На 21 април 2016 г. Европейският съд постанови решение по делото Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria (Application no. 46577/15), в което установи, че ако бъде изпълнена заповедта за премахване на незаконния строеж – единственото жилище на жалбоподателите, без да бъдат анализирани всички относими към чл. 8 от Конвенцията обстоятелства, ще бъде допуснато нарушение на посочения текст от Европейската конвенция.
Фактите по случая
През 1986 и 1999 г. жалбоподателката придобива последователно по наследство 77% идеални части от един недвижим имот в с. Синеморец – целият от 625 кв.м. През 2005 г. двамата жалбоподатели, които до този момент живеят в Бургас на семейни начала, напускат града, тъй като според обясненията им нямат средства, за да се издържат. Междувременно жалбоподателят е инвалидизиран поради сърдечно заболяване и получава пенсия за инвалидност. Те се заселват в Синеморец, където в периода 2004-2005 г. реконструират една паянтова постройка и построяват на нейно място едноетажна тухлена къща без да поискат строително разрешение. През периода 2006 – 2009 останалите 10 наследници предявяват установителен иск, за да докажат, че са собственици на 140 кв.м. от 625-те кв.м. Бургаският окръжен съд като въззивна инстанция уважава иска и приема, че жалподателката е собственик на останалите 484 кв.м., както и на къщата. Решението е оставено в сила от ВКС.
През 2011 г. по сигнал на част от съсобствениците служителите на общината извършват проверка и установяват, че къщата е била построена незаконно. ДНСК издава заповед за премахване на незаконната постройка, която е обжалвана от жалбоподателката. Бургаският административен съд оставя без уважение жалбата. Той према, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че строежът е извършен без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението му е потвърдено от Върховния административен съд през март 2015 г. В своите мотиви той посочва, че „по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на констатациите на административния орган, че се касае за изцяло нов строеж, а не за преустройство и основен ремонт на съществуваща паянтова жилищна сграда и за нейното пристрояване, в какъвто смисъл са твърденията на касационната жалбоподателка. Изводът за извършен нов строеж не се променя и от факта, че на 5.10.2004 г. от главния архитект на [община] е издадена скица с изх. №406 с виза за инвестиционен проект за извършването на преустройство и пристройка на съществуващата паянтова сграда. Не се спори, че тази процедура не е приключила с издаване на одобрен архитектурен проект и строително разрешение.“(решение № 2900/17.03.2015 г. по адм.д. № 1381/2015, на второ отд.)
Тъй като жалбоподателката не изпълнява заповедта сама да разруши незаконната постройка, властите възлагат процедурата по разрушаване на частна фирма. След като правителството е информирано от Съда за депозираната жалба, ДНСК препоръчва на общинските власти да предложат на жалбоподателката, ако е необходимо, друго жилище, а социалните служби й предлагат да я подпомогнат. До постановяване на решението на Съда къщата все още не е разрушена.
Преценката на Съда
Съдът констатира, че макар и само жалбоподателката да е имала законови права върху къщата, и двамата жалбоподатели са живели там в продължение на години . Поради това той приема, че за тях това е било „жилище“, а заповедта за премахването му по своето естество представлява намеса в правото им на неприкосновеност на жилището, макар че тази намеса е била предвидена в закона. Това е така, защото заповедта е издадена на основание на действащите законови норми, които са били достатъчно ясни и са преследвали легитимна цел – да се защити общественият ред по смисъла на чл. 8 от твърде големия брой незаконни постройки.
Съдът подлага на преценка необходимостта от намесата, прилагайки стандарта по делото Yordanova and Others v. Bulgaria, no. 25446/06,24 April 2012. Той констатира, че са нарушени вътрешните процедури, установени от съдебната практика, съгласно които, ако едно лице е подложено на риска да загуби своето жилище (без значение дали принадлежи към някаква уязвима група или не), то трябва да може да получи разглеждане на неговия случай пред независима съдебна инстанция. Процедурата, в хода на която е била обжалвана заповедта за премахване на постройката, е била насочена единствено към установяване дали е имало издадено разрешение за строеж или не, както и дали по това време са били приложими преходни разпоредби за узаконяване на незаконни постройки. Макар че жалбоподателката е посочила в жалбата си пред ВАС, че къщата е единственото й жилище и нейното разрушаване би имало за нея тежки последици, ВАС не е дал отговори на тези нейни аргументи, тъй като за самото вътрешно право те не са били от значение. Най-многото, което е могло да се направи, е било да бъде спряно временно разрушаването, но не и да се извърши преценка за пропорционалност. Що се отнася до положението на втория жалбоподател, не би могло да се твърди, че той въобще би имал право на жалба пред съд. Съдът констатира, че не са съществували никакви други законови норми, по силата на които да бъде адекватно разгледана жалбата от гледна точка на пропорционалността на издадената заповед за премахване на незаконната постройка. Той отбелязва, че абсолютна норма, която не предвижда никакви изключения, не позволява да се постигне баланс между правата на тези, които рискуват да загубят жилището си поради заповед за премахване – от една страна, и от друга – обществения интерес, изискващ да се осигури ефективно прилагане на правилата на градоустойството. Съдът не одобрява подобна позиция от страна на голяма част от българските съдилища. Той приема, че ситуации от такъв характер следва да бъдат анализирани в светлината на индивидуалните особености на всеки отделен случай. Според неговия анализ жалбоподателите не са имали на тяхно разположение процедура, в хода на която да бъде извършена преценка на пропорционалността на предвиденото разрушаване на къщата, в която те живеят, която да отчита спецификата на техния конкретен случай.
В заключение Съдът постановява, че би било допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията, ако заповедта за премахване на къщата бъде изпълнена без да бъде извършен такъв анализ.
Решението е подписано с едно особено мнение на съдията, който неприема становището на мнозинството, че в случая е налице нарушение на чл. 8.
Послеслов
Забележителното в настоящия случай е на първо място обстоятелството, че жалбата е разгледана в рекордно кратък срок дори и за цялата история на юриспруденцията на Европейския съд, защото жалбата е регистрирана на 15 септември 2015 г. – т.е. от датата на регистрацията до датата на постановяване на решението са изминали едва седем месеца ! На второ място, тя е категоризирана от Съда във второ ниво по важност, което вероятно се дължи на регистрираните няколко жаби през миналата година във връзка със започналите опити за прочистване на отделни населени места от незаконно стпроителство. На трето място, проблемът, който се поставя в нея, е подобен на този по случая, известен като „Баталова воденица“ (Yordanova and Others v. Bulgaria). Печалното е, че Върховният административен съд не променя подхода си и през 2015 г. той действа така, както и през 2012 г., като неглижира изцяло обсъждането на случая в светлината на принципа на пропорционалност. Очевидно за националните съдебни инстанции решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни само за отделния случай (който те са склонни да преразгледат отново едва при установено нарушение от ЕСПЧ). Но за по-„революционен“ подход – промяна на практиката така, че да предотвратят бъдещи нарушения по подобни случаи, те все още нямат готовност или желание.
Тогава доколко са искрени българските магистрати в желанието си за реален диалог с Европейския съд за правата на човека и как нашата държава изпълнява препоръките от декларациите на Комитета на министрите от Интерлакен (2010), Брайтън (2012) и Брюксел (2014)?
