Nikolay Georgiev TSONEV contre la Bulgarie, Requête no 44885/10
С решение от 14 януари 2016 г. Европейският съд за правата на човека обяви жалбата на бившия министър на отбраната г-н Цоньо Цонев за недопустима поради нарушаване на правилата на конфиденциалност в процедурата на приятелско уреждане на спора. Това не е прецедент в практиката на Съда и страните предварително биват предупреждавани, че са длъжни да не разгласяват информация около хода и подробностите по воденето на преговори. Целта е да се улесни постигането на споразумение. За съжаление това е може би единственият български случай, при който, при наличието на явно допуснати много сериозни нарушения на редица текстове от Конвенията – забрана за нечовешко и унизително отнасяне по чл. 3(заради начина, по който е осъществено задържането), за нарушаване на правото на личен живот и не накърняване на репутацията на г-н Цонев по чл. 8 (по повод излъчването на записа за задържането на г-н Цонев по много електронни медии), както и за нарушаването на презумпцията за невиновност по чл. 6§2 (по повод непремерените изказвания на високопоставени представители на изпълнителната власт), държавата успява да се освободи от своята отговорност.
В случая изявленията на представителя на защитата са осветлили подробности, които явно не са били известни на медиите (относно размера на предложеното от Съда обезщетение). Именно представените в този смисъл доказателства от страна на българското правителство са мотивирали Съда да вземе това свое решение, защото за него е без значение дали разкриването на детайлите от преговорите е от страна на самия жалбоподател или на неговия адвокат. Той се позовава на своята постоянна практика по редица дела, в които е обявявал жалбата за недопустима поради злоупотреба с правото на индивидуална жалба в подобни случаи, като: Benjocki et autres c. Serbie (déc.), nos 5958/07, 6561/07, 8093/07, 9162/07, 15 décembre 2009 ; Mandil c. France (déc.), no 67037/09, 13 décembre 2011 ; Deceuninck c. France (déc.), no 47447/08, 13 décembre 2011 ; Barreau et autres c. France (déc.), no 24697/09, 13 décembre 2011 ; Abbasov et autres c. Azerbaïdjan (déc.), no 36609/08, 28 mai 2013 ; Gorgadze c. Géorgie (déc.), no 57990/10, 2 septembre 2014).
Може само да се изрази съжаление, че производството приключва по такъв начин. От друга страна, това следва да послужи като своеобразен „урок“ за страните какво трябва да бъде тяхното поведение в подобна ситуация и докъде могат да се простират изявленията им особено в случаи, които са във фокуса на общественото внимание и визират „публични“ личности.
