за студентите от БСУ, за подготовка по предмета „Юридическо мислене“
1.Кои от методите на тълкуване използва КС в мотивите си към следното решение:
Следователно текстовете на чл. 117 – 133 от Конституцията и идеите, вложени в глава шеста „Съдебна власт“, ще започнат да действат изцяло след приемане на устройствените закони, предвидени изрично в § 4 от Конституцията (засега е приет само Законът за Висшия съдебен съвет
2.Кой метод на тълкуване използва КС в следния случай: В преамбюла на Конституцията равенството е прокламирано като общочовешка ценност наред със свободата, мира, хуманизма, справедливостта и търпимостта
3.КС е бил сезиран да даде отговор на въпроса дали равенството на всички граждани пред закона означава равенство и пред всички нормативни актове. Той достига до извода, че:
Не е възможно гражданите да са равни пред закона, а да не са равни пред подзаконовите актове.
Как е изтълкувал нормата съдът с оглед обема и какъв начин на тълкуване е използвал?
4.В същото решение Съдът посочва: „Въпреки късното приобщаване на България към европейския конституционализъм още в Търновската конституция от 1879 г. е прогласен принципът за равенство на всички граждани пред закона. „Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.“ – гласи чл. 57. Изразен е впрочем същностен принцип на правото въобще, който е утвърден и в чл. 6, ал. 2.
Поначало привилегиите са нарушения на принципа на равноправието. Етимологически привилегия идва от privus legis, т. е. извън правото. Затова в една правова държава те трябва да се смятат предварително изключени.
Какви методи на тълкуване използва съдът в тази част на решението?
5. В едно съдебно решение се претендират неимуществени вреди от страна на търговец и по този повод съдът в мотивите си изтъква следното: „ не споделя становището, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи само на физически лица. Подобно становище изхожда от стесненото разбиране, че неимуществените вреди се свеждат само до претърпяване на болки и страдания. Увреждането на доброто име на юридическото лице също би могло трайно или еднократно да увреди неговите търговски интереси или осъществяването на идеалните му цели.”
Как съдът тълкува обема на понятието „неимуществени вреди”; към каква категория принадлежи посоченият израз с оглед неговата семантика.
6. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По конкретното дело са били представени писма, които според съда не разкриват по никакъв начин с оглед съдържанието си, че е отправена покана. Те „ по-точно представляват една справка за разхода на горивото и за разпределението между всички страни по споразумението от 20.10.1999 г. В тях дори не е посочена дължимата сума от въззиваемия, представляваща стойността на горивото, използвано за отопление на сградата, ползвана от въззиваемия, нито е посочен срок, до който да стане изплащане на задължението.
Законът не предписва особена форма за поканата. Но от нейното съдържание трябва да става ясно, че се иска изпълнение на конкретна по вид и размер дължима престация. Обоснован е изводът на въззивния съд, че …анализ на употребените в писма № 391 от 20.10.1999 г. и № 17 от 26.01.2001 г. изрази и термини не разкрива покана за изпълнение на определена по стойност дължима парична престация, а е информация за количеството на разходваното гориво за сметка на ответника и изявление за разчитане от страна на ищеца на „коректни взаимоотношения“ и надлежно „обезпечаване на задълженията“ от страна на ответника.”
Какви начини на тълкуване е използвал съдът, за да достигне до определен правен извод?
7.В едно свое тълкувателно решение ВКС стига до следния извод:” С това опрощаване фактически за придобиване правото на собственост върху предоставените за оземляване земи за членовете на ТКЗС, е отпаднало изискването за заплащане на „дължимите вноски“. Законодателят е употребил този израз като в Указа за опрощаване, така и в чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ. След като не е посочено за кои неизплатени вноски е отпаднало задължението, следва да се приеме, че правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС, се възстановява, дори ако те не са изплатили нито една дължима вноска. Това произтича и от употребата на членуваната форма „дължимите“.
Кой от езиковите начини на тълкуване е приложен в настоящия случай?
8. Какви начини на тълкуване са използвани в следното решение на КС : . „Първоначалната редакция на чл. 48а и 52а е създадена като допълнение към действащия КСО в заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. (ДВ, бр. 112 от 2003 г.). В мотивите е посочено, че изискването за минимум осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане, както и за гледане на малко дете принципно привежда тяхната уредба в синхрон с обезщетенията в общественото осигуряване (Стенографски дневници, 39. НС, кн. 104, стр. 216) ; при дискусиите в пленарната зала се излагат и съображения за преодоляване на зачестили спекулации в практиката.
Сега действащата и оспорена редакция на чл. 48а и 52а КСО е приета също със заключителните разпоредби на друг закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗИД ЗСПД, ДВ, бр. 69 от 2004 г.).”
9.: „..в искането се прави заключението, че след като в Конституцията няма никакви изрични изисквания за този отпуск „… според Конституцията обезщетение за бременност и раждане и гледане на малко дете следва да се плаща дори и майката да има един ден трудов стаж“.(Как депутатите, сезирали Конституционния съд, тълкуват горепосочения текст?)
