Сase of Amie and Others(Application no. 58149/08),12 February 2013
Жалбоподатели са двама съпрузи и трите им деца, които са лица без гражданство (с изключение на най-малкото им дете, родено в България). От 2001 г. те имат статут на бежанци в България. През 2006 г. първият жалбоподател получава заповед за експулсиране от България, поради това, че представлява заплаха за националната сигурност и във връзка с наличието на данни, че е заподозрян в участие в терористична група, както и в международен канал за трафик на наркотици.Той е задържан в продължение на три месеца и е освободен в хода на съдебната процедура по обжалване на заповедта за експулсиране, след което повторно е задържан от 2008 до 2010 г.(общата продължителност на задържанията от 2006 и 2008-2010 г. е 18 месеца и 24 дни).
По отношение на първия жалбоподател Съдът изтъква, че след като е намерил нарушения на чл. 5§1 и на чл. 5§4, няма нужда да се обосновава защо е налице и нарушение на чл. 8. Що се отнася до останалите четирима жалбоподатели той отбелязва, че за законноста на намесата в правото на личен и семеен живот е необходимо да се докаже, че тя е оправдана с оглед съображенията за опазване на националната сигурност, когато те са обосновани. Тъй като обаче такива доказателства не са представени, а твърденията дори са опровергани с официални документи от различни национални институции, Съдът отбелязва, че липсата на публичност на процеса води до накърняване на правото на семеен живот. Той изтъква, че в редица предходни свои решения вече е установявал незаконосъобразна намеса в правото на личен и семеен живот от страна на властите поради прекомерно разширителното прилагане на тази формулировка без представянето на достатъчно убедителни доказателства за обосноваността й – Kaushal and Others v. Bulgaria (no. 1537/08, §§ 28‑33, 2 September 2010; M. and Others v. Bulgaria, no. 41416/08, § 91, 26 July 2011; Rahmani and Dineva v. Bulgaria, no. 20116/08, § 80, 10 May 2012; Auad v. Bulgaria, no. 46390/10, § 128, 11 October 2011; Raza v. Bulgaria, no. 31465/08, § 72, 11 February 2010. Съдът изтъква, че не е убеден дали Върховният административен съд е подложил на преценка заповедта за експулсиране въз основа на представените му доказателства, както и доколко твърденията на властите са били въобще подкрепени с такива доказателства. Той специално подчертава и липсата на публичност при порвеждането на процеса като гаранция от избягването на произвол. (§98)
Съдът наред с това констатира, че липсата на публичност и достъп до съдебното решение по същество е довело до нарушаване на процедурните гаранции на справедлив процес, макар че съществуват процедурни способи, избрани от други държави, които позволяват в същия контекст без опасност за националната сигурност да се предостави достъп до отделни части на съдебното решение. При тези обстоятелства Съдът установява нарушение на чл. 8 по отношение на първия жалбоподател, тъй като намесата не е била в съответствие със закона.(§100).Съдът постановява, че ако заповедта за експулсирането му бъде изпълнена, това би довело до нарушаване правото на семеен живот и на останалите четирима жалбоподатели.
