Не са нарушени правата на адвокат поради наложената му глоба от националния съд заради отказа да изпълни функцията на служебен защитник, ако не му бъде фиксирано предварително адвокатското възнаграждение в определението за назначаването му.
В решението от 27 октомври 2015 г. по жалбата на Konstantin Stefanov v. Bulgaria ((Application no. 35399/05) Европейският съд не установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1, каквото оплакване е повдигнато в жалбата от пловдивски адвокат.
Фактите по случая
Жалбоподателят е адвокат по професия. През 2005 г. по искане на Пловдивския окръжен съд адвокатската колегия го определя за служебен защитник на лице, обвинено в извършването на квалифицирана кражба .[1] В писмото, адресирано до него и до съда адвокатският съвет го информира за задълженията му, произтичащи от чл. 44 от Закона за адвокатурата (в редакцията му към май 2005 г.) и наред с това посочва, че в определението, с което ще бъде назначен като защитник, следва изрично да бъде определено и възнаграждение, което не може да бъде по-ниско от посоченото в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В началото на съдебното заседание, започнало в 15.30, на въпроса на съда за даване ход на делото жалбоподателят заявява, че ще изпълни функциите си на служебен защитник, ако съдът се задължи да му определи възнаграждение, съобразно тарифата (550 лв). Председателят на съдебния състав отказва да фиксира точния размер на възнаграждението предварително, като се обосновава, че ще може да фиксира точната сума едва след приключване на устните прения. Той предупреждава жалбоподателя, че ако откаже да изпълни задълженията си, ще бъде глобен. Въпреки предупреждението адвокатът напуска залата. Съдът му налага глоба на основание чл. 269, ал. 7 от НПК за явно неуважение и поради това, че жалбоподателят става причина за отлагане на делото (макар и за същия ден, но за по-късен час). Наказателното производство продължава с назначаването на друг служебен адвокат и приключва с подписването на споразумение между подсъдимия и прокуратурата. Съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 30 лв.Това определение е обжалвано, като в жалбата са изложени аргументи, че съдът не се е съобразил с разпоредбите на Закона за адвокатурата, макар че е бил длъжен да фиксира това възнаграждение още към момента на назначаването на служебен защитник. Поради това и отказът да изпълни функциите си на такъв е бил оправдан и той не е следвало да бъде държан отговорен за отлагането на заседанието и за непочтително отношение към съда. Жалбата е оставена без уважение. Пловдивският окръжен съд признава, че чл. 44, ал. 2 от ЗА действително повелява хонорарът на служебния защитник да бъде фиксиран в самото определение при назначаването му, но има и изключение, че ако производството приключи със споразумение, тогава минималният размер на възнаграждението е 150 лв.
Жалбоподателят повдига две оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 – а/ за това, че е бил лишен от възнаграждение и б/ за това, че му е била наложена глоба .
Преценката на Съда
Относно първото оплакване Съдът намира, че жалбата е явно необоснована, тъй като жалбоподателят сам е избрал да не участва като защитник в съдебното производство. След като не е извършил работата, той няма основания да претендира и за нейното заплащане.(§42)
Що се отнася до второто оплакване Съдът намира, че то е допустимо и попада в предметния обхват на чл. 1 от протокол 1. Глобата в размер на 500 лв като вид „наказателна мярка“ е засегнала правото на собственост на жалбоподателя. Европейският съд констатира, че в законовите разпоредби на националното законодателство съществува противоречие относно времето, когато трябва да се определи хонорарът на служебно назначен адвокат. Това е установено и от националните съдилища, но не е работа на Съда да тълкува националния закон. Наличието на противоречиви законови разпоредби е неизбежна част от всяка правна система, но целта на изискванията за законност, а следователно – и за яснота и предвидимост на вътрешното право, е насочена към това – да се даде възможност на всеки да предвиди последиците от дадено действие до степен, която е разумна при конкретните обстоятелства.(Rekvényi v. Hungary [GC], no. 25390/94, § 34, ECHR 1999‑III) Доколкото жалбоподателят е адвокат по професия и е бил изрично предупреден от съдията в районния съд, че ако откаже да изпълни функциите си на служебен защитник, ще бъде глобен, той не може да не си е давал сметка за последиците от своя отказ. Съдът отбелязва, че спорът относно размера на възнаграждението не може да има предимство пред правилното протичане на съдебното заседание.(§62). С оглед на това Европейският съд приема, че глобата е била наложена поради отсъствие на жалбоподателя от съдебната зала и затова той е бил законно глобен въз основа на достъпна, ясна и предвидима законова разпоредба.
Той приема наред с това, че законът е преследвал легитимна цел – да се гарантира доброто функциониране на правосъдната система, което включва и съдебните производства да протичат без неоправдани забавяния.
Европейският съд на последно място подлага на преценка и критерия за спазването на принципа на пропорционалността. Той отбелязва, че задължение на съдилищата е да осигурят безпроблемното функциониране на съдебната система. Изборът на средства, за да се гарантира това, включително и чрез налагането на имуществени санкции, влиза в свободата на преценка на всяка една държава. Важно е, че жалбоподателят е имал на свое разположение процесуална гаранция – да оспори наложената му санкция и той се е възползвал от това средство. На последно място, въпреки че глобата, наложена на жалбоподателя е в максималния възможен размер по съответните законови разпоредби, тя не е нито твърде висока, нито репресивна или по друг начин непропорционално (в подобен контекст е Allianz-Slovenska-Poistovna, A.S., and Others v. Slovakia (dec.), no. 19276/05, 9 November 2010.).
Поради изложените аргументи Съдът не установява нарушение на чл. 1 от протокол 1 и съответно – не намира нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 1 от протокол 1.
……………………………….
[1] Към онзи момент все още не е приет Законът за правната помощ, който е обнародван на 4 октомври 2005 г., но влиза в сила от 1 януари 2006 г. – бел. моя, Св.М.
