ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

                        Уважаеми колеги, предлагам Ви още един тест с примерни въпроси, част от които в подобен вариант ще бъдат включени в изпитния тест. Отговорите ще намерите в монографията на Росен Ташев.           

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ  ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

 

1. При специализираните правила за предпочитание определящото правило е за предпочитане на смисъла, получен с помощта на средствата:

а) intra legem

б) extra legem

 

2. Ранжирайте (подредете) долуизбраените начини на тълкуване според степента на предпочитание от 1 до 5 (1 означава най-голяма степен на предпочитание, а 5 – най-малка):

а) логически начин на тълкуване…

б) исторически ……..

в) системен…….

г) функционален………

д) езиков……….

 

3. Сред правилата “в рамките на закона” се отдава предпочитание на (само 1 отговор) :

а) логическия начин на тълкуване;

б) на системния начин на тълкуване;

в) на езиковия начин

 

4. Обяснете правилото expressio unius еxclusio alteris…………………………………………

……………………………………………………………………………………………………………………….

5. Чл. 31(1) от НК гласи: ”Наказателноотговорно е пълнолетно лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си”

Чл. 33 (1)”Не е наказателноотговорно лицето, когато действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си

Кога ще приемем, че едно лице е вменяемо и кой аргумент за тълкуване ще използваме?……………………………………………………………………………………………………….

 

6. Съгласно чл. 11 (2), предл. 1 от НК, “Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди…”. Кога ще приемем, че деецът не е действал виновно и кой аргумент ще използваме в своя полза?……………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………

 

7. Кое правило се използва при договорите, за да могат те да имат действие?……………………………………………………………………………………………………………………..

 

8. Правилото contra proferentem  дава предимство на това тълкуване, което е:

а) в полза на страната, предложила текста;

б) срещу страната, предложила текста.

 

9. Посочете за всеки един от долуизброените примери кое от езиковите правила е използвано:

а) Злепоставянето е престъпление по чл. 136(1) НК, в който е дадена легалната му дефиниция: Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота и здравето на трудещите се, се наказва…”…………………………………………………….

б) “недействителна сделка”, “свързани лица”, “състав на престъпление” .

 

10. Когато в самия нормативен акт е дадено определение на дадено правно понятие, тези определения се наричат:

а) реални

б) номинални

 

11. Посочете към  кой от гореизброените типове принадлежи определението на “неистински документ”, дадено в чл. 93, т. 6 от НК, който гласи: “Неистински доикумент е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило”:

а) към реалния тип определения

б) към номиналния тип определения.

 

            12. Посочете в кой от долуизброените примери е приложено правилото “ejusdem generis”:

            Кодекс на труда

            § 1. По смисъла на този кодекс:

а)“Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание(предприетие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение”

б)”Синдикално ръководство” е председателят и секретарят на съответната синдикална организация”.

 

13. При тълкуването на правните норми се прилагат:

а) само правилата на естествения език;

б) само юридическите синтетични правила;

в) заедно а) и б)

 

14. Какви средства (езикови, граматически) използва законодателят, за да покаже, че текстът следва да се тълкува разширително?

…………………………………………………………………………………………………………………..

15. Как следва да бъде тълкуван  текстът на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”- дали е налице хипотеза, при която следва да се приложи:

а) разширително тълкуване или

б) стеснително тълкуване

 

16. Чл. 290, ал. 1 НК гласи: “Който пред съд или друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва…”. Какво е значението в тази норма на съюза “или”:

а) показва кумулативност на юридическите факти или правните последици

б) показва алтернативност на юридическите факти или правните последици.

 

17. Разликата между аргумента “а pari”   и “analogia legis”  се състои в това, че (два верни отговора):

а) при аргумента “а pari” се създава изцяло нова норма, за да бъде запълнена съществуващата празнота;

б) при аргумента “а pari” неясните елементи от правната норма се изясняват с помощта на ясни елементи от аналогични норми;

в) при “analogia legis”  се създава изцяло нова норма, за да бъде запълнена съществуващата празнота;

г) при  “analogia legis” неясните елементи от правната норма се изясняват с помощта на ясни елементи от аналогични норми;

 

18. Тълкуването се отнася само до(повече от един отговор):

а) всички правин разпоредби

б) до неясните правни разпоредби;

в) спорните правни актове;

г) неясните правни норми;

г) валидните юридически актове.

 

            19. Тълкуването е (повече от един отговор):

а)изясняване на действителния смисъл на юридическите актове;

б) идентично с т.н. “критика на закона”;

в) идентично с интерпретацията;

г) изясняване действителната воля на законодателя
           

20. Като интерпретирате легалните дефиниции на понятията, посочени  в  цитираните по-долу текстове, посочете кои  са категориите и кои са техните подрпазделения, като ги групирате в “категориални дървета”:

умишлено деяние; довършен опит, невиновно деяние, търговско дружество, опит, виновно деяние, търговец, недовършен опит, непредпазливо деяние, едноличен търговец,  деяние.

Търговски закон

Чл. 1 (1)”Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните (търговски) сделки…”

Чл. 56. “Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице…”

Чл. 63 (1) “Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговска сделка с общи средства”

Наказателен кодекс

Чл. 11(1) “Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати”

чл. 18(1) “Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.”

 

 Фиг.1                                   Фиг.2                                      Фиг.3

 21. Ако знаете, че правната норма, уреждаща „спогодбата” в гражданския процесе се намира в част втора на   ГПК, глава ХVІІ, раздел ІІ, а глава ХVІІІ регламентира решаването на делата, чрез какъв вид интерпретация ще стигнете до извода, че съдът не може да одобри спогодба, постигната между страните след постановяване на решението:

а) логическа интерпретация;

б) юридическа интерпретация;

в) систематична интерпретация.

 

22. Кой аргумент се изразява в правилото: не е допустима интерпретация, която би направила нормата излишна.