Това заключение не може да бъде споделено от съда. От самия факт, че чл. 47, ал. 2 не казва нищо повече за платения отпуск преди и след раждане, могат да се правят и други заключения – например, че след като Конституцията не го казва, значи че не е нужно лицето да е в трудово правоотношение или че отпускът няма срок.
Ако се следва докрай аргументацията на искането, ще се стигне до извода, че особената закрила по чл. 47, ал. 2 от Конституцията се полага само на работещата жена майка” Какъв аргумент използва КС в последното изречение на този абзац от решението си.
10. Установете използваните начини на тълкуване в следното решение: От редакцията на алинеята и по-конкретно – от израза „на негово място“ следва, че новоизбраният (респ. новоназначеният) съдия само замества починалия съдия. Той няма свой 9-годишен мандат по смисъла на чл. 147, ал. 2 от Конституцията , а се избира (назначава) в рамките на мандата на починалия съдия, т. е. само за да довърши неговия мандат. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията, съгласно която съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота.
… Ако би се приело, че заместникът, избран (назначен) при условията на чл. 148, ал. 3 от Конституцията е на мястото на съдия, напуснал поради предсрочно прекратен мандат (напр. поради смърт), има пълен 9-годишен мандат, то предвиденото обновяване на всеки три години по четирима съдии от всяка квота не би могло да се осъществи. Ще бъде нарушен един от основните и водещи принципи за конституирането на Конституционния съд – квотният принцип…
Въпросът е аналогично разрешен при предсрочно прекратяване на мандата на народен представител, на президента и на членовете на Висшия съдебен съвет (ВВС). И в тези случаи заместниците довършват мандата на напусналите лица.В тази насока относно членовете на ВВС има и решение на Конституционния съд по к. д. № 10 от 1999 г. (ДВ, бр. 95 от 1999 г.).”
11. КС е сезиран с искането за задължително тълкуване на чл. 47, ал. 2 от Конституцията относно „правото за безплатна акушерска помощ”
… Конституционният законодател е намерил за уместно да употреби понятието „акушерска помощ“, а не „медицинска помощ“, защото акушерската помощ е медицинска помощ, която се оказва на жената само по време на бременността, раждането и следродовия период. Тя обаче обхваща не само профилактика, израждане и лечение, свързани пряко с бременността, раждането и периода след него, но и всички съпътстващи през този репродуктивен период на жената усложнения в здравословното й състояние, включително и такива, които нямат връзка с него. Безплатната акушерска помощ включва и спонтанните аборти, както и абортите по медицински показания, абортите на ученички, студентки и непълнолетни, а също така и при бременност от изнасилване. Абортите по желание, извън посочените случаи и лица, не могат да бъдат предмет на безплатна акушерска помощ и не се засягат от разпоредбите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Това разбиране едва ли може да бъде оспорвано, като се изхожда от целта на тази конституционна разпоредба – създаване на благоприятни условия за превъзмогване на демографския срив в страната.”Какви начини на тълкуване са приложени в конкретния текст и как е изтълкуван обемът на разпоредбата на чл. 47, ал.2.
12. Какво тълкуване дава КС в следния текст: „в чл. 18, ал. 4 от Конституцията са изброени изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата със закон може да установи монопол“
В същото решение съдът изтъква: „Под монопол се разбира изключителното право на дадено лице да извършва определена дейност (съсредоточаване в едни ръце производството или разпространението на един артикул според Търговския енциклопедичен речник на Ал. Хаджиев и изключителното право на едно или повече лица или фирми да осъществява определен бизнес или търговия, да произвежда определен артикул или да контролира продажбата на цялата доставка на определена стока според Световния речник по право и търговия). Такова е общоутвърденото значение на понятието и то е намерило израз и в определителната норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията , която съдържа дефиниция на „монополно положение“. До какви правила за установяване на неяснотата прибягва съдът ?
13. Кой от начините на тълкуване откривате в следния абзац: „При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията и отговорите на поставените в искането въпроси Конституционният съд изхожда от становището си в решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г. , от което не намира основание да се отклони.”
14. Какъв начин на тълкуване при обосноваването на своята теза е използвал КС в следния абзац: „Съдът намира за необходимо да посочи, че в българската конституционна история, извън случаите на удължаване на мандата със закон (ХVII, ХХV и ХХХI Народни събрания), няма нито един случай, в който Народното събрание да е разпуснато след срока, отчитан от деня на изборите. Налице е неотклонна конституционна практика на българските парламенти, която също трябва да бъде взета предвид”
……………………………………………………………………………………………………………………..
Кое от следните изказвания е общо:
а) Договорът се счита сключен от деня, за който установихме, че предложението е стигнало до предложителя;
б) може да се договаря и в полза на трето лице;
в) в този случай кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.
Посочете каква е връзката между юридическите факти, представляващи хипотезиса на следната правна норма:
Чл. 39 (2) ЗЗД:”Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго”
а) кумулативна;
б) алтернативна
Ако тълкувателят е извършил функционално тълкуване, той:
а) има право да премине към систематично или езиково тълкуване
б) няма право да премине към семантично или езиково тълкуване
