На 11 април 2016 г., от 17.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ българският съдия в Европейския съд по правата на човека – г-н Йонко Грозев, изнесе публична лекция на тема “Нови развития в практиката на Европейския съд по правата на човека“.
Събитието беше предшествано от официално представяне на книгата „Право на Европейската конвенция по правата на човека“, която бе преведена на български език и издадена с усилията на Дирекция „Процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека“ на Министерството на правосъдието в рамките на Норвежкия финансов механизъм. Юридическият редактор на изданието – зам.-председателят на Върховния касационен съд и ad hoc съдия в Европейския съд – г-жа Павлина Панова, разказа на кратко как е бил направен изборът точно на това издание, кои са неговите автори, какво включва то. Тя подчерта, че появата на книгата е събитие за цялата българска правна общност, защото това е ценен справочник и учебник за всеки български съдия, прокурор и адвокат, както и за всички юристи,работещи в държавната администрация и тези, които се занимават със законотворчество.
След тази първа част думата бе дадена на г-н Йонко Грозев, който в своята лекция засегна няколко ключови въпроса в по-новата практика на Европейския съд по правата на човека. Първият бе свързан с правата на обвиняемия в наказателния процес. Бяха коментирани решенията на Голямото отделение по делата: Schatschaschwili v. Germany [GC] – 9154/10, 15.12.2015 (доколко се нарушава правото на защита на подсъдимия, ако той бъде лишен от възможността да разпита свидетели-пострадали, които са дали показания само на досъдебното производство, но не е възможно да се явят в съдебното заседание и кое е решаващото при преценката от страна на Съда в светлината на трите критерия, установени в предходната му практика); Dvorski v. Croatia [GC] – 25703/11, 20.10.2015( доколко правото на адвокат може да се счита за нарушено, ако е назначен служебен адвокат, вместо упълномощения от родителите адвокат; дали правото на адвокат включва правото на избор на такъв; дали получаването на самопризнания след ограничаването на правото на избор е довело до цялостно нарушение на правото на справедлив процес).
Втората насока в лекцията бе посветена на няколко ключови решения по чл. 10 в аспекта на търсенето на баланс между свободата на изразяване и правото на обществото да бъде информирано – от една страна и правото на личен живот, на добро име и на справедлив процес – от друга. Съдия Грозев основа анализа си на решенията на Голямото отделение по делата: Delfi AS v. Estonia, [GC] – 64569/09, 16.06.2015; Couderc et Hachette Filipacchi Associés c. France [GC] – 40454/07, 10.11.2015 и Bédat c. Suisse [GC] – 56925/08, 29.3.2016 .
Третият акцент в лекцията бе в област, за която Конвенцията не е била предназначена – военните канфликти между отделни държави и правата на хората, засегнати в такава ситуация . Съдия Грозев коментира решението по делото Mozer v. the Republic of Moldova and Russia [GC] – 11138/10, 23.2.2016. Той зтъкна, че за разлика от утвърдената практика от близкото минало, при която основен критерий е бил дали дадена държава има ефективен контрол върху определена територия в друга държава и тогава нейната отговорност не се поставя под съмнение, тук въпросът относно юрисдикцията на ЕСПЧ се поставя на друга плоскост. Тепърва ще се избистря позицията на Съда в този аспект.
Последната част от лекцията бе посветена на акценти върху няколко български решения – Dimitar Yanakiev v. Bulgaria (No. 2)(50346/07),Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria – 3503/08, 13.10.2015, Govedarski c. Bulgarie (no 34957/12),16.02.2016.
