На 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Нешков и др. срещу България [1]. В него той приложи процедурата по чл. 46 от Конвенцията (съгласно която в определени случаи на държавата-ответник се налагат подходящи общи мерки, които тя се задължава да изпълни под надзора на Комитета на министрите и са извън индивидуалните мерки, които се отнасят до конкретния жалбоподател). До тази процедура се стигна поради констатацията за наличието на сериозен структурен проблем – прекалено голям брой повтарящи се оплаквания за лоши условия в местата за лишаване от свобода, свързани най-вече с тяхната пренаселеност. В §§274-276 от решението си Съдът посочва, че ако една държава не е в състояние да гарантира, че условията в затворите са в съответствие с изискванията на чл. 3 от Европейската конвенция, тя трябва да се откаже от строгата си наказателна политика или да въведе система от алтернативни средства за наказание. Според него проблемът с пренаселеността би могъл да намери своето разрешение с прилагането на разнообразни мерки и политики: ограничаване прилагането на наказанието лишаване от свобода като вид наказание; налагане на по-кратки присъди лишаване от свобода; замяна на лишаването от свобода с други форми на наказание; по-широко използване на условното предсрочно освобождаване, както и спиране изпълнението на някои присъди, по които е постановено наказание лишаване от свобода. Европейският съд определи срок от 18 месеца от влизане на решението в сила, в който България трябва да предвиди на национално ниво комбинация от ефективни вътрешноправни средства за защита и такива с компенсаторен характер. Този срок ще изтече в през декември 2016 г.
За да бъдат изпълнени препоръките на Съда, Министерството на правосъдието подготви пакет от мерки за промени в действащото законодателство – в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в Наказателния и Наказателно процесуалния кодекс.[2]
Една от насоките за ограничаването на пренаселеността в затворите, за смекчаване на наказателната репресия и насърчаване на самите лишени от свобода да полагат усилия за положителни промени в тяхната личност, е свързана с разширяване на приложното поле на условното предсрочно освобождаване.
Действащата към момента законова регламентация не допуска повторното прилагане на института спрямо осъдени, които вече са се ползвали от него, освен ако са реабилитирани за престъплението, от изтърпяване на наказанието за което са освободени предсрочно. С предлаганите промени в чл. 70 от НК се предвижда това ограничение да отпадне и възможността за прилагането на условното пресрочно освобождаване да се разпростре върху всички осъдени на лишаване от свобода. Така се цели и осъдените повторно да бъдат стимулирани да се стремят към поправяне
Наред с това, по отношение на младежите, които са били осъдени за престъпление, извършено преди да са навършили 21 години, или като непълнолетни, се предвижда намаляване на минималния срок на фактически изтърпяното наказание на 1/3 от наложеното такова.
При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, за което време съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 4 като взема предвид доклада на пробационния служител.
Съществени промени се предлагат и в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване. Най-значима от тях е уредбата, която предвижда, че след като бъде изтърпяна определената част от наказанието съобразно нормите на чл. 70, ал. 1, т. 1-4 и чл. 71, ал. 1 от НК по силата на закона началникът на затвора се задължава да сезира съда служебно, за да започне процедура по условно предсрочно освобождаване. Определението на съда, с което той освобождава или отказва да уважи искането, вече ще подлежи не само на протест от страна на прокурора (както беше досега), но и на обжалване от самия подсъдим. Промените в чл. 441 от НПК предвиждат, че ако съдът не е постановил условното предсрочно освобождаване на осъдения, в определението си той е длъжен да посочи срока, в който началникът на затвора да внесе преписката за последващо разглеждане. Този срок не може да бъде по-кратък от три месеца и по-дълъг от една година от деня на влизане в сила на определението.
Тези промени, освен че ограничават възможностите за корупционни практики, обвързват началника на затвора да изпълни нормата на закона при наличието на конкретните предпоставки и не му предоставят /както е в досегашната редакция:/ никаква свобода на преценка. С други думи, той ще бъде длъжен да действа при т.н. обвързана компетентност. Затова те могат да бъдат приветствани.
Не е ясно обаче дали при подготовката на законодателните промени е съобразено, че в тези случаи, след като съдът по всяка вероятност ще наложи пробационни мерки за срока на неизтърпяната част от наказанието, би трябвало да се помисли и за увеличаване броя на пробационните служители. Без съмнение тяхната натовареност ще се увеличи и те няма да бъдат в състояние да осъществяват професионално своята работа, ако отговарят за много по-голям брой лица. Твърде съмнително е, че са направени подобни разчети, тъй като това е свързано с провеждането на конкретно проучване във всяко едно от местата за лишаване от свобода каква част от осъдените лица отговарят на новите законови изисквания и началниците на затвори следва незабавно да сезират съда, който да се произнесе по въпроса за условното им предсрочно освобождаване (след като съответните промени влязат в сила). В случай, че не е предвидено да се увеличи капацитетът на пробационните служби, желаният ефект от промените в института на условното предсрочно освобождаване няма да бъде постигнат и ще си остане едно добро намерение.
Тези промени наред с това са свързани и с необходимостта от допълнително обучение и квалификация на пробационните служители, тъй като ще се увеличи контингентът от лица с по-сериозни деформации на личността и с по-трайни криминални нагласи. По отношение на тях съответно ще се налага и по-специфичен подход за работа, което следва да бъде отчетено още на този етап, когато промените в законодателството не са въведени, за да има достатъчно време, в което да протече подготовката на служителите.
[1] Neshkov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 and 9717/13),judgement of 27 january 2015
[2] Проектите са качени на сайта на Министерството на правосъдието и е предстоящо внасянето им за обсъждане в Министерския съвет – http://www.justice.government.bg/15/