Решението Tsanova-Gecheva c. Bulgarie

SGSНа 15 септември Европейският съд по правата на човека постанови решение, свързано с  проведения конкурс за избор на председател на СГС през 2011 г. Жалбата е разгледана с приоритет и е класифицирана по важност с ниво 2.

Фактите по случая

В периода до юли 2009 г. жалбоподателката е зам.-председател на съда,  след което е назначена за и.д. председател на същия поради това, че предшественикът й е избран за председател на Върховния административен съд. На 10.12.2010 г. е обявен конкурс за заемането на длъжността председател на СГС. В него вземат участие четирима кандидати. На 31 май 2011 г. на заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/ те са изслушани, проведено е обсъждане на всяка една от кандидатурите и се провежда тайно гласуване, в което никой от кандидатите не получава необходимия брой гласове. При повторното гласуване   жалбоподателката получава 5 гласа, а другата претендентка – 18. Следващите седмици са съпроводени с коментари в медиите за близките отношения между новоизбраната председателка на СГС и министъра на вътрешните работи.

Решението на ВСС от 30.05.2011 г. е обжалвано пред ВАС от жалбоподателката. В жалбата си тя излага аргументи, че ВСС не е извършил обективна преценка на качествата на отделните кандидати с оглед компетентността им да заемат този пост, както и че   е липсвало обсъждане на двете кандидатури преди провеждането на втория тур на гласуване. С решение от 03.11.2011 г. тричленен състав на ВАС прогласява нищожността на решението на ВСС поради това, че гласуването  е било проведено тайно, а не явно, което било в противоречие с чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, изменен през януари 2011 г. Съдът не установява други нарушения при постановяване на решението на ВСС. Решението е подписано само от двама съдии, тъй като третият се оттегля след като си прави отвод без посочване на мотивите, а само с позоваване на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК (наличие на обстоятелства, които могат да внесат съмнение в неговата безпристрастност).

Това решение е обжалвано както от ВСС, така и от избраната за председател на съда В.Я. на 05.12.2011 г. журналисти от различни медии отправят обръщение към председателя на ВАС изборът на съдиите в 5-членния състав, които ще разгледат делото, да бъде извършен публично, в присъствието на техни представители, за да се разсеят съмненията относно независимостта на магистратите, които ще решават спора. Тяхното искане е оставено без отговор. След провеждането на съдебно заседание на 27.12.2012 г. 5-членният състав на вАС уважава жалбата на ВСС, приемайки, че процедурата по избора не е била опорочена с провеждането на тайно гласуване, тъй като към датата на обявяването на конкурса новата разпоредба на ЗСВ (относно явното гласуване с вдигане на ръка) все още не е била в сила. Жалбата на В.Я., че решението на 3-членния състав е нищожно поради неподписването му от третия съдия е отхвърлена.

Оплакванията

Жалбоподателката повдига няколко оплаквания по чл. 6§1  – относно недостатъчността на обхвата на съдебния контрол, осъществен от съда и относно нарушаване принципа на  независимост  при избора на съдиите от 5-членния състав на ВАС.

Правителството излага няколко самостоятелни основания за недопустимост на жалбата. На първо място то твърди, че в конкретния случай чл. 6 не намира приложение. Съдът не споделя неговата теза, позовавайки се на своята практика (Vilho Eskelinen et autres c. Finlande [GC], no 63235/00, § 62 и §64, CEDH 2007-IV), още повече че вътрешното право предвижда възможността решенията на ВСС да бъдат обект на съдебен контрол.

Решението на Съда

Относно обхвата на съдебния контрол Съдът подчертава, че неговата задача се заключава в това  – да провери дали жалбоподателката е имала достъп до съд, който отговаря на изискванията на чл. 6 и по-специално – доколко ВАС е осъществил достатъчен по обхват съдебен контрол  върху решението на ВСС. Европейският съд отбелязва, че макар по българското законодателство ВАС да е компетентен да осъществява контрол върху всички аспекти на решението на ВСС, той не може да оспори избора  на ВСС по повод преценката му кой е най-добрият кандидат за поста. Съдът подчертава, че този случай е различен от ситуаците, в които националните юрисдикции не са били в състояние или са отказвали да вземат самостоятелно становище по възлови за делото въпроси, свързани с оспорването на фактически или правни  аспекти на актове на администрацията, каквито случаи има по други български дела (Capital Bank AD c. Bulgarie, no 49429/99, §§ 99-108, CEDH 2005‑XII , Fazliyski c. Bulgarie, no 40908/05, § 59, 16 avril 2013).Според Съда основният въпрос, който се поставя в случая, е да се установи интензитетът на осъществения контрол от страна на ВАС върху дискрецията, упражнявана от администрацията. Основавайки се на практиката на ВАС, той достига до извода, че все пак контролът на съда не трябва да засяга правото на преценка на всеки един от членовете на ВСС върху качествата на отделните кандидати. Европейският съд констатира наред с това, че спорното решение на ВСС е било взето след една процедура на селекция, която е предоставяла достатъчни процедурни гаранции. Той отбелязва, че твърденията на жалбоподателката относно липсата на прозрачност и намесата на политическата власт в процедурата по номиниране на отделните кандидати, както и критиките, отправени във връзка с това от страна на компетентни международни организации (§§62-64 от решението, в което  се цитират докладите на ЕК и Европейския парламент от 2012 и 2014 г. по механизма за сътрудничество, както и  становището на Консултативния съвет на на европейските съдии), изглеждат притеснителни. Но Съдът напомня, че не е негова задача в рамките на настоящото производство  да изразява становище относно начина на извършване на   избор от страна на ВСС и критериите, които следва да бъдат вземани предвид. Затова той заключава, че ВАС е осъществил достатъчен по обхвата си  контрол от гледна точка на изискванията на чл. 6§1, поради което не е имало нарушение на нормата на това основание.

Колкото до твърдението за липса на независимост и безпристрастност на ВАС, Европейският съд раглежда два въпроса. Първият е свързан с неподписването на решението на тричленния състав  от единия от съдиите. В тази връзка той констатира, че е налице необичайна ситуация, но това не е попречило на състава да постанови едно валидно решение, което освен това е било и благоприятно за жалбоподателката. По въпроса за формирането на 5-членния състав Европейският съд отбелязва, че жалбоподателката не поставя под съмнение субективната безпристрастност на когото и да било от съдиите. Колкото до обективната безпристрастност, той напомня, че не е негова работа да изследва основателността на мотивите, поради които едно дело е възложено на един или друг съдия. Дори и да се приеме, че определянето на съдиите не е било извършено на принципа на случайния подбор, не са налице никакви други елементи, които да сочат за липсата на независимост на съдиите от този състав. Поради това и не е допуснато нарушение на чл. 6§1 в посочения аспект.

Така Европейският съд достига до извода, че макар и допустими, оплакванията на жалбоподателката са неоснователни и не е допуснато нарушение на чл. 6§1.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks