Първото през 2015 г. решение на Европейския съд по правата на човека срещу България е свързано с присъждането на справедливо обезщетение на двамата жалбоподатели на осн. чл. 41 от Конвенцията. С решение на районния съд в Разлог от юли 2000 г. е признато правото на възстановяване на земите от горския фонд, притежавани от техния общ наследодател и са определени точните граници на земите, които следва да им бъдат възстановени. Планът на съответния горски масив е изготвен през 2002 г. Това решение е атакувано блезрезултатно от различни държавни администрации, но не е отменено. Независимо от това земите са актувани като държавни от областния управител на Благоевград.
С решение от 16 юли 2013 г. Европейският съд намира, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите е била осъществена в нарушение на принципите на законност и правна сигурност и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Той посочва, че според него най-приемливото обезщетение за тях би било, ако държавата изпълни в цялост решението на районния съд, като довърши процеса на реституция и възстанови полагаемите им се дялове от тяхната наследствена част. Ето защо Съдът отлага произнасянето по чл. 41 и приканва страните да се споразумеят относно имуществените и неимуществените вреди.
През юни 2014 г. жалбоподателите са въведени във владение на имота си. С решението от 13 януари Европейският съд им присъжда обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на продължилия процес по възстановяване на имота, както и такова за неимуществени вреди.
Наред с това Съдът намира за необходимо да припомни, че съгласно §§ 50-52 от основното му решение и съгласно позицията си , изразена вече по делото Mutishev and Others v. Bulgaria(жалба № 18967/03, § 38, решение за справедливо обезщетение от 28 февруари 2012 г.), че следва да бъдат приети генерални мерки в изпълнение на решенията по подобни дела, които трябва да включват въвеждането в националното законодателство на : а/ясни срокове за изпълнението на окончателните решения, свързани с реституцията на земеделски земи и б/ средства за защита, които да предоставят право на лицата да получат обезщетение, когато тези срокове не бъдат спазени.
