Nikolova et Vandova c. Bulgarie (requête no 20688/04) 17decembre 2013
Жалбоподатели са полицейска служителка и нейният адвокат. През 2001 г. срещу г-жа Николова било образувано досъдебно производство и били повдигнати обвинения, че е взела подкуп, за да възпрепятства разследване. Първоинстанционният съд я признал за виновна и я осъдил на 5 г. затвор, но въззивната инстанция отменила присъдата и върнала делото за доразследване. След неколкократно връщане на делото през 2005 г. то е окончателно прекратено.
Междувременно през февруари 2002 г. жалбоподателката е уволнена дисциплинарно. Заповедта на Министъра на вътрешните работи е обжалвана пред Върховния административен съд. По това дело тя упълномощава адвокат Вандова да я представлява. В хода на производството министерството представя два документа, свързани с процедурата по дисциплинарното й уволнение и позовавайки се, че те съдържат класифицирана информация, прави искане делото да бъде засекретено. Съдът уважава искането. За да получи възможност да се запознае с тези документи, адвокат Вандова трябвало да направи искане за получаване на сертификат за достъп. Тя отказала да подаде молба, тъй като във формуляра, който била задължена да попълни, се съдържали редица въпроси от личен характер, които тя не пожелала да разкрие (напр., наличие на собственост от нея и семейството й, получени кредити от нея и съпруга й, здравен и психически статус, пребивавания в чужбина за повече от 10 дни и др. п.). Поради липсата на разрешение за достъп адв. Вандова не могла да се запознае със съдържанието на тези документи . Първата жалбоподателка продължила да се явява на заседанията без адвокат. Тя направила искане производството пред ВАС да бъде спряно и да бъде сезиран Конституционният съд, за да се произнесе относно противокоституционността на текста, който препятствал правата на адвокатите чрез задължението да получат специални разрешения /т.н. допуск до съответните класифицирани материали/. Върховният административен съд отказал да стори това, а постановените решения на 3-членния и 5-членния състав, с които заповедта на министъра била оставена в сила, били засекретени за 5 години. Решението не само не било официално оповестено на сайта на съда, но първата жалбоподателка получила разрешение само да го чете без да получи копие от него. Делото било разсекретено едва през 2009 г.
Европейският съд намира, че в конкретния случай чл. 6 е приложим, позовавайки се на своите предишни решения – Iordan Iordanov and Others v. Bulgaria, no. 23530/02, § 44, 2 July 2009, and Cvetković v. Serbia, no. 17271/04, § 38, 10 June 2008. Той
разглежда оплакванията на първата жалбоподателка за липсата на справедлив процес по чл. 6 в светлината на гражданско-правните аспекти на тази разпоредба.
Съдът напомня, че наличието на отделни документи, съдържащи класифицирана информация не оправдава автоматичното обявяване на съдебното производство за недостъпно за широката общественост. Още повече, че съдът безусловно е възприел искането на ответника и не е извършил собствена преценка относно оправдаността на една такава мярка. Съдът изтъква, че не е убеден, че провеждането на процедурата при закрити врата действително е било наложително, само защото в делото са се съдържали отделни класифицирани документи. Той отбелязва, че в такива случаи съществуват техники, позволяващи да се осигури известна публичност. Според него това се дължи на автоматизма, с който се прилагат правилата относно класифицираната информация в съдебните производства. Самият характер на съдебния спор в настоящия случай не е бил такъв, че да налага да бъде пренебрегнат толкова фундаментален принцип, като този за публичността на конкретната съдебна процедура. Това мотивира Съда да установи нарушение на чл. 6§1.
Европейският съд установявао и още едно нарушение на чл. 6§1 поради класирането на делото като „секретно“ и липсата на публичност не само при постановяване на съдебните решения, но и поради тяхната недостъпност за твърде продължителен период от време – до юли 2009 г. Съдът не е убеден, че защитата на класифицираната информация е налагала такова ограничение върху достъпа да съдебните решения и то поради автоматичното класифициране заради отделни документи на цялото дело като „секретно“. Поради липсата на пропорционалност на една такава мярка Съдът намира, че е налице и второ нарушение на правото на справедлив процес.
Три други оплаквания за нарушението на чл. 6§1 са приети за недопустими. Първото е относно липсата на независимост и безпристрастност по повод уваженото искане на ответното министерство за засекретяване на делото. Съдът отбелязва, че не е възможно да се направи извод за нарушаването на тези принципи от простия факт, че искане на едната страна е уважено от съда. Второто недопустимо оплакване е по повод твърдението за липса на равенство на средствата, защото адвокатът на г-жа Николова не е имал достъп до документи, за разлика от другата страна., което е отхвърлено поради това, че г-жа Вандова сама е отказала да спази правилата, действали към онзи момент по отношение на допуска до класифицирана информация, както и че първата жалбоподателка е могла да ангажира друг адвокат.
Що се отнася до оплакването, че с помощта на извършваната анкета преди предоставянето на допуск до класифицирана информация на практика МВР е можело да упражни едно „право на вето“ върху избора й на адвокат, Съдът приема, че твърдението е спекулативно. Той отбелязва, че евентуален отказ за издаването на такъв допуск е можел да се обжалва пред Комисия, която е независима от структурите на МВР. Доколкото адв. Вандова въобще не е направила и опит да поиска допуск, подобно оплакване за Съда е спекулативно.
Съдът намира, че оплакването за нарушение на чл. 6§2 /нарушаване на презумпцията за невиновност/ също не отговаря на изискванията на чл. 35 §§ 3 и 4, тъй като дисциплинарното уволнение на първата жалбоподателка не се опира на наказателните обвинения. Заповедта се основава на факти, които са точно установени в хода на административната процедура и г-жа Николова е имала възможността да ги опровергае в хода на съдебното производство. Съдът не намира, че от езика на съдебните решения би могло да се извлече заключение за нарушаване на презумпцията за невиновност.
Оплакването на адв. Вандова по чл. 8 във връзка с необходимостта от предоставянето на твърде обширна информация от личен характер за нея и семейството й, е обявено за недопустимо като повдигнато след изтичането на 6-месечния срок. Съдът напомня, че, когато е ясно, че жалбоподателят не разполага с никакво ефективно вътрешноправно средство за защита, 6-месечният срок започва да тече от датата на актовете или предприетите мерки или от датата, на която заинтересованият е узнал за тях. В конкретния случай, след като адвокат Вандова е считала, че във вътрешното законодателство не съществуват ефективни средства за защита, тя не е трябвало да изчака да приключи съдебното производство по отношение на г-жа Николова, тъй като то не е имало за цел да обезщети нея самата. Следователно, началният момент за отброяване на 6-месечния срок е датата, на която е било постановено определението на ВАС от 25 юни 2002 г. /когато е отхвърлено искането за спиране на производството и сезиране на Конституционния съд/. Тъй като жалбоподателките са сезирали Съда през юни 2004 г., това оплакване се явява недопустимо на основание чл. 35 §§ 1 и 4.
Може само да се съжалява за този пропуск, тъй като по всяка вероятност Съдът би установил нарушение на чл. 8 от Конвенцията поради твърде подробния характер на формуляра – анкета, който в онзи момент всяко лице е било длъжно да попълни, ако желае да получи т.н. „допуск“.
––––-
http://hudoc.echr.coe.int/sites/fra/pages/search.aspx?i=001-139270
http://hudoc.echr.coe.int/sites/fra/pages/search.aspx?i=001-139773
