Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Право на личен живот, Право на справедлив процес > Поредно нарушаване на презумпцията за невинност от страна на министър на вътрешните работи

Поредно нарушаване на презумпцията за невинност от страна на министър на вътрешните работи

Това отсъди Европейският съд по правата на човека в своето решение по делото Slavov et autres  c. Bulgarie (Requête no 58500/10), постановено на 10 ноември 2015 г.

Съдът установи наред с това, че в българското законодателство не се съдържат достатъчно гаранции срещу произвол при извършването на обиск и претърсване, което води до нарушаване на правото на неприкосновеност на жилището.

Жалбата е тясно свързана със събитията, свързани с т.н. операция „Медуза“, описани в жалба   Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10 в решението  от 15 oктомври 2013.

Фактите по случая

Жалабоподатели са съпрузи и двете им малолетни деца. Г-н Даниел Славов е известен бизнесмен от гр. Варна, където живее със семейството си.

На 30 октомври 2009 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител поради злоупотреба с власт и присвояване на обществени средства в особено големи размери през периода  2003 – 2007 г., които са нанесли вреди на общинския транспорт в гр. Варна. През февруари 2010 г. е разпоредено производството да бъде изпратено на Варненската окръжна прокуратура.  В хода на това производство на 31 март 2010 г. около 6 часа сутринта полиция нахлува в къщата на жалбоподателите.Всички са събудени от разбиването на вратата и виждат въоръжени и маскирани мъже, които им разпореждат да не мърдат.  Двете деца започват да викат и се разплакват. На първия жалбоподател е разпоредено да легне на пода и са му поставени белезници. След това е изведен на улицата пред дома си и също е заставен на легне на тротоара , а полицаите насочват оръжията си срещу него. Половин час по-късно същата сцена е разиграна по искане на оператор, който е изпратен да заснеме задържането, като е направен и втори дубъл с повторение и на репликите на полицаите. След това жалбоподателят е въведен обратно в дома си и в негово присъствие е извършен обиск на дома и автомобила му. Иззети са редица вещи и документи.  В двата протокола за претърсване и изземване е посочен чл. 161, ал. 2 НПК като правно основание (т.е. без предварително разрешение на съдия като единствена възможност да се запазят доказателствата, свързани с престъпленията на първия жалбоподател). От дома и от автомобила на първия жалбоподател са иззети банкови документи, няколко мобилни телефона и два пистолета с муниции за тях. Протоколите за обиск са одобрени от съдия  същия ден в 17.00 часа.

След обиска той е отведен в полицейското управление, където е задържан първоначално за 24 часа

След като полицаите напускат дома им втората жалбоподателка отвежда децата при родителите си. Момчетата са стресирани и продължават да плачат. В продължение на два месеца след полицейската операция те са имали проблеми със съня и са се бояли да не се появят отново маскирани полицаи. Семейният лекар, който ги преглежда в деня на полицейската операция, констатира, че емоционално те са много стресирани, а по-малкото дете е получило нервен тик на очите. Това е установено и от детския психолог, който се среща с тях една седмица по-късно. Втората жалбоподателка твърди, че непосредствено след акцията тя изпитвала силно чувство на страх, гадене и й се налага да приема известно време транквиланти. Обезпокоена е и за психическото състояние на децата си, причинено от действията на полицията.

Късно вечерта, около  22.00 часа на първия жалбоподател е повдигнато обвинение за редица престъпления: по чл. 321, ал. 3, т. 2; по чл. 220, ал. 2 и чл. 20, ал. 4; чл. 282, ал. 2 и чл. 20, ал. 4; чл. 293, ал. 1 НК. По разпореждане на окръжната прокуратура той е задържан за 72 часа на осн. чл.  64, ал. 2 от НПК. На 3 април е направено искане от прокуратурата до окръжния съд за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.

Съдът потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража“ с мотива, че съществува риск жалбоподателят и другите обвиняеми да окажат натиск на свидетелите, да извършат други престъпления, както и да създадат документи с невярно съдържание. Апелативният съд оставя в сила наложената мярка, възприемайки изцяло мотивите на долната инстанция.

По повод втора подадена молба за промяна на мярката за неотклонение на 18 май 2010 г. окръжният съд я оставя без уважение с мотива, че съдът “остава на мнението, че е било извършено престъпление, както и че обвиняемият има касателство към него;на второ място е налице реална опасност от извършването на престъпление срещу правосъдието, ако той бъде освободен“. Определението е обжалвано пред Апелативния съд. Последният изменя мярката за неотклонение в парична гаранция.

През ноември 2013 г. част от повдигнатите обвинения са оттеглени от прокуратурата. Към ноември 2014 г. досъдебното производство  е все още висящо само по чл. 220 НК.

Полицейската операция „Медуза“ намира широк отзвук в пресата и в електронните медии, които показват отчасти или изцяло видеоматериала за задържането на първия жалбоподател. На 1 април 2010 г. местният вестник „Черно море“ отпечатва извадки от интервюто на министъра на вътрешните работи, в което той пояснява, че е заловена организирана престъпна група, участвала в обществени поръчки и сключила неизгодни за общинската транспортна фирма сделки за рециклирани автобуси. В своето изявление министърът посочва псевдонима, с който първият жалбоподател е известен в гр. Варна – „Данката“ и изтъква, че между него и другия обвиняем, задържан при операцията – председателя на общинския съвет Гуцанов, съществува тясна връзка, а извършеното от тях представлява престъпна схема, разработвана в продължение на години, при която са сключени три договора за над 2 млн евро.В следващите дни в редица национални вестници са публикувани статии, в които тази информацията за наличието на престъпна схема и нейните неблагоприятни последици, изразяващи се в сключването на неизгодни сделки, са широко коментирани.

