Начало > Европейски съд по правата на човека, Новини > Правото на справедлив процес да стане конституционно право

Правото на справедлив процес да стане конституционно право

ZdravkaНа приключилия преди дни Втори форум за правосъдие и права на човека, организиран от Националния институт за правосъдие, един от основните доклади бе изнесен от доскорошния съдия в Европейския съд по правата на човека, г-жа Здравка Калайджиева. Той бе посветен на тенденциите и развитието на практиката на Европейския съд и предизвикателствата, пред които е изправена тази международна институция . Наред с това бяха изведени и някои акценти от най-новите решения по дела срещу България.

Г-жа Калайджиева отбеляза, че форумът се провежда във време, когато се обсъжда реформата в съдебната система и самото полагане на тази цел индикира по-висока активност в областта на правата на човека, което се забелязва и по подхода на Правителството към повторяемите случаи. Тя припомни, че решенията на ЕСПЧ са задължителни по силата на чл. 5 от Конституцията. „Не е допустимо съдилищата да налагат по-рестриктивни мерки от националния закон и по-широката европейска рамка, в която българската съдебна система оперира. Понякога въпросът е свързан и с това – дали и до каква степен  националният закон съответства на международните стандарти.“ Тя е на мнение, че националните съдилища познават Конвенцията, но според тяхното разбиране за законност ЕКПЧ може да е и да не е приложимо право, макар че чл. 1 от нея е насочен точно към това – да дава гаранция за изпълнение на стандартите.

Г-жа Калайджиева информира аудиторията, че между 900 и 1000 оплаквания /жалби/ постъпват годишно срещу България. През периода 2008 – 2015 г. са приключили около 9 000 жалби срещу страната ни, което в немалка степен се дължи и на приноса на  деветимата командировани български съдии в регистратурата на съда. Тя изказа становище, че би било препоръчително те да продължат да действат като референтни точки вътре в страната и да предават опита си на колегите.

Към настоящия момент остават около 700 жалби, които предстои да бъдат разгледани от 7-членен състав по допустимост и по същество. Проблемът с разумния срок след неговото законодателно разрешение (с изменението на Закона за съдебната власт и ЗОДОВ – бел. моя – Св.М.) доведе до елиминирането му ( след септември 2013 г. такива оплаквания се обявяват за недопустими, тъй като Съдът намира, че създаденият механизъм на национално ниво е ефективно вътрешноправно средство за защита – бел. моя – Св.М.).

Г-жа Калайджиева изрази мнение, че при предстоящите промени в Конституцията би било добре да се впише и правото на гражданите на справедлив процес.

Тя посочи, че се е променила и самата политика на Съда по отношение на реда на разглеждане на жалбите – не по реда на постъпването им, а по приоритет и значимост на поставяните проблеми.

В следващото изложение тя направи обзор на решенията на ЕСПЧ срещу България  през последната година от гледна точка на проблемите, предизвикани от трите власти.

Една основна група са реституционните дела по ЗСПЗЗ. Тук съществуват няколко самостоятелни проблема – мудност, неизпълнение на съдебните решения на националните съдилища, бездействие при определянето на реда на обезщетението. Има няколко постановени решения с мерки по чл. 46 от Конвенцията по повод различните хипотези на забава – както относно вида, така и относно размера на обезщетението. Мудността на процедурата и „приносът“ за установените нарушения е преди всичко на законодателя, който въведе сложен процес на реституция – от една страна, както и на изпълнителната власт – от друга. (при не/изпълнението на влезли в сила решения) в делото Мутишев са били дадени и указания за предвиждане на обезщетение за забава при реституцията.Друг проблем все със земеделската реституция , бе по по случаите, подобни на Кехая, но там с едно ТР на ВКС изрично са били изяснени тези въпроси.

Друг проблем, идентифициран по българските наказателни дела от последната година – като по Петков и Порфиров – арест без да бъде мотивиран с конкретно обвинение или основателно подозрение, а след 24 часа лицата се освобождават. Според националните съдилища подобно задържане за 24 часа е законосъобразно.

Според г-жа Калайджиева проблемът с използването на СРС, макар и обсъждан многократно, но не е анализиран от гледна точка на съображенията, изложени от Съда в делото Асоциация за европейска интеграция и Екимджиев.

Проблемите, идентифицирани по делото Бисер Костов – когато органите на прокуратурата отказват да изпълнят задължителните указания на националния съд, който шест или седем пъти отменя постановлението за прекратяване на досъдебното производство, но липсва всякаква отчетност и отговорност на органите на досъдебно производство.

Друг аспект относно ефективността на разследването е подмяната на самия предмет на разследване. Например, в делото на Ленев българският съд установява наличието на изтезание, обаче не се провежда разследване за самия акт на изтезание. По делото Ангел Димитров (Чората) остава висящ въпросът дали нанесените му удари са били смъртоносни или не и защо не са разследвани, при Чакъра – също – разследват се различни неща по предмет и обхват. Така е и по делото S.Z. c. Bulgarie(жалба no 29263/12), 3 март 2015 (за момичето, което е било отвлечено и изнасилено) – националните власти въобще не са обърнали внимание и не са разследвали изнесеното от нея, че е имало група за трафик и че в нея е участвал и полицай.

По повод задълженията на съдилищата с оглед спазването стандартите на Европейската конвенция по правата на човека г-жа Калайджиева посочи, че нарушенията по чл. 6 много често са свързани с обхвата на съдебния контрол и достъпа до съд. В тази връзка тя посочи, че във връзка с правото на защита при заповеди за експулсиране от първото решение по Ал Нашиф и досега се наблюдава противоречива практика, а решенията са вече около 15.

Друг акцент в презентацията на г-жа Калайджиева бе свързан с правата на затворниците. Тя подчерта, че „правата на човека не спират пред оградата на затвора“ и даде пример с делото на Вельо Велев  (жалба no.16032б07, 27 май 2014 – отказът на администрацията на затвора  да бъде включен в обучението в училище въпреки наличието на възможност и без всякаква обосновка).

Бе направен обзор и по повод еволюцията на Съда относно разбирането му за доживотния затвор – от Кафкарис до Винтер по повод постановеното решение Харакчиев и Толумов, визиращо съвместимостта на наказанието „доживотен затвор“ с чл. 3 от Европейската конвенция. Наред с това г-жа Калайджиева обърна внимание и на постановеното „пилотно“ решение във връзка с твърде притеснителните структурни проблеми, които съществуват във връзка с условията в затворите в светлината на делото Нешков и оценката на съдебната практика на националните съдилища по ЗОДОВ по искове на затворници.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks