Европейският съд отчита намаляване броя на нерешените дела
Това се свързва с влизането в сила на Протокол № 14 на Европейската конвенция за правата на човека. С него бе въведена фигурата на едноличния съдия, комуто се предоставиха правомощията да се произнася по явно недопустимите жалби. До 1 юни 2010 г. с такава компетентност разполагаха комитети от трима съдии. Оптимизирането на работата се свързва и с организационните промени, извършени в администрацията на Съда чрез създаването на специална секция по „филтриране“ на жалбите,която да рационализира новата процедура и да следи за създаването на най-добрите практики по разглеждането на жалбите. Така, ако към 1 септември 2011 г. броят на висящите жалби пред едноличен съдия е бил най-висок – 100 000 при общ брой регистрирани 160 000, към 31 октомври 2013 г. общото количество жалби е 107 600, от които 39 900 са насочени към отделение (от 7 съдии), 32 800 – към комитет и 34 900 – към едноличен съдия. Спадът на явно недопустимите жалби само за 10 месеца – от 1 януари 2013 до 1 ноември 2013 г. е впечатляващ – с 42 % ! [1]
Ако в началото на годината жалбите, насочени към едноличен съдия са били 59 850, то девет месеца по-късно Съдът е успял да ги „стопи“ на 38 200. Темповете на работа на Съда очевидно са се ускорили, което може да бъде установено дори само от сравнението на данните към 1 октомври и 31 октомври 2013 г.:
общ брой жалби към 01.10.2013 – 111 350; от тях, насочени към едноличен съдия – 38 200
към 31.10.2013 – 107 600; към едноличен съдия – 34 900
Според комюникето на пресцентъра на Съда именно този нов метод на работа, въведен чрез създаването на секция по филтриране на жалбите, е позволил да бъде наваксано голямото забавяне в разглеждането на жалбите и да се ограничи в значителна степен техният брой.[2] Към настоящия момент в нея са определени да работят 36 еднолични съдии, подпомагани от докладчици. [3] Наред с това в регистратурите на немалък брой държави /Турция, Русия, България/ са командировани национални съдии, които да подпомогнат работата на юристите от Съда най-вече в областта на явно недопустимите жалби. Така чрез търсене на нови пътища, методи и подобряване организацията на работата Европейският съд се надява да отговори на очакванията на гражданите на обединена Европа и по-ефективно да се справи със задачите, които стоят пред него.
Макар че статистиката не е представена по отделни държави, а общо – за всички регистрирани жалби, оптимизирането на работата на Съда ще рефлектира и върху българските жалби. Това действително е крайно наложително, защото има изключително голямо забавяне особено на жалби, с които не се засягат такива абсолютни права, като правото на живот и правото да не бъдеш изтезаван (чл. 2 и чл. 3), както и правото на свобода и сигурност (по чл.5). най-ощетени са жалбоподателите, повдигнали оплаквания във връзка с нарушения от сферата на гражданското или административното производство. Така например на 12 ноември 2013 г. ще бъде оповестено решение по българска жалба, регистрирана в далечната 2005 г.
[1]Статистическите данни за периода могат да бъдат намерени на:
[3] това обикновено са юристи с по-голям стаж и опит, на постоянен договор в Съда, работещи в отделните секции, които са създадени за жалбите от всяка една държава. Те по правило са граждани на същата тази държава и познават добре съответното национално законодателство – бел.моя – Св.М.
