Решението Дуралийски на Европейския съд по правата на човека

Тъжни размисли по повод  решението  Duraliyski v. Bulgaria [1]

Европейският съд установи нарушение на правото на справедлив процес по горната жалба поради нарушаване на принципа на състезателното начало от страна на Софийския градски съд, действащ като въззивна инстанция.[2]  Националният съд приема, че липсата на застрахователната полица в кориците на делото прави невъзможно изследването на въпроса относно дължимостта на застрахователното обезщетение, за което претендират бенефициентите по договор за застраховка живот и злополука, сключен от техния баща.

Мога само да предположа как са се развили събитията в производството пред второинстанционния съд, за да се стигне до този резултат. Съдията докладчик е бил неподготвен за делото преди заседанието и не е констатирал своевременно, че в кориците му липсва копие на застрахователната полица /ако въобще  действително е липсвало или той просто не е чел делото внимателно/. Когато се е стигнало до решаването му, той установява този факт. Имал ли е полезен ход? Да, могъл е да отмени хода по същество и да насрочи открито заседание, в което да укаже на страните да представят въпросния документ, който е бил от изключително важно значение за изхода на делото. Такава правна възможност е съществувала и по отменения ГПК. Вероятно тогава самите страни биха му посочили на коя точно страница в  кориците на делото се намира въпросният документ или, ако той по някаква странна случайност е изчезнал между първоинстанционното и второинстанционното производство, те биха го представили отново/. Вместо това обаче той просто се задоволява да установи липсата му и така да постави точка на спора, защото цената на исковите претенции не е позволявала на жалбоподателите да сезират Върховния касационен съд с  касационна жалба.

Въззивният съд не е взел под внимание факта, че районният съд е задължил ответното застрахователно дружество да представи цялата преписка, свързана с процесния договор за застраховка и тя е била приложена към делото в следващото съдебно заседание. Дори ако приемем хипотезата, че е  липсвала полицата /макар че данните по делото са в противния смисъл/, отказът да се представи документ от страната, в която той се намира, се приема като признание за съществуването на същия. В случая самият ответник не е оспорвал нито съществуването на договор, нито че липсва застрахователна полица както пред районния съд, така и в жалбата си до СГС. Той е твърдял, че не дължи обезщетение, защото тя /полицата/ не покрива такъв застрахователен риск, като смърт в резултат на алергична реакция, причинена от ваксина.

Следователно, спорът пред въззивната инстанция не е бил по фактите, а по тяхната правна квалификация. Вместо да обсъди тези въпроси обаче въззивната инстанция с лекота отменя решението на първоинстанционния съд, което е в полза на жалбоподателите и   отхвърля техните искове.

Не е случайно, че българските граждани често са разочаровани от съдебната ни система и виждат единствения изход за себе си да сезират Европейския съд с надеждата там да намерят справедливост. Ето защо и очакванията им понякога са прекомерни, но какво друго им остава?

Мисля си, че подобни решения на Европейския съд трябва да бъдат обсъждани от всички съдии на техни форуми; да влязат в лекционните курсове на бъдещите магистрати в Националния институт за правосъдие и да бъдат преподавани в рамките на дисциплината „Гражданско процесуално право“ във всички юридически факултети като пример какво означава нарушение на принципа на състезателност на процеса.

Вярно е, че според действащото ни законодателство не може да се търси отговорност от съдията, постановил това решение, защото от 16 май 2006 г., когато е обявено  решението на Софийския градски съд, е изминало толкова много време, че въпросният магистрат отдавна се е издигнал в йерархията и вече има ранг или на апелативен, а защо не и на върховен съдия. Само че какъв съдия може да бъде този, който с лека ръка решава човешки съдби без да се запознае внимателно с всички доказателства по делото?