КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЖАЛБА ДО СЪДА
/за т.н. „първо писмо“/
Тези, които са разглеждали специалния вид пълномощно, който фигурира на сайта на Европейския съд, вероятно са обърнали внимание, че в него има една рубрика “Дата на първото писмо” и сигурно са се питали какво има предвид съдът и какво следва да се напише на това място.
Първото писмо обикновено предшества истинската жалба във вида, в който тя трябва да бъде попълнена. Изпраща се най-вече тогава, когато до изтичането на крайния срок остават броени часове или дни, а за подготовката на жалбата време няма. За да се “спре” т.н. 6-месечен преклузивен срок, понякога се налага да бъде изпратен някакъв по-малък по обем материал, в който да се изрази по-скоро намерението на лицето да подаде жалба. Това е т.н. “първо писмо”. В отговор в рамките на 1-2 месеца Съдът изпраща формуляр на жалба и писмо, в което уведомява потенциалния жалбоподател, че следва да се запознае с изпратените му инструкции и да прецени дали неговите оплаквания отговарят на изискванията. В него се определя краен срок, в който попълненият формуляр на жалбата следва да бъде изпратен (брои се деня на изпращане, а не на получаване на плика). Към писмото са прикрепени специални бар-кодове, на които е обозначен номерът, под който е заведена потенциалната жалба, чието предназначение е да бъдат прикрепвани в бъдещата кореспонденция със Съда.
Как трябва да изглежда тази предварителна жалба? В Правилата на Съда няма никакви инструкции по този въпрос. Няма някакви специални писани правила, което означава, че няма и специфични изисквания и реквизити. Това пък дава по-голяма свобода на представяне на казуса без риск лицето да бъде санкционирано. В изложението по-долу ще споделя единствено моята практика, тъй като често прибягвам до подготвянето на такива жалби без да претендирам, че тя е единствената и най-добрата.
Според мен това първо писмо в общи линии следва да има вид на резюме към основната жалба (което след конференцията в Брайтън от април 2012 г. вече е абсолютно задължително, ако тя надхвърля 10 страници без заглавната). Понякога правя нещо като кратък увод, в който пояснявам кой е жалбоподателят – напр. търговско дружество с еди какъв си предмет на дейност или лице, което е лишено от свобода и в момента изтърпява наказание еди къде си, или лица, които са наследници на лицето Х., собственик на имот и т.н.
В първата част излагам последователно най-важните факти (горе-долу в обема на една искова молба). Обикновено ги номерирам в хронологична последователност – 1,2,3 и т.н. Прилагам минимум доказателства – 5-6 копия от документи, сред които обезателно последното съдебно решение (ако са твърде много, наред с него и още 1-2, но не всичките). Обикновено като разказвам случая, дадено твърдение подкрепям със съответния документ, на който се позовавам под линия. На този етап няма нужда от експертизи, скици, съдебни протоколи, писмени бележки и жалби. Всички допълнителни документи по ваша преценка можете да приложите в зависимост от характера на оплакването, когато подготвяте основната жалба. Избягвам да правя коментар в тази част, само разказвам какво се е случило последователно в хронологичен порядък, но кратко. Поставям и някакво заглавие с блокшрифт, например “Фактите по случая”.
Във втората част , която озаглавявам “Оплаквания”, обосновавам оплакванията си относно това какви нарушения на конкретни права са допуснати според мен. Обикновено изложението е от половин страничка за всяко отделно нарушение, но винаги посочвам аргументи, а не изброявам текстовете на Конвенцията.. На този етап е достатъчно да се изтъкнат само основните аргументи.Маже да се напише и какво жалбоподателят очаква от Съда, макар че на този етап това не е необходимо. Тази част в никакъв случай не прилича на петитума на исковата молба и обикновено е най-важната, когато се подготвя вече самата жалба. Именно поради това и познатата ни структура и съдържание на исковата молба коренно се различава от жалбата, която е по-скоро компилация между нея и писмени бележки.
Накрая, като последна част на моята предварителна жалба, озаглавена “По изискванията за допустимостта на жалбата”, излагам в две изречения становището си, че жалбата е допустима, съгласно чл. 35 от Конвенцията, защото изложените оплаквания са за нарушения, попадащи в предметния обхват на Конвенцията (т.н. ratione materiae) и са направени преди изтичането на 6-месечния срок (т.н. ratione temporis), в случай че не става въпрос за т.н. “продължаващо нарушение”. Наред с това, след измененията на Конвенцията и влизането в сила на Протокол 14 от 1 юни 2010 г. се налага да се изтъкват аргументи и във връзка с третото условие за допустимост – жалбата да не е малозначителна или самия интерес, който е засегнат, да няма такъв характер. Този критерий е най-неясен и затова тепърва по него ще се създава практика.
Първото решение, в което Съдът се позова на него, е по едно румънско дело, в което основният довод е свързан с това, че самият имуществен интерес бил твърде незначителен (90 евро)и не било доказано претендираното неизпълнение на задълженията от страна на една агенция за автобусни превози, с която жалбоподателят е пътувал от Букурещ до Мадрид ( Adrian Mihai Ionescu c. Roumanie -requête no 36659/04, решение от 28.06.2010 г.) Съдебния процес, започнат от жалбоподателя пред местните съдилища, приключил неуспешно и искът му бил отхвърлен, поради което той сезирал Европейския съд с оплакване за допуснато нарушение на чл. 6.1. Тук Съдът приема, че в приключилото съдебно производство не са били нарушени процедурните права на жалбоподателя, на страните е било предоставено правото да представят своите доказателства. Наред с това, претендираният интерес (оценен от самия жалбоподател на 90 евро)е твърде незначителен с оглед имущественото състояние на жалбоподателя. Решението е взето с мнозинство, но все още до него няма достъп на сайта на Съда, поради което не могат да бъдат установени както мотивите за постановяването му, така и особените мнения, които очевидно са налице.
И така, ако се върнем на нашата предварителна жалба и на рубриката в пълномощното, възможна е ситуацията, при която предварителната жалба е написана от самия потенциален жалбоподател. Но като получи писмото от Съда, придружено с формуляра на жалбата, да установи, че не е способен да се справи сам и да реши да се обърне към адвокат. Тогава в пълномощното, което следва да бъде попълнено, в рубриката „дата на първото писмо“ следва да се посочи датата, на която жалбоподателят е сезирал Европейския съд (тя фигурира в получения отговор на Съда).
Понякога аз предпочитам да подготвя тази предварителна жалба не от мое име, а от името на самите жалбоподатели (ако не съм съвсем сигурна доколко бих искала да се ангажирам с нея). Има случаи, когато самите те междувременно се отказват и не се стига въобще до друго по-нататъшно действие. Всичко е въпрос на преценка и аз действам според обстоятелствата.
Задължително ли е предварителната жалба да предшества основната? Не, разбира се, но практиката показва, че когато е изпратено „първо писмо“, след това основната жалба бива регистрирана по-бързо, отколкото ако се изпрати направо попълнения формуляр.
Предварителната жалба може да бъде придружена с писмо, а може направо на първата й страница да бъде посочен адресатът. Когато имам пълномощно, предпочитам първия вариант – с придружително писмо, към което прилагам „Предварителна жалба“.
