РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО CASE OF PANAYOTOVA v. BULGARIA
(Application no. 27636/04)
Жалбата е свързана с реституция на недвижим имот, извършена на основание чл. 7 от ЗВСОНИ.
1. Изложението на фактите е направено в §§ 6-12 от решението. Жалбоподателката е притежавала апартамент от 67 кв.м. на една от централните улици вгр. София, който наследява след смъртта на родителите си през 1977 г. В това жилище те са били настанени в края на 40-те години като наематели. През 1967 г. общината им го продава.
През февруари 1993 г. е образувано гражданско дело за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на жилището. Делото е заведено на основание приетия през 1992 г. реституционен закон, който дава право на лица, чиито имоти са били национализирани през 40-те и 50-те години, да си възстановят собствеността, ако докажат по съдебен ред, че техните жилища са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове или чрез злоупотреба със служебно или партийно положение. В исковата молба е възпроизведен чл. 7 от ЗВСОНИ без да се конкретизира какви точно нарушения се претендира дa са извършени при сключването на сделката. Ищците конкретизират претенцията си три години след изтичане на едногодишния преклузивен срок за исковете по чл. 7
Независимо че районният съд отхвърля исковете по чл. 7 от реституционния закон, следващите две инстанции приемат за установено, че пороците в сделката се заключават в това, че тя не е подписана от председателя на районния народен съвет, а от негов заместник и че не е била утвърдена от министър, а от негов заместник.
След окончателното решение на ВКС от 5 март 2004 г. жалбоподателката не намира за необходимо да подаде молба за получаване на жилищни компенсаторни записи, тъй като по действалото към онзи момент законодателство няма определена сигурна цена за размера на обезщетенията, а цялата процедура е зависима от търговията с ЖКЗ на фондовата борса. Междувременно през 2006 г. чл. 7 от ЗВСОНИ претърпя законодателни промени, съгласно които бе изменен начинът на обезщетяване на осъдените по чл. 7 от реституционния закон – чрез изплащане на номиналната стойност на размера на компенсаторните записи. Във връзка с това изменение на реституционния закон жалбоподателката подава молба до областния управител на гр. София за обезщетение, изразявайки желанието си да се възползва от предвидената нова възможност за изплащане на определеното обезщетение по номиналната му цена. Със заповед от май 2007 г. областният управител отказва да удовлетвори искането за обезщетение поради пропускане на двумесечния срок за предявяване на претенциите от датата на влизане в сила решението на ВКС. Заповедта е оставена в сила от Административния съд на София-град и от ВАС, пред които е обжалвана.
Жалбоподателката повдига оплаквания за нарушение на чл. 6.1. – правото й на справедлив процес (поради това, че съдът е разгледал нови основания на иска след изтичането на едногодишния преклузивен срок), по чл. 8 – правото й на личен живот (защото е била лишена от дома, в който се ражда и живее цели 57 години и където отглежда своите деца), по чл. 1 от Протокол 1 – правото на мирно ползване на собствеността (защото е била лишена от единствената си собственост без да получи адекватно обезщетение)
2. Приложимото вътрешно право и практика е псочено в § 13, в който се отбелязва, че случаят ще бъде анализиран в светлината на делото Великови и др.(Velikovi and Others v. Bulgaria, nos. 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01, and 194/02, 15 March 2007).
3. По съществото на случая съдът се произнася в §§ 14-30
По отношение на повдигнатото оплакване за нарушено право на мирно ползване на собствеността Европейският съд отбелязва, че в настоящия случай приложимо е било същото законодателство както и по делото Velikovi and Others. Представените доказателства установяват наличие на намеса в правото на собственост на жалбоподателката. Тази намеса е била извършена на основание на релевантното вътрешно право. Доколкото нарушенията, поради които титулът й за собственост е бил прогласен за нищожен, не могат да й бъдат вменени във вина, Съдът намира, че този случай е подобен на жалбите на Богданови и Цилева в делото Великови и др. (§§220-224). Ето защо той приема, че и по настоящото дело е бил нарушен справедливият баланс между интересите на обществото и индивидуалния интерес. Съдът отбелязва, както и в редица свои предходни решения (Koprinarovi v. Bulgaria, no. 57176/00, § 31, 15 January 2009; Dimitar and Anka Dimitrovi v. Bulgaria, no. 56753/00, § 31, 12 February 2009; and Vladimirova and Others v. Bulgaria, no. 42617/02, § 40, 26 February 2009), че процедурата и размерът на обезщетенията, предвидени в българското законодателство в периода до 2006 г. са били неясни, несигурни и не са осигурявали адекватено баланс.
Съдът отбелязва и напразните усилия на жалбоподателката да получи ЖКЗ след изменението на ЗВСОНИ през 2006 г. С оглед изложеното той намира, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1, защото държавата не е осигурила справедливото равновесие между интересите на двете групи собственици.
По останалите оплаквания Съдът приема, че макар и допустими, не е необходимо да се произнася, след като вече е направил това по чл. 1 от Протокол 1.
На основание чл. 41 от Конвенцията той отсъжда, че е приемливо на жалбоподателката да се присъди едно общо обезщетение, покриващо както имуществените, така и неимуществените вреди, в размер на 64 000 евро.
Присъдени са и направените разноски.
