Начало > Европейски съд по правата на човека > Практическо ръководство за допустимост на жалбите пред Европейския съд

Практическо ръководство за допустимост на жалбите пред Европейския съд

ПУБЛИКУВАНО РЪКОВОДСТВО ЗА АДВОКАТИ  С ЦЕЛ ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СЪДА ОТ ЯВНО НЕДОПУСТИМИ ЖАЛБИ

Европейският съд по правата на човека публикува през декември на своята интенет-страница практическо ръководство относно критериите за допустимост на жалбите, предназначен преди всичко за практикуващите юристи. Така Съдът разчита да успее да  ограничи донякъде вълната от явно недопустими жалби. Към август 2010 г. пред Съда са били висящи повече от 130 000 случая, но около 95% от тях са обявявани за недопустими, тъй като  не отговарят на критериите за допустимост, определени в Европейската конвенция за правата на човека. Самата  обработка на такова огромно кличество жалби обаче води до загуба на твърде много време, докато се стигне до извода, че са явно недопустими.  Така на практика се забавя разглеждането на останалите жалби, които повдигат сериозни проблеми.

Това ръководство е подготвено от изследователския отдел на Съда в изпълнение на т. С-6 от подписаната Декларация  по време на конференцията в Интерлакен – Швейцария, на 18 и 19-ти Февруари, 2010 год.  с участието на министри на 47 страни-членки на Съвета на Европа. Тази специална конференция бе организирана за намиране на начини да се помогне на Съда да се справи с непрекъснато повишаващия се брой на регистрираните пред него жалби.Ръководството е достъпно на Интернет страницата на Съда на френски и английски, но предстои да бъде преведено и на рускти и турски език.

Идеята е да се предостави на разположение на потенциалните жалбоподатели обективна и пълна информация относно процедурата за подаване на жалби и критериите за допустимостта им. Както се посочва в увода към ръководството, то цели не само да ограничи до известна степен депозирането на жалби, които нямат никакъв шанс да бъдат разгледани по същество, но и да даде възможност за останалите жалби, повдигащи сериозни въпроси, да бъдат подготвени по начин, че да издържат теста за допустимост .

В  ръководството се  съдържа подробна информация за критериите за допустимост на Съда. То  има за цел да помогне на адвокатите предварително да определят дали оплакванията на клиента им са лишени от всякакъв шанс за успех и  да се въздържат да сезират  Съда, когато преценката им е отрицателна. Ръководството е изготвено, за да  позволи едно по-задълбочено проучване на практиката на Съда с оглед изработените от него  критерии за допустимост. То се състои от   три раздела и е с обем от 114 страници.

В уводната част са дадени пояснения относно индивидуалната жалба (кой има право на такава, предмет, представителство, свободата на сезиране на Съда,  забраната на държавата да оказва натиск върху едно лице по повод депозирането на такава) и качеството „жертва” по смисъла на  Конвенцията (понятието пряка и непряка жертва, смърт на жертвата, загубване качеството на жертва).

В раздел първи се анализират въпросите относно недопустимостта, дължаща се на процедурата – неизчерпване на вътрешно-правите средства за защита, на неспазването на шестмесечния срок, депозирането на жалба след сезиране на друга международна инстанция, злоупотреба с правото на жалба и пр. Анализирани са и специфични случаи, които водят до отклоняване от правилата.

Раздел втори е посветен на проблемите относно недопустимостта, произтичаща от самата компетентност на съда – това са въпросите, анализирани с оглед  критериите ratione personae, ratione loci, ratione temporis и  ratione materiaе. Специално бих желала да обърна внимание на анализа с оглед предметната компетентност на Съда. В тази част по необходимост е дадено тълкуване на отделните текстове, посветени на: чл. 6 – правото на справедлив процес в неговия граждански и наказателен аспект и връзката му с отделните протоколи; чл. 8 – приложното му поле, изясняване на понятията „личен живот”, „семеен живот”, „жилище”, „кореспонденция”; чл. 1 на Протокол 1 – понятието „собственост”, защитени притежания, вземания, спестявания, реституция на собственост, бъдещи доходи, клиентелата, лицензи за упражняване на търговска дейност, интелектуална собственост, акции  и пр.

В последния раздел са разгледани въпросите относно недопустимостта, дължаща се на самите оплаквания по съществото на жалбата – сезиране на Съда като „четвърта инстанция”, липса на нарушение на принципа на пропорционалност, липса на произвол при вътрешните процедури, неконкретизирани или недоказани оплаквания и пр.

Най-ценното лично за мен в това ръководство е, че всяко тълкуване на текст от Конвенцията е илюстрирано с много богата   практика на съда, включваща над 500 решения по допустимост и основателност  – както по-стари и основополагащи, така и съвсем актуални – от последните няколко години, включително и от  2010 г. При това те са под формата на линкове и могат  директно да се отварят, което е допълнително удобство и улеснение при запознаването с конкретен аспект, илюстриран чрез посоченото решение.

Според мен този „гид” е своеобразен „Коментар” на отделни текстове на Конвенцията и на Правилата на Съда, основаващ се на богатата юриспруденция на институциите в Страсбург, който изключително много ще улесни както юристите, работещи в областта на правата на човека, така и тези, които биха желали да специализират и задълбочат познанията си в тази област. Той е ценно помагало дори и за провеждане на обучения и семинари със студенти, магистрати и адвокати, поради което аз лично горещо препоръчвам неговото ползване.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks