Решението Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria

konfiskaciaНационалното законодателство не отговаря на изискването за  пропорционалност, когато се отнема собственост на трето лице, неучаствало в наказателно производство, което няма причастност към извършването на престъпление. Отнемането не би нарушило изискванията на Конвенцията, ако е било осъществено в съответствие с една процедура, която би осигурила подходящите гаранции срещу произвол. До този извод достига Европейският съд в решението си по горното дело.

Фактите по случая

Дружеството-жалбоподател е фирма с турска регистрация с основен предмет на дейност логистични услуги. Жалбата е по повод отнемането на товарен автомобил на компанията в хода на наказателно производство, по което тя не е била страна.

На 23 юни 2007 г. камион дружеството-жалбоподател  е  спрян за проверка в в митническо бюро в гр. Ямбол. Българските власти откриват и изземват голямо количество наркотици с прогнозна стойност от 27,000 евро (EUR). Образувано е досъдебно   производство срещу водача на товарния автомобил,  камионът е иззет като веществено доказателство.

На 26 юни 2007 г. дружеството – жалбоподател отправя искане до  прокуратурата за връщането на камиона, което е отхвърлено с мотива, че вещественото доказателство трябва да бъде задържано до приключването на наказателното производство. Второ искане е депозирано на 3 август 2007 г., когато са изготвени съответните експертизи и е установено, че  стойността на камиона  (83 000 EUR) е над три пъти по-висока от тази на  иззетите наркотици. Междувременно шофьорът на камиона се съгласява да подпише споразумение с прокуратурата (на осн. чл. 383 НПК). Едно от условията по него е и отнемането на камиона. Споразумението е прието и одобрено от съда   на 14 август 2007 г., а камионът на дружеството – жалбоподател е отнет.

На 26 май 2008 г. компанията започва производство в Турция срещу шофьора на камиона за причинените му имуществени вреди. Макар че искът е уважен, дружеството не успява да си събере присъдената сума.

Повдигнато е оплакване за лишаване от собственост в хода на производство, в което дружеството не е взело участие, както и за нарушаване на правото на справедлив процес.

Преценката на Съда

Съдът отбелязва, че между страните няма спор относно наличието на намеса в правото на собственост. Противоречията са относно това – дали е приложима първата или втората алинея на чл. 1 от Протокол 1 – т.е. дали става въпрос за лишаване от собственост или за контрол върху собствеността. Той посочва, че ще анализира   оплакването, че националното законодателство не отговаря на изискването за  пропорционалност от гледна точка на отговора на въпроса дали тази намеса в правото на собственост е била необходима за реализирането на преследваната легитимна цел. Съдът отбелязва, че националните съдилища не са извършили преценка на законността на отнемането на автомобила от гледна точка на националното законодателство. Те не са изследвали и въпроса дали има връзка между дружеството-жалбоподател и извършеното от шофьора престъпление. „Няма нито едно  доказателство, което според този Съд да може да наведе на мисълта, че  собственикът е могъл или е бил длъжен да знае за извършеното престъпление“ . Европейският съд отбелязва, че възможността за подобен анализ не е предвидена в самото законодателство, макар че това е било необходимо по силата на Конвенцията, за да могат властите да извършат преценка на пропорционалността на отнемането на автомобила.

Освен това, дори и Правителството не твърди, че отнемането на автомобила е било извършено според процедура, в която дружеството-жалбоподател би могло да изложи своята позиция пред националните власти или че подобна процедура съществува на национално ниво. Дружеството-жалбоподател не е било считано като жертва на престъпление, а като трета страна, засегната от наказателното преследване срещу шофьора. Според Съда отнемането не би нарушило изискванията на конвенцията, ако е било осъществено в съответствие с една процедура, която е осигурявала подходящите гаранции срещу произвол. Съдът се позовава на решението си по делото  Phillips(Phillips v. the United Kingdom, no. 41087/98, § 52, ECHR 2001‑VII), в което английското законодателство е създало такива гаранции в сходни ситуации.

Доколкото в настоящия случай дружеството – жалбоподател не е имало на свое разположение никаква процедура, по силата на която да защити своите интереси пред националните власти, то националните власти са нарушили неговото право на собственост.

В светлината на направения анализ Европейският съд достига до извода, че дружеството е понесло една прекомерна тежест, която би могла да бъде и легитимна, ако то е разполагало с възможността да оспори ефективно предприетото отнемане на своите притежания в резултат на протеклото наказателно производство, по което то не е било страна.

Поради установеното нарушение на чл. 1 от Протокол 1 Съдът не намира за необходимо да разгледа самостоятелно другото повдигнато оплакване – за нарушение на чл. 6§1.

Поради установеното нарушение на чл. 1 от протокол 1 Съдът не намира за необходимо да разгледа самостоятелно другото повдигнато оплакване – за нарушение на чл. 6§1. Въпросът относно приложимостта е отложен за решаване.

Жалбата е квалифицирано като такава с второ ниво на важност.

Приложимата и цитирана по делото практика:

Air Canada c. Royaume-Uni, 5 mai 1995, série A n° 316 A
Arcuri et autres c. Italie (déc.), n° 52024/99, CEDH 2001-VII
Beyeler c. Italie [GC], n° 33202/96, § 109, CEDH 2000-I
Bowler International Unit c. France, n° 1946/06, 23 juillet 2009
Denissova et Moiseyeva c. Russie, n° 16903/03, 1 avril 2010
East West Alliance Limited c. Ukraine, n° 19336/04, § 167, 23 janvier 2014
Funke c. France, 25 février 1993, § 51, série A n° 256 A
Grayson et Barnham c. Royaume-Uni, nos 19955/05 et 15085/06, § 45, 23 septembre 2008
Iatridis c. Grèce [GC], n° 31107/96, § 58, CEDH 1999-II
Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks