Това беше темата на проведения двудневен семинар[1], организиран от Съюза на съдиите в рамките на международния проект EPOJENDER[2] , в който съюзът е един от партньорите. Той се проведе на 6 -7 ноември в гр. София с участието на съдии и представители на неправителствения сектор. След встъпителните думи на зам.-министъра на правосъдието г-н П. Петков и на Председателя на УС на Съюза на съдиите Таня Маринова продължи деловата работа.
Първата дискутирана тема бе посветени на полово-базираното насилие като социален феномен в България и проблемите, които срещат при защитата си жертвите на домашно насилие. Тя бе представена от адвокат Йорданка Бекирска от Българска фондация за джендър изследвания и адвокат София Разбойникова от Фондация „Български адвокати за правата на човека“, които споделиха своите виждания и препоръки за промени в сега действащия Закон за защита от домашно насилие. Беше посочено, че не всички съдилища спазват срока за издаването на заповед за незабавна защита от 24 часа и че за разлика от София, където законът в това отношение се изпълнява стриктно, в Пловдив и Пазарджик забавянето е до една седмица. Бе акцентирано и върху проблема с допълнителното забавяне при самото изпълнение на тези заповеди, които след издаването им се препращат в съответното РПУ и понякога минават по 20 дни до реалното им изпълнение, като в този период жертвата остава без всякаква закрила. Беше отбелязано и това, че прокуратурата не разпознава домашното насилие като проблем и го отнася към делата от частен характер, а съдът много често прилага единствено първата мярка, предвидена в закона /въздържане от домашно насилие/, която не е ефективна. Най-сериозен проблем, във връзка с който има и препоръка към България от страна на CEDOW[3] е свързан с невъзможността да се вземат под внимание актове на домашно насилие, ако е изтекъл едномесечен срок от извършването им, като жертвата е лишена от правото да се ползва от всякакви доказателства за актове, извършени преди този срок. Своята гледна точка представиха в самостоятелно изложение и трима съдии в Софийския районен съд, които работят непосредствено със Закона за защита от домашно насилие – Иван Георгиев, Милен Ефтимов и Цветелина Кържева.
Участниците в семинара бяха запознати от адвокат Светла Маргаритова с практиката на Европейския съд по правата на човека по дела, свързани с проблема „домашно насилие“ и аспектите, в които се обсъжда той от гледна точка на Европейската конвенция за правата на човека.
Съдията от Провинциалния съд в Кадис /който е със статут на апелативен съд/– г-жа Ана Мария Рубио Енсинас, запозна участниците в семинара с правната уредба на защитата на жертвите в Кралство Испания. Тя сподели, че с оглед защитата на жертвите в рамките на различните по характера си производства често се ползва конферентна връзка за разпит на свидетели (особено на деца) или други способи, чрез които се избягва прекият контакт между жертвата на домашно насилие и насилника. Според испанското законодателство съдът във всеки един стадий на разглеждане на делото е оправомощен да налага защитни мерки, ако това се налага. Съдия Енсинас запозна аудиторията с основните положения на приетия нов закон, с който е транспонирана не само Директива 2011/99/ЕС, но и останалите инструменти от законодателството на ЕС в областта на наказателното правосъдие и защитата на жертвите на престъпления.
Елизабет Керато от университета „Ровира и Вергилий“ в гр. Таррагона, преподавател по наказателен процес, направи сравнителен анализ на законодателствата в 28-те държави членки на Европейския съюз в областта на защитата от домашно насилие. Друг аспект в нейното изложение бе анализ на Директивата за Европейската заповед за защита и нейните несъвършенства и празноти, които биха предизвикали проблеми при прилагането й в отделните държави.
През втория ден на семинара г-жа Сандра Рамос запозна участниците в семинара с основните цели на проекта EPOJENDER[4] , а българските представители в него – съдиите от Софийски градски съд Атанас Атанасов и Емил Дечев направиха анализ на Общите стандарти на Европейския съюз за защита правното положение на жертвите (като акцентът беше поставен най-вече върху Директива 2012/29/ ЕС) и на основните положения на Директива 2011/99/ЕС. Г-н Александър Стефанов от Министерството на правосъдието запозна участниците в работата върху законопроекта на Закона за европейската заповед за защита, върху който в настоящия момент се работи, тъй като, съгласно чл. 21 от Директивата, всяка държава следва да приведе своето законодателство в съответствие с нея до 11 януари 2015 г. В последвалата дискусия бяха изказани различни идеи и предложения и от третия участник в проекта – г-жа Светла Маргаритова. Тя препоръча след цялостното му завършване той да бъде качен на сайта на министерството и да бъде предложен за дискусия от страна на правната общност, още повече че съдии, работещи в областта на международното признаване на други правни актове изложиха свои виждания по отделни въпроси.
Виж още по темата и в репортажа на БНТ: : Все още на домашното насилие се гледа като на семеен проблем у нас
……………………………..
[1]Програмата на семинара може да бъде видяна тук:
http://www.judgesbg.org/images/programma_epogender_final.pdf
[2]Съюзът на съдиите в България работи от началото на 2013г. съвместно със Автономния университет на град Барселона, Университата на град Тарагона, Испания и Университета на град Шчечин, Полша по проект финансиран от Европейската Комисия за транспонирането на Директива 2011/99/ЕС в законодателството на всичките 28 държави-членки на ЕС – http://www.epogender.eu/
[3]делото V.K. срещу България от 25.07.2011 г., т. 9.16, раздел „Генерални мерки“(b), i.( Communication No. 20/2008, UN Doc. CEDAW/C/49/D/20/2008 (17 August 2011) – http://opcedaw.wordpress.com/communications/all-communications/
[4]В рамките на програмата Daphné III на Европейския съюз бе подготвен проектът Epogender, една от целите на който бе свързана с изготвянето на анализ на действащото законодателство на всяка от държавите-членки на ЕС в областта на защита на жертвите на насилствени актове, тъй като има големи различия, чието преодоляване е цел и на Директива 2011/99/ на СЕ. Проектът е насочен към подготвянето на едно помагало, което дава едновременно информация за действащото законодателство, но така също и основни индикатори, позволяващи коректното транспониране на директивата и предприемането на ефективни действия за осигуряване защита на жертвите по начин, който да не ограничава правото им на придвижване и пребиваване в различни страни-членки на Европейския съюз. Въз основа на събраната информация вече е издадена първата част на наръчника , в която е представена правната рамка за защита на жертвите на домашно насилие, както и проблемите, които биха възникнали за всяка отделна страна във връзка с прилагането на Директивата – Protection of the Gender-Based Violence. Victims in the European Union. Във втората част, която предстои да бъде публикувана, ще бъдат представени съответните нормативни актове на отделните държави, чрез които е транспонирана горепосочената директива.
