no 61701/11), свързани с неправомерна употреба на сила от страна на полицията и неефективност на проведеното разследване по повод оплакванията на жалбоподателя срещу незаконните действия при задържането му и упражненото насилие срещу него.
Фактите по случая
По време на първия гей-парад, който се провежда в София на 28.06.2008 г., полицията взема специални мерки за охрана на участниците, за да ги предпази от евентуални нападения на враждебно настроени лица. Шествието започва от градината пред Националния дворец на културата. В този момент жалбоподателят и петима негови приятели пресичат градината, носейки бутилки бира в ръцете си. Според твърденията им не са демонстрирали никакви агресивни дейстивя. Те твърдят, че са отивали на среща с други приятели. Според полицията лицата са били част от група от 50-60 души, които са се готвили да нападнат участниците в парада, а жалбоподателят е бил видимо пиян.
Два полицейски микробуса преграждат пътя на жалбоподателя и приятелите му и полицията им разпорежда да оставят бутилките, да легнат на земята и да поставят ръцете зад главите си.Тези разпореждания са изпълнени. Показанията на двете страни се разминават относно поведението на участниците в конфликта, но жалбоподателят твърди, че е бил окован с белезници, удрян с палки и ритан по гърба, краката и ръцете, макар че не е оказал никаква съпротива. След това той е отведен в полицейското управление, където в продължение на два часа е принуден да остане прав с вдигнати нагоре ръце и разтворени крака с лице към стената, като през това време е удрян по краката и гърба. По-късно е затворен в препълнена килия с други лица, в която е било много горещо. На задържаните не е предоставена вода, храна, нито е дадена възможност да отидат в тоалетна. Жалбоподателят е освободен на следващия ден и веднага е освидетелстван от лекар, който установява хематоми по задната част на тялото. В медицинското заключение е отбелязано, че е възможно те да са получени по описания от жалбоподателя начин и вероятно са му причинили болки и страдания.
На 10 юли 2008 г. жалбоподателят депозира жалба във военно-окръжната прокуратура по повод упражненото срещу него насилие, но на 1 ноември 2008 г. прокуратурата постановява, че няма основания за възбуждане на наказателно производство. Не е доказано, че жалбоподателят е бил с белезници, тъй като няма следи на китките му, нито има следи по врата, където твърди, че е бит, не е идентифициран и полицаят, който е упражнил насилието. Наред с това полицията е действала законосъобразно с цел да предотврати напрегната ситуация, при която употребата на сила е неизбежна. Това постановление е обжалвано пред по-горната прокуратура, отменено е, след което при повторните допълнителни следствени действия отново не са намерени достатъчни основания за възбуждане на наказателно производство. Прокурорският акт е обжалван последователно пред различните прокурорски инстанции и с окончателно постановление на Върховната касационна прокуратура от 22 март 2011 г. той е оставен в сила.
Жалбоподателят повдига оплаквания за нарушение на чл. 3 както в неговия материален, така и в процесуалния му аспект.
Преценката на Съда
Съдът отхвърля възраженията на Правителството, като отбелязва, че част от тях са направени със закъснение – не при първоначалното му становище, когато е следвало да изложи аргументите си по допустимостта на жалбата, а едва в отговор на становището на жалбоподателя. Поради това на чисто процесуално основание /като просрочено/ е отхвърлено възражението, че жалбоподателят не е изчерпил вътрешноправните средства за защита по повод оплакванията си за нехуманно третиране от страна на полицията и за лошите условия, при които е бил задържан.
По съществото на оплакванията Съдът приема, че представените доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че е налице употреба на сила от страна на полицията, което по принцип не е забранено и неприемливо, ако е неизбежно и в допустими граници. В настоящия случай обаче Правителството не е представило доказателства, че жалбоподателят е оказал съпротива на полицията или че е предприел нападение срещу участниците в парада, за да бъде употребена срещу него сила. Поради това е установено нарушение на чл. 3 в неговия материален аспект.
Наред с това Съдът установява и второ нарушение на този текст във връзка лошите условия в килията, в която е бил задържан, позовавайки се на своето пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 and 9717/13, 27 January 2015. Съдът приема наред с това, че твърденията на жалбоподателя относно неприемливата форма на задържане, в която е бил принуден да остане жалбоподателят в коридора на полицейското управление, както и поведението на полицията в този период, не са били опровергани от Правителството, поради което намира, че подобни действия са в нарушение на чл. 3.
Третото нарушение, установено от Съда, е по повод неефективността на проведеното разследване след депозираната жалба за упражненото насилие от страна на полицията. Европейският съд отбелязва, че то е страдало от редица недостатъци. На първо място, той обръща сериозно внимание на обстоятелството, че разследването е възложено на Столичната дирекция на МВР, която едва ли може да се счита за достатъчно независима по отношение на нейни служители, чието поведение е предмет на разследване. При преценката дали да бъде образувано или не досъдебно производство прокуратурата основно е разчитала на докладите и писмените обяснения, изготвени именно от служителите на полицията. На второ място, разследването е било ограничено единствено до писмените обяснения на заинтересованите лица без те да бъдат разпитани, да бъде организирана очна ставка, за да се установи дали твърденията на жалбоподателя са доказани или не. На трето место разследването не е дало отговор на въпроса дали въобще полицията е използвала някаква сила срещу жалбоподателя или е използвала такава, защото това се е налагало с оглед неговото поведение. Вместо това разследването е изходило от предположението, че полицаите са били изправени пред напрегната ситуация, което е оправдавало използването на сила по отношение на всяко лице, с което тя влезе в контакт. На четвърто място, не е разследван произходът на многобройните наранявания по тялото на жалбоподателя. Тези дефекти са били констатирани от военно-апелативната прокуратура, която отменя постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, но и повторното проучване и събиране на доказателства отново е било възложено на Столичната дирекция на полицията. То е страдало от същите недостатъци, както и първото, макар и вече да е било пренасочено по компетентност на Софийската районна прокуратура. Поради това Съдът намира, че разследването не е било достатъчно независимо и не е дало отговор на основните въпроси: дали полицейските служители са използвали сила срещу жалбоподателя, как точно те са го направили, и дали тази сила е била наложителна поради поведението на жалбоподателя. Тези въпроси са били от съществено значение, за да се определи дали полицията е действала в съответствие с разпоредбита на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР от 2006 г. Липсата на подобна проверка води Съда до заключението, че България не е изпълнила задължението, произтичащо от чл. 3 от Конвенцията, да проведе ефективно разследване по повод твърденията за малтретиране на жалбоподателя от страна на полицията. На това основание е установено нарушение и на процесуалния аспект на чл. 3.
В своето решение Европейският съд поставя въпрос, който досега не е бил дискутиран – относно обективността и безпристрастността на досъдебните производства, осъществявани от разследващи полицаи, когато се разследват сигнали за евентуални незаконни действия от страна на лица, които са от системата на МВР.
Според мен тази практика е особено смущаваща в случаи, когато все още не е образувано досъдебно производство и подалият сигнал няма достъп до съд, за да обжалва евентуалното прокурорско постановление за отказ от обрзуване на досъдебно производство. Така по същество държавата не изпълнява позитивните си задължения да осъществява разследване на случаи, когато срещу нейни служители има оплаквания за неправомерно упражняване на сила.По този начин мълчаливо се насърчава подобно неприемливо поведение от страна на полицията.
