Правото да защитиш правата си и неговите ограничения. Рисковете пред свободата на изразяване

На вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет

На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête n^o 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.

Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.

Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права.

Фактите

Жалбоподателят спечелва гражданско дело срещу земеделска кооперация за сумата от 1 232 лева, снабдява се с изпълнителен лист и по негово искане е образувано изпълнително дело от държавен съдебен изпълнител при РС гр. Мездра. Като способ за събиране на вземането е посочено наред с другото и изнасяне на публична продан на 10 тона жито, един трактор и машина за товаране, които са принадлежали на длъжника. С протокол от 27 май 2004 г. съдебният изпълнител отказва да уважи тези искания, посочвайки, че машините са продадени на друго юридическо лице, а запорираните 10 тона пшеница не са открити в складовете на длъжника. На 18 юни 2004 г. жалбоподателят депозира в канцеларията на съдебния изпълнител писмо, адресирано до него, в което посочва, че с бездействията си последният е нарушил редица разпоредби на ГПК и е показал, че стои над закона и за него изпълнителният лист няма никаква стойност.

Това писмо дава основание на съдебния изпълнител да инициира частно наказателно производство за клевета. С присъда от юни 2005 г. районният съд във Враца (където делото е изпратено по подсъдност след като съдиите в Мездра си правят отвод) признава жалбоподателя за виновен за клевета на длъжностно лице, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административна санкция – глоба в размер на 500 лв на основание чл. 78а НК, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди 1 500 лв и разноски по делото 300 лв. Съдът приема, че жалбоподателят умишлено е накърнил репутацията на съдебния изпълнител  публично, тъй като писмото е било прочетено от секретарката и включено в изпълнителното дело, до което имат достъп освен страните, но и експертите и длъжностните лица, които извършват проверки. Решението е оставено в сила от окръжния съд. След влизането му в сила срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело и макар че пенсията му е 269 лв, от нея са му удържани суми, за да заплати задълженията си. Към 2008 г. той успява да погаси 2447 лв. от дълга си.

Оплакването

Жалбоподателят повдига оплакване за нарушаване на правото му на свобода на изразяване, защитено от чл. 10 на Конвенцията.

Преценката на Съда

Анализът на Съда се основава на критерия на пропорционалността – дали наложената на жалбоподателя санкция е била необходима в едно демократично общество и дали тя съответства на характера на неговата простъпка. Той констатира, че писмото, заради което е осъден, е депозирано в канцеларията на съдебния изпълнител. В него са се съдържали  критики към работата на това длъжностно лице, но е нямало нападки от личен характер. Доколкото това писмо не е било адресирано до висшестоящи в йерархията органи, нито до други държавни институции, в чиито правомощия влиза получаването и проверката на такива жалби срещу изпълнението на съдебни актове, той намира за подходящо да го разгледа в светлината на своята практика, която е утвърдена по делата  Zakharov c. Russie, n^o 14881/03, § 23, 5 octobre 2006 ; Kazakov c. Russie, n^o 1758/02, § 26, 18 décembre 2008 ; Bezymyannyy c. Russie, n^o 10941/03, § 41, 8 avril 2010 ; Siryk c. Ukraine, n^o 6428/07, § 42, 31 mars 2011 ; Marinova et autres c. Bulgarie, n^os 33502/07, 30599/10, 8241/11 et 61863/11, §§ 86-90, 12 juillet 2016).С други думи, той извършва преценката си  от гледна точка на защитата на правото на жалбоподателя да се оплаче от неправомерни действия на един държавен служител. Макар и в писмото да са се съдържали редица недоказани фактологични твърдения, Съдът отбелязва, че те са били израз на безсилието на жалбоподателя при сблъскването му с трудностите по изпълнението на съдебното решение, което е било в негова полза. Същевременно според преценката на ЕСПЧ злепоставянето на  доброто име на съдебния изпълнител е било с   много ограничен ефект, защото писмото е било прочетено само от двама души. Наред с това Европейският съд отбелязва, че  в контекста на другите релевантни обстоятелства, общата сума на наложената санкция и присъденото обезщетение за неимуществени вреди изглеждат непропорционални от гледна точка на уязвимото социално положение на жалбоподателя, който е бил пенсионер и е имал много ниски доходи, поради което е трябвало в продъложение на месеци да изплаща дължимите суми. Те са се оказали по-високи от размера на вземането, което той се е опитвал да получи с посредничеството на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство.

На жалбоподателя е присъдено обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на нарушеното му право на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията.

Коментар

Настоящият случай не е първи, в който длъжностни лица, злоупотребили със служебното си положение, черпят права от него и се разправят с граждани, дръзнали да се оплачат от тях, използвайки „оръжие“, което добре познават.

Не е ясно дали този съдебен изпълнител все още работи в гр. Мездра, както и дали съдиите, разгледали частното наказателно производство, вече не са израснали високо в йерархията, но имената им са известни. Може би е време все пак те да понесат своята отговорност (поне морална).

В най-лошия случай не е зле това решение да бъде обсъдено на събрания на съдиите в отделните съдилища и ако се нуждаят, да изслушат и някоя лекция за свободата на изразяване и нейните допустими ограничения, както и как се разбира понятието „пропорционалност“ , но в европейски контекст.