Предоставяне на родителски права

На вниманието на съдиите по брачни дела: 

                                                                              Решението  Meirelles c. Bulgarie[1]

На 18 декември Европейският съд постанови решение по жалбата на г-жа Meirelles. В него той установи нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен  живот поради това, че българските съдилища не са действали с необходимото усърдие и бързина във връзка с постановяването на привременни мерки в процедурата по упражняването на родителски права. Случаят на жалбоподателката повдига редица сериозни въпроси и относно възможността за злоупотреба с право  при използване на възможностите на Закона за закрила от домашно насилие. Показателно е, че Европейският съд преценява, че случаят заслужава особено внимание и с приоритет разглежда жалба, която е депозирана на 25 октомври 2010 г. Като се вземе предвид, че средната продължителност на производството пред тази международна институция обикновено е повече от 6 – 7 години, в случая очевидно жалбата е включена като такава с най-висок приоритет и затова е разгледана във възможно най-кратък срок. Това е „индиция“, че очевидно в националното право и практика съществуват сериозни проблеми. Така Европейският съд по индиректен начин цели да обърне внимание на националните власти върху това, че са налице сериозни проблеми , които е установил при разглеждането на повдигнатите оплаквания. Поради това всички институции, на които са възложени различни правомощия във връзка с решаването на проблеми между родителите  по повод спорове за родителски права, следва да вземат съответните мерки, за да избягнат подобни неприемливи практики.

Случаят е следният.

Жалбоподателката е бразилска гражданка, която по време да събитията, описани в жалбата, живее на съпружески начала с българин в дома на неговите родители. През декември 2007 г. от съвместното им съжителство се ражда дете, чието бащинство е признато от партньора на жалбоподателката. В следващите месеци тя става обект на домашно насилие (психическо и физическо) от негова страна, както и от родителите  му. Било й забранено да излиза от дома си с детето, ако не е придружавана от съжителя си, била е поставена в икономическа зависимост от него, а социалните й контакти са били силно ограничени поради слабите познания на езика.  През август 2009 г. партньорът й нанася сериозен побой, в резултат на който са й счупени три долни зъба. Няколко дни по-късно бащата на съжителя й й нанася редица удари в стомаха докато тя държи детето в ръцете си, в резултат на което то удря главата си в стената. Жалбоподателката депозира оплакване срещу съжителя си и по случая е образувано дознание. Назначената по разпореждане на дознателя медицинска експертиза установява   наранявания в областта на лицето и дава заключение,че в резултат на счупването на зъбите е  затруднено дъвченето и говора на жалбоподателката. Партньорът й е предупреден да не извършва повече такива насилствени актове. На жалбоподателката е предложено да бъде настанена в  център за жертви на домашно насилие в Стара Загора. Партньорът й обаче се противопоставя, тъй като тя щяла да отведе там и детето и обещава да не проявява повече агресия срещу нея. Поради това жалбоподателката се връща отново в дома на партньора си. През януари 2011 г. той е осъден от Пловдивския окръжен съд (след първоначалната оправдателна присъда на районния съд) за нанесената й средна телесна повреда, на наказание 2 г.лишаване от свобода и е освободен от изтърпяването му, а наред с това е осъден да й заплати неимуществени вреди.

Междувременно няколко дни след оплакванията на жалбоподателката за нанесения й побой  районният съд в Пловдив е сезиран да издаде заповед за защита  по  Закона за защита от домашно насилие от страна на съжителя на жалбоподателката, действащ лично за себе си и като законен представител на детето им и отделно такава молба е депозирана от бащата на съжителя й. В тях се твърди, че тя представлявала заплаха за детето, защото му нанесла побой, че ухапала бащата и посегнала с нож срещу партньора си. Двете искания са подкрепени единствено с нотариално заверена декларация от майката на първия (която е съпруга на втория).  Съдът преценява, че са налице предпоставките за издаване заповед за незабавна защита (до събирането на допълнителни доказателства и изслушване на страните по спора) и само въз основа на молбата от  страна   на партньора на жалбоподателката разпорежда   жалбоподателката да бъде отстранена от дома поради опасността да окаже насилие върху детето. За съда нотариално заверената декларация се оказва достатъчно доказателство да постанови поисканата мярка. Наред с това   й е наложена забрана да посещава обичайните места за разходка на бащата и детето. На следващия ден полиция извежда жалбоподателката от дома, в който живее заедно с детето и партньора си.Тя намира подслон в кризисния център за лица, жертва на домашно насилие в Стара Загора.

Две седмици след акта на районния съд жалбоподателката депозира от своя страна молба по висящото производство по закона за защита от домашно насилие, изтъквайки, че й е бил нанесен побой от страна на нейния съжител и баща му. Тя представя медицинската експертиза, удостоверила нанесените й увреждания, която е назначена от органите на дознанието, както и документи, удостоверяващи, че срещу първия е образувано досъдебно производство. Същевременно жалбоподателката  поискала от съда да бъдат определени мерки за защита на нея и детето й срещу упражняване на насилие.