Преценката на Съда

Съдът отхвърля и трите възражения на правителството по повод повдигнатото оплакване за  нарушение на чл. 3 – че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита; за това, че оплакването било преждевременно, защото производството срещу жалбоподателя все още не било приключило; както и че те нямали качеството на „жертви“, тъй като по отношение на тях не били приложени мерки, унижаващи човешкото им достойнство.

По повод оплакването за нарушение на чл. 3

Съдът достига до заключението, че полицейската операция в дома на жалбоподателите не е била планирана и изпълнена по начин, чрез който  да се гарантира, че използваните средства са строго необходими за постигане на  крайните цели, а именно – задържането на лице, заподозряно в извършване на престъпления и събирането на доказателства в наказателно разследване.(§85) Той достига до извода, че четиримата жалбоподатели са били подложени на психологически стрес, който е генерирал силни чувства на страх, мъка и безпомощност у  тях при вида на маскирани въоръжени мъже, които са нахлули в такъв ранен час в жилището им.Това  представлява унизително третиране в съответствие с член 3.

Доколкото в националното законодателство липсва ефективно вътрешноправно средство за защита за репариране на тези вреди, той установява и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3.

По повод оплакването за нарушаване презумпцията за невинност по чл. 6§2.

Във връзка с повдигнатото оплакване от първия жалбоподател, че е било нарушено правото му на справедлив процес чрез редица изказвания на   министъра на вътрешните работи, окръжния прокурор и съдията, произнесъл се по повод промяната на мярката му за неотклонение, които по същество са довели до накърняване на презумпцията за невиновност, съдът приема следното. Той обръща внимание, че публикуваното в местния вестник „Черно море“ интервю на министъра на вътрешните работи и по-специално фразата, „това, което те са направили, е схема, разработвана в продължение на няколко години“, отива далеч над обикновеното информиране на обществото за операцията, осъществена от полицията. При това  изказването е направено непосредствено след задържането на жалбоподателя и преди произнасянето на съда относно мярката му за неотклонение. Тя е могла да окаже много силно въздействие върху общественото мнение, чието внимание е било насочено поради голямата си публичност към този случай. „Съдът счита, че при тези обстоятелства и отчитайки позицията си на високопоставен представител на правителството, министърът на вътрешните работи е трябвало да вземе необходимите предпазни мерки, за да се избегне объркване за думите му относно тази операция“(§121) Заради тези изявления на министъра на вътрешните работи Европейският съд установява нарушение на чл. 6§2 от Конвенцията.

Съдът установява второ нарушение на презумпцията за невинност и по повод изложеното в мотивите на Варненския окръжен съд, с което е отказана  промяната на мярката за неотклонение в определението му от 18 май 2010 г. Той припомня тази част от мотивите, в която се посочва, че съдът е убеден, че Славов имал „касателство“ към извършеното престъпление. Според Европейския съд  използваният израз  декларира убеждението на съдията относно виновността на жалбоподателя преди да е налице решение по съществото на самото наказателно дело. Във връзка с това нарушение е налице особено мнение на един от съдиите.

По повод оплакването по чл. 8 във връзка с незаконно извършения обиск  

Съдът отбелязва, че правителството не е представило определение на национален съд,от което да е видно, че е извършен контрол за законността на  претърсването и изземване на вещи от дома на жалбоподателите и да са изложени мотиви относно необходимостта от тези процесуално-следствени действия. Вместо това върху самите протоколи формално е записано „одобрявам“. Не са представени доказателства и за съществуването на друго вътрешно средство, чрез което да се оспори и провери законността и необходимостта на извършения обиск.

Европейският съд посочва, че ефективният контрол в тези два аспекта е бил още повече необходим, тъй като не е било конкретизирано какъв е предметът на извършения обиск, какво точно следва да бъде търсено. В протокола за претърсване е отбелязано единствено, че  първият жалбоподател е поканен да предостави всеки един предмет и документ, свързан със следствено дело 128/10. Твърде общият характер на формулировката се потвърждава и от многобройните вещи, които са иззети и част от които нямат никаква връзка с повдигнатите срещу първия жалбоподател обвинения, като например изземването на огнестрелните оръжия. Съдът си задава и въпроса защо при започнало досъдебно производство пет месеца по-рано прокуратурата не е поискала разрешение от съда предварително за извършването на тези процесуално-следствени действия. Независимо, че обискът е бил извършен в присъствието на първия жалбоподател, Съдът намира, че липсата на предварително дадено разрешение от съд и неосъществения ефективен  контрол   a posteriori на практика не са били достатъчни, за да се осигурят процесуалните гаранции от злоупотреба с власт от страна на органите на досъдебното производство (§149)

Това му дава основание да достигне до извода, че националното законодателство не е предоставило на жалбоподателите достатъчно гаранции срещу  произвол както преди, така и след извършения обиск  и така са били лишениот защита на тяхното право на неприкосновеност на жилището, защото намесата не е била предвидена в закона по смисъла на чл. 8§2.

Жалбата е квалифицирана в ниво 2 по важност.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks