Сase of Amie and Others(Application no. 58149/08),12 February 2013
Жалбоподатели са двама съпрузи и трите им деца, които са лица без гражданство (с изключение на най-малкото им дете, родено в България). От 2001 г. те имат статут на бежанци в България. През 2006 г. първият жалбоподател получава заповед за експулсиране от България, поради това, че представлява заплаха за националната сигурност и във връзка с наличието на данни, че е заподозрян в участие в терористична група, както и в международен канал за трафик на наркотици.Той е задържан в продължение на три месеца и е освободен в хода на съдебната процедура по обжалване на заповедта за експулсиране, след което повторно е задържан от 2008 до 2010 г.(общата продължителност на задържанията от 2006 и 2008-2010 г. е 18 месеца и 24 дни).
Съдът констатира, че жалбоподателят е бил лишен от свобода в продължение на повече от 18 месеца общо. Той анализира законността на задържането в светлината на Директива 2008/115/EC (отнасяща се до максималната продължителност на задържането на чужденец с цел експулсирането му) и на решението на Съда на Европейския съюз по делото Saïd Shamilovich Kadzoev v. Direktsia ‘Migratsia’ pri Ministerstvo na vatreshnite raboti, case C 357/09. Той установява, че през целия период на лишаване от свобода на жалбоподателя не са били предприети достатъчно ефективни действия за осигуряване на документи за експулсирането му, както и че не е била намерена трета страна, в която той би могъл да бъде изведен. От тази гледна точка лишаването от свобода за такъв продължителен период от време при липсата на реална възможност да бъде изпълнена заповедта за експулсиране, Европейският съд достига до извода, че лишаването от свобода е било в нарушение на чл. 5§1 f :
Съдът установява нарушение и на чл. 5§4 поради това, че жалбоподателят е бил лишен от гаранциите на посочената разпоредба, тъй като производството е продължило твърде дълго, а наред с това националният съд на практика не е имал правомощията да разпореди освобождаването му. Европейският съд изтъква, че правото на оспорване на заповедта за задържане пред съд означава, че съдът не трябва да има само консултативни функции, но да може по същество да реши спора с необходимата експедитивност.
Постановено е наред с това, че ако жалбоподателят бъде експулсиран, тогава правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на петимата жалбоподатели би било нарушено.