С решение от януари 2010 г. районният съд отхвърля молбата на съжителя на жалбоподателката за постановяване на заповед за защита от домашно насилие. Искането на жалбоподателката също е оставено без уважение. Съдът намира, че нямало доказателства, че нейният съжител й е причил увреждания и е проявил насилие по отношение на нея, защото доказателствата в хода на досъдебното производство не били събрани в хода на производството за домашно насилие. Съдебното решение е обжалвано от двете страни пред Окръжния съд, който приема, че актовете на насилие, извършени от жалбоподателката били безспорно доказани, но доколкото тя не представлявала опасност за съжителя и детето си, не се налага да бъде отстранена от дома и детето си, нито де й бъде забранено да се среща с тях. Колкото до нейната жалба, съдът намира, че тя не е доказала твърденията си за упражненото й домашно насилие.

В деня, в който жалбоподателката е отстранена от жилището и от детето си  нейният  партньор  депозира пред районния съд искова молба за лишаването на майката от  родителски права, тъй като според твърденията му единствен той и родителите му  полагат грижи за детето, а освен това майката проявявала агресия спрямо него.

Около две седмици по-късно жалбоподателката отправя молба до социалните служби в града и отдела за закрила на детето да й окажат съдействие за среща с детето. Това става възможно едва през ноември същата година в присъствието на бащата.

След като й е връчена исковата молба за лишаване от родителски права жалбоподателката предявява насрещен иск за предоставяне на родителските права върху детето, както и  за определяне на привременни мерки   до решаването на спора за родителските права. В жалбата си тя изтъкнала, че от началото на септември 2009 г. до февруари 2010 г.  е успяла да осъществи контакт с детето си само един път със съдействието на социалните служби. Съдът постановява, че ще разгледа искането за привременни мерки в първото по делото заседание. На това заседание обаче той приема, че искането не било обосновано  и че от друга страна, щяло да забави разглеждането на делото по същество. През март 2010 г. адвокатите на жалбоподателката депозират жалба на осн. чл. 255 ГПК във връзка със забавянето на процедурата, като едновременно сезират и Инспектората на ВСС. През юли същата година след приключването на проверката инспекторът от ВСС подготвя предложение за дисциплинарно наказание на съдията – докладчик по делото поради неоправданото забавяне на същото. В поредното  заседание е направено искане за отвод на същия магистрат поради неговата пристрастност. Въпреки че не уважава искането, той сам се отвежда и делото е възложено на друг съдия. Едва през октомври 2010 съдът уважава искането за определяне на привременни мерки, когато адвокатите на жалбоподателката изтъкват, че за период от една година тя е успяла да види детето си само 4 пъти и то в присъствието на бащата.

Решението във връзка с родителските права е постановено през февруари 2011 г. Съдът приема, че било безспорно доказано, че майката от раждането на детето не полагала достатъчни грижи за него. Наред с това тя не разполагала с жилище, собствени доходи, разчитала единствено на помощта на близките си от Бразилия, а от друга страна, връзката между баща и детето била много по-силна и основавайки се на най-добрия интерес на детето, той предоставил на бащата родителските права и определил ограничителен режим на личните отношения на  майката с детето.

Решението било обжалвано пред окръжния съд, като в жалбата било изтъкнато, че партньорът продължава да пречи на контактите на жалбоподателката с детето. Междувременно е постановена осъдителната присъда срещу съжителя на жалбоподателката за нанесената й средна телесна повреда и тя е представена като доказателство пред въззивната инстанция. Съдът оставя в сила обжалавния съдебен акт, приемайки, че не са доказани никакви актове на агресия по отношение на детето, двамата родители са достатъчно привързани към него и с желание да се грижат, но с оглед обстоятелството, че то е свикнало със средата, в която живее, по-добре е да остане в нея.

Европейският съд установява нарушение на чл. 8. Той припомня, че и в предишни свои решения е изтъквал, че, за да са ефикасни привременните мерки, които целят да поддържат връзката дете – родител, те следва да бъдат предприети незабавно, тъй като липсата на контакт за продължителни  периоди от време може да има необратими последици за отношенията на детето с родителя, който не живее с него (Mincheva c. Bulgarie, no 21558/03, § 84, 2 septembre 2010). Той установява, че от датата на депозиране искането за определяне на привременни мерки до датата на назначаването им са изминали повече от 8 месеца и това забавяне е укоримо, след като властите не са доказали проявата на достатъчно внимание и загриженост да действат с необходимото старание пред този период . Той припомня, че е установявал подобно нарушение и преди по друг български случай.  (Bevacqua et S. c. Bulgarie, no 71127/01, § 68, 12 juin 2008). Съдът обръща внимание и на факта, че отказът да се разгледа искането за привременни мерки, направено от жалбоподателката, съвсем произволно е било отказано първоначално – два месеца след депозираната от нея молба.

Съдът изтъква, че поради неоправданото забавяне на националните съдилища да постановят своевременно привременни мерки властите не са изпълнили позитивните си задължения да предприемат адекватни мерки, за да осигурят запазването на връзката на жалбоподателката с нейното малко дете.

На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

 



[1] http://hudoc.echr.coe.int/sites/fra/pages/search.aspx?i=001-115602

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks